Фискалният резерв падна под 5,9 млрд. лева

Фискалният резерв към началото на април се е сринал под 5,9 млрд. лева, показват данните на БНБ. Това е най-ниското му ниво от кризисната 2010 г. насам. Тогава поради неумение да управлява държавните пари първото правителство на ГЕРБ имаше сериозни проблеми с приходите и се наложи още в средата на годината да актуализира бюджета, като удвои дефицита му. Тогава удвояването бе от 1,6 млрд. лева на 3,8 млрд. лева, а ако сега се наложи удвояване на дефицита на държавния бюджет, то ще е повече от сегашното законово ниво от 5,48 млрд. лева.
Новото правителство, което и да е то, неизбежно ще трябва да тегли голям заем на международните пазари през тази година, за да финансира дефицита и да осигури пари за големите погасявания по дълга през 2022  2023 г., смятат редица икономисти.
"Ще е нужно да се издаде дълг. Фискалният резерв, с който разполага правителството, служи за осигуряване на ликвидност за няколко седмици или няколко месеца, а не за да финансира дефицити", коментира Георги Ангелов, старши икономист в "Отворено общество". Според него е много по-добре емисията дълг да се пусне на пазара от евентуално ново правителство, което има хоризонт пред себе си, а не от отиващия си кабинет на ГЕРБ. Това може да стане или в началото на лятото, или в ранната есен, по подобие на успешната емисия за близо 5 млрд. лв. от септември 2020 г.
Тази година в бюджета на държавата е заложен дефицит от близо 5 млрд. лв. и той няма как да бъде финансиран без нов дълг, смята Ангелов. По прогнози на финансовото министерство през 2022 и 2023 г. предстоят по-големи погасявания по държавния дълг в размер на 2,5-3 млрд. лв. годишно.
"Следващите правителства ще работят в условията на дефицити и ще взимат заеми", твърди и бившият зам.-министър на финансите Любомир Дацов. Проблемът е, че при липса на правителство и работещ парламент няма кой да внесе за одобрение такава актуализация и няма кой да я приеме. Без действащо правителство и Народно събрание държавата не може да взема външни заеми, за да финансира дефицита и/или да попълва фискалния резерв, защото няма кой да ги ратифицира. За такова попълване изпълнителната власт може да разчита само на вътрешни заеми, но не е ясно доколко и, още по-важно, при каква цена финансовият сектор ще е склонен да поеме финансиране на допълнителен дълг от 5 млрд. лева или дори още по лошо - от 10 млрд. лева. За момента практиката показва, че на пазара вървят единствено петгодишните облигационни емисии от по 200 - 300 млн. лева всяка, а за тези от 10,5 години правителството и финансовият сектор така и не успяват да се договорят.
Във фискалния резерв има неприкосновен запас, който, ако текущо през годината бъде нарушен, до приключването й трябва да бъде възстановен. Неприкосновената част на фискалния резерв е в размер близо 6 млрд. лева, над половината от които са парите на Сребърния фонд. Оказва се, че отиващото си правителство започна накрая да яде от пари, до които не би трябвало да се докосва. именно през 2010 г. тогавашният министър Симеон Дянков се опита да употреби Сребърния фонд за финансиране на дефицита, като с парите от него да купува държавен дълг. Тогава инициативата му бе пресечена от съвместните действия на БНБ и ЕЦБ. Сега не е изключено да се повтори подобна колизия, но да стане ясно за подобни операции, едва след като са станали факт. За опасността да се изхарчи Сребърният фонд предупреди и лидерът на БСП Корнелия Нинова.     В момента съществува опасност Борисов да прегази закона, както вече се случи с резерва на Здравната каса през 2010. Според официалната информация на Министерството на финансите от септември до декември 2020 г. кабинетът е изхарчил от фискалния резерв 5 млрд. лева. Това означава, че останалите "свободни" средства са само 1,4 млрд. лв. (без салдата на НОИ, НЗОК, Сребърния фонд и средствата от ЕС). Такъв спад не е имало от 2010 г., коментира Нинова.