Фонтан вместо Майдан

Май се върнахме във времената, когато трябваше да се слушат и четат чужди медии, за да се разбере какво наистина се случва по света и у нас. От българските медии и техните кореспонденти в Москва през последните дни научихме много неща за т.нар. несистемна опозиция в Русия. Държавните медии БНТ и БНР обстойно ни запознаха с позицията на антипутинската Лига на избирателите, която не пожела да признае резултатите от изборите (не че нейното мнение реално има някакво значение). За опозиционерите не научихме само едно от българските медии - защо тези клетници изглеждаха като препикано мушкато след президентските избори, спечелени безапелационно от Владимир Путин.
Затова нека в съответствие със старите традиции от тоталитарно време се обърнем към чуждите медии. Може пък да научим нещо, което няма да чуете и прочетете в българските. Думата има колегата Милан Водичка от чешкото електронно издание "iDNES.cz": "Някой да е очаквал нещо друго? Е, освен групичка хора, които се подведоха по нарисувания от средствата за масова информация образ на Русия: Русия вече отказала се от Путин, вървяща на шествия и искаща най-накрая истинска свобода... Но това беше просто едно голямо потьомкинско село, нарисувано от чуждите журналисти, които виждаха всичко така, както искаха да го видят, и говореха само с тези, които потвърждаваха собствените им тези... Руската либерална опозиция... цели седмици запълваше нашите екрани до момента, в който не възникна илюзия, че тези хора говорят от името на нова Русия. В края на краищата опозицията получи по-малко гласове от комунистите. Това са важни сведения не само за руската действителност, но и за качеството на нашата информация".
Прав е Водичка. За тези, които само наблюдаваме отстрани какво се случва в Русия, "качеството на нашата информация" е от ключово значение. В случая с руските избори за президент се оказа, че е много по-важно не какво научаваме от изпратените в Москва кореспонденти на български медии и техните редактори, а какво не научаваме. Ако вземем за пример широко рекламираната Лига на избирателите, българските зрители и читатели не научиха, че всичките им обвинения за фалшификации на вота се основават на данните на един-единствен сайт: "Сводный выбор" (Сборен избор), който уж трябва да показва разликите между държавната електронна система "Избори" и физическите протоколи от избирателните участъци.
Е, на 7 март великите разобличители на "големите фалшификации" на "кървавия путински режим" демонстрираха данни от 94 избирателни участъка, при положение, че в Русия има 95 000 избирателни участъка. При това след проверка на руската ЦИК е установено, че на 22 от тези 94 участъка изобщо няма никакви нарушения, било то формални или сериозни. Но дори да приемем числото 94, то тогава то дава едва 0,01% от всички изборни протоколи. Това "доказателство" за някакви манипулации с вота не е дори смешно. То прави жалки тези, които го предлагат на публиката.
Нещо повече, участниците в пресконференцията на Лигата продължиха успешно да се саморазобличават. Политологът Дмитрий Орешкин съвсем откровено заяви, че данните, които трябваше да обосноват твърденията за нелегитимност на избора на Путин... не са представителни. Орешкин честно призна, че извадката от протоколи, с която работи Лигата, е "московскоцентрична", т.е. тя е предимно от столицата и Подмосковието. Най-глупавото в случая е, че при "московскоцентричната" извадка Лигата дава на Путин резултат от 53%, докато официалните данни на ЦИК сочат, че в столицата той е взел 47 на сто. Впрочем "либералните" медии в Русия, зад граница, в т. ч. и в България, предпочетоха да спестят на публиката си тези вероятно "маловажни" за тях подробности. И това е разбираемо, защото в противен случай щяха да дадат на читателите и зрителите си храна за размисъл. А точно това трябва да го избягват, тъй като в противен случай ще спрат да им слушат мантрата: "Путин е диктатор, диктатор е Путин".

"Сергей, стига си се правил на Ленин"

