Фолклорът е нашият жокер

Сара Костадиновска е родена в Скопие, Р Македония, на 20 октомври 1990 г. Започва да се занимава с музика в основното музикално училище "Илия Николовски-Луи", където учи пиано, теория на музиката и солфеж. После продължава в гимназиалния курс с музикална теория, оттогава са и първите й опити да композира. Когато е в десети клас, нейната класна проф. Весна Беличанец споделя мнението на преподавателката в академията Лейла Урманова, че арфистите в Македония са твърде малко на брой и има нужда да бъдат подготвени нови изпълнители на този инструмент. А най-подходящи са пианистите (както е известно, често наричат арфата голо пиано). По нейния съвет следващата година Сара се заема с арфата, обиква я и до днес продължава да се усъвършенства. Нейната професорка от училището Елена Шумановска я насочва към проф. Малина Христова, която преподава в Нов български университет. Така Сара се записва в София, в класа по арфа при проф. Малина Христова, след което започва да специализира композиция в класа по композиция на проф. Стефан Драгостинов. Неотдавна тя спечели първата награда на конкурса по композиция "Борис Христов" - за песен за нисък мъжки глас, с песента "Петро льо, Петровленко".

- Сара, вече си в трети курс в НБУ - смяташ ли, че си направила най-добрия избор?
- Със сигурност да. Много съм доволна от моите преподаватели, от моята професорка по арфа, от качеството на обучението, което е много високо. За мое голямо щастие, във втори курс се запознах с проф. Стефан Драгостинов, когато завърших инструментознание при него, а сега започвам да специализирам композиция. Той е изключителен човек, който не преподава само чистата теория - как трябва да се пише музика, а ни учи как да живеем с музиката, как да я изживяваме. За всички студенти, които са и в класа му по хармония, е много голямо удоволствие да работят с него.
- Произведението, с което спечели конкурса, е за арфа и глас.

Снимка Светослав Чулин
Сара с проф. Стефан Драгостинов

- Трябваше да се напише произведение за нисък мъжки глас, в чест на великия Борис Христов, и съпровождащ инструмент. Реших, че това ще бъдат баритон и арфа.
- Има ли много творби, създадени за арфа?
- Има, разбира се, но има и още много какво да се види и да се чуе от този инструмент. Бих искала да я покажа в разни варианти.
- Защо избра твоята композиция да е върху родопски диалект?
- Разглеждах една книжка с текстове, в която много ми хареса "Петро льо, Петровленко". Има в него едно "галили-малили", което много ме привлече, изобщо цялата любовна история ми прозвуча интересно и ме вдъхнови.
- Арфата какви възможности ти дава?
- Има много интересен цвят, който по време на импресионизма е най-изтъкнат. Според мен тогава хората са намерили истинския път на арфата. Тя има много възможности, трябва да си играеш, да опитваш.
- Солови или оркестрови творби предпочиташ да свириш и кои композитори?
- Всеки стил дава своето удоволствие - когато свириш барок, си с едно настроение, когато изпълняваш Дебюси, Равел, нещо по-импресионистично, ти идва друго настроение. Много ми харесва Сен-Санс, има една Фантазия за цигулка и арфа, "Карнавалът на животните" и много други фантастични произведения. Повече ми се иска да свиря солова музика. В оркестър арфата дава някакви цветове, ефекти най-често. Интересно ми е да композирам за арфа, за разни камерни състави, за арфа и глас и т.н.
- С кой инструмент се съчетава най-добре?
- Най-често се среща с флейта, но според мен звучи добре с всеки инструмент - арфа и обой, арфа и кларинет, с ударни много добре се съчетава, със саксофон много ми харесва...
- Участваш в различни концерти. Какви са тези изяви?
- В края на всяка година правя солов рецитал или с още един музикант. Когато бях в първи курс, свирех с една арфистка, миналата година - с оперна артистка, също и с един саксофонист, италианец, който беше дошъл да учи семестър в НБУ. С него свирехме моя музика, написана специално за концерта.
- Има ли много ценители арфата?
- Когато кажа, че свиря на арфа, всички реагират много добре, смятат, че това е инструментът на боговете. Класическата музика си има публика, но се надявам, че ще има още по-голям интерес и любопитство от страна на хората, които просто трябва да се насочват.
- Всъщност изобщо не е задължително да си музикант, за да слушаш стойностна музика.
- Музиката е начин на живот. Хората още като малки трябва да бъдат насочвани към качествената музика, тя развива мисленето и фантазията. Това възпитаване трябва да започне най-напред в семейството, като на децата се пуска хубава музика. Мама и татко са хората, които трябва да ти дадат първите стъпки към музиката. Много съм благодарна на моите родители, които не са музиканти, но много са направили за моето формиране като човек с интереси към музиката. Другите хора, които трябва да се грижат за това образование, са учителите, преподавателите - те ни дават пример какво трябва да правим и са много важен фактор в живота на всеки човек, на всеки студент. Те ни показват как трябва да сме амбициозни, пристрастни към това, което правим. Например наградата на "Драгостин фолк" и проф. Драгостинов на световния хоров фестивал "Нека народите пеят" в Манчестър е много голямо признание. Такива неща трябва да ни вдъхновяват, да взимаме пример и ние да се стремим да представяме достойно родината си, да бъдем амбициозни и да работим.
- В композирането изпитваш ли влияния от балканския си произход - по отношение на мелодиката, на изразните средства?
- Фолклорът, който имаме на Балканите, е най-големият дар, най-голямото богатство. Това е нашият жокер. И аз много искам това да е моят жокер, да мога да го науча и да го ползвам умело в живота си в бъдеще.
- А как се чувстваш в България?
- Много добре! За мен е удоволствие, много се радвам, че съм намерила такъв свят, такива хора, това е голяма възможност. Не само че имам добри преподаватели, НБУ и департамент музика организират много семинари, майсторски класове, беше тук проф. Райнер Бишоф, сега работим със Сузана Клинчарова, която живее в Париж, с Николо Коцев - известни хора, които ни предават знанията си. От всички преподаватели, които съм имала, има какво да научиш. НБУ дава свобода и ако си човек, който желае да се учи, много можеш да се обогатиш.
- Спомена, че пееш...
- Да, втората ми специалност е поп и джаз пеене. С моята съквартирантка Ива Христовска, която е китаристка, сме дуо китара и глас.
- Означава ли това, че смяташ да се изявяваш в различни жанрове, не само в класиката?
- Ще измисля нов жанр... (смее се). В моето творчество смятам да използвам фолклорното богатство, което имаме на Балканите. То трябва да се показва на света!