Фолклорът не бива да се променя самоцелно

Проф. Даниела ДЖЕНЕВА е родена на 22 октомври 1960 г. в София, където завършва 23 СОУ "Фр. Жолио Кюри". През 1982 г. завършва "Хореографска режисура" в АМТИИ-Пловдив. Започва работа в ансамбъл "Тракия" през 1978 г. като артист-балетист, след което е балетмайстор, хореограф, режисьор. От 1994 г. работи с композитора Стефан Мутафчиев, когато той е главен художествен ръководител, а от 1997 г. става директорка на ансамбъла, на който са посветени 32 години от живота й. Баща й проф. Кирил Дженев почти 20 години е свързан като хореограф с НФА "Филип Кутев" от основаването му през 1951 г., 4-5 години работи в ансамбъл "Пирин" и през 1974 г. основава "Тракия". Проф. Даниела Дженева, освен че е главен художествен ръководител и хореограф на ансамбъла, от 1988 г. преподава в АМТИИ, ръководителка е на катедра "Хореография". Член е на Специализирания научен съвет по музика и музикознание към ВАК. Носителка е на "Кристална лира 2000" на СБМТД, "Награда Пловдив 2004", "Кристална лира 2005" за спектакъла "Хубава Яна". Ансамбъл "Тракия" изнесе впечатляващ концерт в българската вечер на 14-ия джаз фестивал в Банско, където проф. Дженева даде интервю за ДУМА.

"Народният танц и песента са в сърцата на всички българи"