Два дена преди пресконференцията на Лигата на избирателите успешно не можа да се случи и едно друго събитие. Набедена за начало на Третата руска либерална революция изява предаде богу дух в един фонтан под замисления поглед на великия поет Александър Пушкин.
Митингът на Пушкинския площад в Москва, на другия ден след изборите за президент, бе натоварен с много надежди от т.нар. несистемна опозиция. Един от представителите на тази разнородна фронда - лидерът на "Левия фронт" Сергей Удалцев беше заявил предния ден в ефира на Първи канал на руската телевизия, че ако на 5 март на площада се съберат 500 000 души, режимът на Путин ще даде фира едва ли не още същата вечер. Замисълът бе акцията на Пушкинския площад да се превърне в своеобразен аналог на украинския Майдан - киевският Площад на независимостта, който през 2004 г. беше окупиран в продължение на седмици от "оранжевите" привърженици на прозападния кандидат-президент Виктор Юшченко. Успехът на тази акция в Украйна направи думите "Майдан" и "оранжева революция" нарицателни на прилаганата от Запада политика на "мека сила" спрямо управляващите в републиките от бившия СССР.
Сега в Москва българите видяха предимно кадрите със задържането на стотина протестиращи, които отказаха да се подчинят на полицейското разпореждане да напуснат площада след края на митинга. Общо същата вечер в центъра на руската столица бяха задържани и пуснати след два-три часа 250 протестиращи, предимно националисти и крайно леви. Акцията на полицията бе определена като проява на "неоправдана жестокост". Хм.
На 7 март в САЩ, които, както е известно на всички, са пътеводна светлина за всяка една демократична страна в света, кореспондентът на сп. "Тайм" в Москва Саймън Шустър публикува репортаж от мястото на събитието, озаглавен "Провалът на протеста: Противниците на Путин са разгромени в Москва". Шустър също еднозначно пише за действията на силите на реда: "Тази демонстрация на сила не изглеждаше особено жестока..." А сега де.
Шустър, който от години в своите публикации "изобличава" бившия и бъдещ президент на Русия Владимир Путин, разкрива в репортажа си от митинга редица неща, които останаха зад кадър за масовите електронни медии. Вероятно защото, волно или не, те рисуват образа на една инфантилна, безидейна и объркана разнородна опозиция, която вече е разцепена.
На решителния митинг дойдоха не 500 000, както се надяваше Удалцев, а 15 хиляди. Припомняме, че предишните акции на несистемната опозиция лесно събираха по 50-100 хиляди души. "Опозицията сега явно губи движещия я импулс", пише Шустър. "Къде са всички?", незнайно защо задал въпрос на Шустър един от организаторите на митинга - "Ако това са всички, ние сме загубили".
В края на иначе съвсем мирния митинг Удалцев обяви, че той остава на площада, докато "Путин не си отиде", и призова митингуващите да последват призива му. Те го чуха и... се насочиха към изходите на площада. Най-умното, което измисли Удалцев, беше да влезе в чашата на фонтана, който се намира на площада, зад паметника на Пушкин. По свидетелствата на Шустър, на кореспондента на Лента.ру Иля Азар и на различни блогъри, другата нарисувана от медиите "звезда" на протестното движение Алексей Навални изглеждал объркан и видимо нямал намерение да влиза във фонтана. Все пак от мъжка солидарност влязъл в спрения за зимата фонтан заедно със стотина души от "Левия фронт", описани иронично от Шустър като "своеобразна компания от буйни подражатели на Че Гевара". Иля Азар пък описва как друга от известните "звезди" на протеста - Иля Яшин, в отговор на въпроса му: "Ще има ли шествие към Кремъл?", казал - "Ку...а ми знае". По-късно същият явно високоинтелигентен Яшин подвиквал към стоящия във фонтана Удалцев - "Сергей, стига си се правил на Ленин". Навални крещял в мегафона към съратниците си: "Кой е тук властта?" Журналистът Максим Соколов отбелязва, че в този момент един от униформените отвърнал: "Аз съм властта".
Полицията почака един час. След което се намеси. Свидетели твърдят, че точно "вождовете" не били влачени по земята. Те без съпротива били извадени от фонтана и се оставили да бъдат отведени на топло в автобусите. Все пак навън било -9 по Целзий.
Всичко свърши, както свърши. Осем години след оригиналната "оранжева революция" технолозите й, които през 2004 г. в Киев имаха Майдан, през 2012 г. в Москва получиха фонтан.
На 12 януари т. г. словашкият публицист Сергей Хелемендик публикува статия в интернет портала "Однако", в която имаше следните редове: "Оранжевата чума" най-накрая се дотъркаля до Москва, където, надявам се, ще намери своя Сталинград". Както казваше един известен български тв водещ: "Имаме участник, познал верния резултат".

"Май е време да се върнем на работа"

Сравнението на Хелемендик със Сталинград определено е романтично. Но е правдиво, защото по технологията за правене на "оранжеви революции" е необходимо да има кулминационен момент на протеста, който да му придаде нов, по-силен тласък към окончателната победа. В Москва кулминацията се превърна във фарс. И това го признават и самите опозиционери. Колкото и да продължат организираните протести, оттук нататък това ще бъде затихващо движение. То не можа да получи живителен импулс на 5 март, а на всичкото отгоре всички здравомислещи логично признаха победата на Владимир Путин. "Непримиримите" могат и да се правят, че не го разбират, но рискуват, ако вървят по същия път, да се превърнат окончателно в маргинали, които да не повторят занапред успеха от началото на декември 2011 г. Впрочем новият митниг на 10 март показа ясно тази тенденция. При заявена численост от 50 000 души на него се събраха едва 10 хил. По-малко, отколкото на 5 март.
Показателно е, че числеността на протестните митинги започна да спада веднага след като започналото като гражданско движение искане "За честни избори" започна да се трансформира от лидерите си в движение лично срещу Владимир Путин. В интернет се появи дори духовитият лозунг: "Не сме доволни от властта, но революция не сме поръчвали". И този вариант - еволюционни промени на системата вместо непредсказуема революционна смяна на властта, е май предпочитан и от някои от организаторите на митингите. Саймън Шустър от "Тайм" цитира неназована активистка: "Може би трябва да се върнем към обичайната ни работа. Тъжно е, но опозицията ще трябва да се примири с Путин. Надявам се, че и той ще се примири с нас".
Има много причини за провала на "оранжевата революция" в руската й версия. Най-важната от тях вероятно е успешното управление на Владимир Путин и Дмитрий Медведев на президентския пост. И това го потвърждават дори най-непримиримите опозиционери като петербургският историк Лев Лурие. Преди няколко месеца той призна: "Никога за своята хилядолетна история руснаците не са живеели толкова добре". И това обяснява много неща.
Другата фундаментална причина за неуспеха е силното усещане за държавност сред руснаците и съответно сплотяване на народа, когато държавността е застрашена. Двата предишни революционни катаклизма в руската история - този от 1917 г. и вторият от 1991 г., бяха плод на вътрешни сили. През 2012 г. усещането бе, че "революционните маси" се дирижират отвън. Обективно такъв момент имаше. Историята учи, че руснаците успешно могат, така да се каже, да се прецакват сами, но няма случай от татарското нашествие насам да са позволили външна сила да им наложи волята си.
Третата важна причина се крие в самото лидерство на гражданския и политическия протест. Такова няма и това е медицински факт.
"Старите" лица на несистемната опозиция Борис Немцов, Владимир Рижков, Генадий Явлински, Сергей Митрохин (последните двама от легалната партия Яблоко) са хора с много нисък рейтинг на доверие в руското общество. Всички видове социологически проучвания им дават не повече от 2-3% от гласовете на избирателите. Новите "звезди" Сергей Удалцев и Алексей Навални са повече от спорни. Те се харесват на част от младата, предимно московска, публика, но нямат нито внятни идеи, нито положителни програми. Нещо повече, те са спорни и за колегите си от протестното движение. Сергей Митрохин например обвини Удалцев, че с провокационните си действия спрямо властта води до намаляване на числеността на протестиращите и внася дезорганизация и слабост в цялото движение.
Друг виден (и вечен) опозиционер Валерия Новодворска пък взе на прицела си Навални, който не без помощта на масирана медийна кампания в интернет се лансира на руската политическа сцена. Като коментира за "Ехото на Москва" интервюто, дадено от Навални на писателя Борис Акунин, тя отбелязва, че разговорът е разкрил "демагогията, пустотата, пълната бездоказателственост и несериозност на този човек" (Навални).
Важна роля за провала играят и посланията на опозицията към обществото. Редица "либерални" журналисти от нейните редове не се стесняват след 4 март да пишат, че за Путин са гласували "говедата" ("быдло"), а не "креативната класа", и бил нужен "президент на мегаполисите". Очевидно е, че всеки път, когато "говедата" слушат тази проява на социален расизъм, резултатът за опозицията пада с някакви части от процента. Както казва по този повод преподавателят във Висшата школа по икономика Кирил Мартинов: "Опозицията живее в някакъв приказен свят и сега трябва да се върне в реалността. В нейния приказен свят съществува добрият и прекрасен, но угнетен руски народ, който чака да бъде освободен. Но след като те не откриват такъв народ, следва изводът, че пред тях са говеда и трети вариант няма".
Друг наблюдател на политическите процеси, популярният в Русия блогър Олег Макаренко, обаче мисли, че има надежда несистемната опозиция да се впише в системата и да изиграе положителна роля в развитието на страната му. Той писа тези дни за несистемните следното: "Когато на човек му поставят страшна диагноза, той обикновено минава през няколко стадия. Отначало шок или отрицание. След това озлобление. След това се хваща за сламката. Следва депресия. Най-накрая приемане и преоценка".

Последният опозиционен митинг в Москва бе повече от рехав и продължи не повече от 3 часа. Според различни оценки да протестират излязоха от 10 до 25 хиляди души
БГНЕС

Любимото място на московските опозиционери - чашата на фонтана