- Проф. Дженева, с каква идея бе създаден ансамбъл "Тракия"?
- Беше свързан със специалността българска народна хореография в АМТИИ. И преди години имаше разпределение, всички се явявахме пред комисия и на година или през година оставаше по един в ансамбъла, колегите напускаха и отиваха в другите ансамбли, в читалища и т.н.
- Сигурно е много трудно на всеки 3-4 години да се обучават нови хора, да се спяват, сиграват и т.н.?
- Изключително е трудно, защото голяма част от репертоара е свързан с теми, с образи. Колегите имат и артистични задачи, не са само танцьорите, които се хващат на колан, или певиците пред микрофона. И няма значение дали ще дойде танцьорът от хореографско училище или без някаква специална подготовка, най-трудното е да стане артист. През годините имаме създадени няколко големи спектакъла, които сега е много трудно да се научат. Колегите идват след работно време всеки ден и остават часове наред, защото трябва да се усвои програмата - това е голяма част от танците, от песните и инструменталните сюити, които са били създавани през годините. Преди 2-3 години, когато поръчахме и създадохме новия сайт, си казахме, че трябва да опишем всичко по съставите - извадиха се щимове, партитури, по спомени, записи и т.н. Оказа се, че има много песни, които сме забравили, но могат да се възстановят всеки момент. Стотици са, от много автори, прекрасни песни.
- Какъв репертоар поддържате за концерти и фестивали, в които участвате?
- Доста голям. От първата премиера на 5 септември 1975 г. през 2-3 години се създават нови програми. От всяка поддържаме по два-три танца, по 2-3 песни, спектакъла "Хубава Яна", който е мое дело, "Картини от Стария Пловдив" по музика на Стефан Мутафчиев и хореография на Тодор Бекирски. А за срещата на професионалните ансамбли в Пазарджик т.г. си поставихме за цел и направихме изцяло нова програма - концертна, 70 минути танци и песни. За първи път я видяхме на сцената на Пазарджишкия театър на 18 май. На ХХ издание на международния фолклорен фестивал във Варна показахме същата премиера на българската вечер, иначе се постарахме всеки ден да представяме различни спектакли. За Банско подготвихме някои от музикалните номера от новата програма, а тъй като танците станаха доста сложни и нямаше условия да ги играем на плочите на площада, изпълнихме други, по-стари и по-нови, емблематични произведения.
- Колко души сте в ансамбъла в момента?
- 66 души. Димитър Христов е главен диригент. Диригент на оркестъра е Николай Паскалев, гъдулар. Концертмайстор е Петър Захариев, тамбура. Диригентка на хора е Цонка Димитрова, хормайсторки са Златка Стефанова и Станка Аргирова-Куршумова. Балетмайсторите са Георги Карабахчиев - главен, и Катя Личева-Господинова, Димо Енев, Антон Андонов, Красимира Рашева.
- Освен формация за концертни изяви вие сте и солидна музикална и танцова школа, тъй като постоянно подготвяте нови изпълнители.
- Звучи нескромно, но е така.
- Артистите от "Тракия" после реализират ли се с придобитите умения и знания?
- По-голямата част работят по специалността. Те са ръководители в ансамбли, хореографи, в частните трупи, във вузовете, при нас има млади асистенти, във Варна и Благоевград има такава специалност, в хореографското училище в София, в Широка лъка и Котел, във всички музикални училища има хореографски паралелки - в Русе, Плевен, Бургас, Пловдив, София, в НАТФИЗ също. В детските градини от 4-5 години има голямо желание малките да се занимават с танци и много от колегите работят с тях. Както и с клубовете по интереси, в които се събират хора от най-различни професии, които отиват да играят за удоволствие. Има много аспиранти в Института по фолклор при БАН.
- Значи равностойно развивате и практиката, и теорията.
- Теорията и практиката вървят ръка за ръка. Има канони и ние не може да излезем извън тях, има обичаи, в които най-малко поредицата на обичая трябва да се спазва, ако, да кажем, лексиката е обработена. В хореографията теорията и практиката не могат едно без друго. Не може този, който поставя танци, да не чете, да не ходи на събори и на проучвания. И по същия начин, който преподава - да не може да изпълни, да покаже, да няма стил.
- До каква степен е допустимо обработването, осъвременяването на фолклора?
- Има рамки, това е едно вътрешно чувство на твореца. Професионалният танцьор и хореографът може да направят танците много по-разнообразни и динамични, но се запазва стилистиката, начинът на стъпване, на поемане. Народният танц и песента са толкова в сърцата ни, макар и някои изобщо да не го признават, че когато видят обратен акцент или нестилово изпълнение, подсъзнателно го усещат. Не бива самоцелно да се променят нещата.
- С кои композитори работите? В миналото имаше автори, които създаваха творби специално за ансамблите.
- Много от тях си отидоха или спряха вече да пишат, възрастни са. Танцовата музика е много сложно нещо, защото танцът е комплекс от музика, танц, изпълнители, визия, от това, което внушават на публиката. Естествено, че музиката е основата, тя води танца, но ако композиторът иска да изведе един инструменталист или по средата на танца да изяви певицата, това е една симбиоза и музиката, танцът и двигателната техника трябва да вървят заедно. А това трудно се разбира от младите композитори. С Димитър Христов работим от много години, Красен Господинов, който е корепетитор в ансамбъла, пише танцова музика, другите колеги също правят обработки. Създават се много неща и не всички излизат на сцената - изпълняваме един номер на 2-3-10 концерта, ако се приема - добре, ако не - оставяме го настрана и при подходящ случай го ползваме. Но не налагаме на публиката нещо, което тя явно не приема.
- На кои специалисти костюмографи се доверявате за проектирането на облеклата - за да бъдат и автентични, и удобни?
- Дълги години ансамбълът, баща ми и всички ние работехме с Нева Тузсузова - творец със страшно чувство за детайл, за цвят, за колорит, за всичко. Няма художник, който да я наследи. В академията има специалност изобразително изкуство - има сценографи, работили сме с колеги, но нещата са много тънки. Пловдивското ателие остана като наследник на ателиетата за костюми в Стария град и жените, които работят там, носят чувството и разбирането, че ако в народната носия подлакътникът или рамото на ризата завършва с триъгълник, на сцената тряба да има ромб, за да може ръката да се вдигне на 180 градуса. Това са неща, които, освен цветът и формата, също имат значение. Нямаме художник, но обикаляме етнографските музеи, свързваме се с млади хора, които колекционират оригинални носии. В Ямбол има такъв човек, който събира престилки, ризи, направил е нещо като частен музей. В Добрич има един колега - Стоян, който също много разбира. Понякога съчетаваме детайли от 2-3 костюма и правим нов, като се стремим да запазим стила.
- Колко костюма има в гардероба на трупата и къде ги съхранявате?
- Имаме огромен склад, дори два, много костюми са, много скъпи. В женския танц от програмата в Банско имаме костюм от Поляново, Харманлийско, който на 100 процента възпроизвежда оригинала. Платът за саята, за ризата, дантелата, престилката - всичко е изтъкано и шито на ръка. Но това е правено във време, когато имаше възможност да се поръчва. От първата премиера от 1975 г. досега се пази всеки костюм, може да се извади от гардероба, да се облече и да се излезе на сцената. Имаме две момичета в нашето ателие, гардеробиерки, които шият, бродират, правят много от допълнителните елементи.
- А обувките, които са изключително важни за танцьорите и бързо се изхабяват - имате ли си обущари?
- Не. Малко останаха майсторите с хубави калъпи, но нямаме възможност да поддържаме такова ателие.
- Как се издържа ансамбълът, стигат ли ви средствата да работите спокойно?
- Ансамбълът е изцяло на общинска издръжка. Беше държавен до 1 януари 2000 г. С върхове и спадове... работим с община Пловдив, почти до минимум са ни свити парите за дейност. Всяка година кандидатстваме в Министерството на културата по проекти - за костюм, за реклама и др. Всички в ансамбъла гледаме на реквизита, на сградата, на залите като на дом и ги пазим.
- Има ли хора, фирми, обществени организации, които желаят да даряват пари, да финансират едно или друго ваше начинание?
- Не бих казала... Търсили сме например за някое пътуване в чужбина - да си платим пътя, имали сме такива спонсорски средства - срещу реклама. Обаче нямаме постоянен спонсор, на когото можем да разчитаме.
- След Банско какви участия ви предстоят?
- След Банско заминаваме за Гърция на гости на кмета на една област, която има празник, ще изнесем концерт, след това ще участваме във фолклорния фестивал на Белинташ в Родопите. Голямата ни изява е на 1 септември на сцената на Античния театър в Пловдив, в концерта на "ФСБ" с филхармонията ще участват нашите певици и част от музикантите. Септември винаги е много натоварен, тогава е празникът на града, а и започва сезонът.
- Ще идвате ли скоро в София да представите новия спектакъл?
- Не, много е трудно да се направи концерт с билети. Идвахме за 30-годишнината на НДК за участие в сборен спектакъл. Друго гостуване засега не планираме.
- Какво е най-ценното, най-важното нещо, заложено от баща ви, което на всяка цена държите да запазите?
- Всичко, което правеше баща ми, беше изкуство, не занаят. Всички танци, режисурата на концерта, той създаваше образи, при него нямаше случайни неща. Дали ще направи танц или някаква импресия към песен - без думи, без обяснение, без либрето публиката разбираше за какво става въпрос, той беше майстор на тематичния, сюжетния танц. Тази артистичност се опитвам да внушавам на колегите. Надявам се, че успявам. Друго - той винаги е работил с голяма дисциплина, мисля, че успявам да отстоявам това. Но по отношение на творчеството - надявам се някога да се доближа до него...