23 Септември 2021четвъртък02:59 ч.

ново:

България празнува 113 години Независимост България празнува 113 години Независимост

Хиляди поляци излязоха на протест срещу медийния закон, но въпреки това той бе прокаран от управляващата десница. На снимката - протест в Краков на 10 август

Фрондата на Полша отива към катастрофален успех

Варшава се опитва да конвертира външните конфликти във вътрешнополитическа изгода

/ брой: 162

автор:Георги Георгиев

visibility 1496

Горещо лято се очерта за полската съуправляваща партия "Право и справедливост" (ПиС), след като само в рамките на няколко седмици подкрепяното от нея правителство успя вече да влезе в конфронтация с почти всички световни центрове на силата - към традиционната Москва се прибавиха и Брюксел, и Вашингтон, и Берлин, а също и Тел Авив, както и малкото чешко село Хорни Витков, което е недоволно от съседството си в полска въглищна мина. 

Резултат от поредицата външнополитически конфликти бе уволнението в началото на месеца на вицепремиера Ярослав Говин, лидер на парламентарната партия "Споразумение", което доведе пък до разпадането на управляващата коалиция "Обединена десница".

Както се оказа, Говин е станал жертва на поредния скандал с външнополитически отенък, разтърсил наскоро Полша. Партийният лидер свърза отстраняването си с несъгласието му да бъде приет закон за медийната реформа (който в крайна сметка бе одобрен от Сейма на 11 август), чиито разпоредби ограничават субекти извън ЕС да притежават лицензи за излъчване. Всъщност, подозрението е, че целта на ПиС е да спре работата на критичната към управляващите частна телевизия Ти Ви Ен, която е собственост на известната американска компания "Дискавъри".

Реакцията на официален Вашингтон бе светкавична. Изданието "Политико" цитира държавния секретар Антъни Блинкен, който още същия ден заяви, че САЩ са "дълбоко загрижени", че приетото законодателство е "тревожно" и насочено към "най-гледаната независима информационна станция, която също е една от най-големите инвестиции на САЩ в страната". Още по-рано, по този повод, двупартийна група американски сенатори бе излязла с изявление, че "продължава тревожната траектория за полската демокрация".

Удивително е колко бързо настъпва прозрението за американския истаблишмънт, когато интересите му бъдат настъпвани по опашката. Всъщност, казват местни политически наблюдатели, т.нар. реполонизация на медиите започва още с идването на власт на ПиС на Ярослав Качински, който от октомври м.г. е и силов вицепремиер. 

Една от първите работи след спечелването на парламентарните избори през 2015 г. на ПиС бе да смени редакторите на обществената телевизия Ти Ви Пи, за да получат правилната гледна точка, а през декември 2020 г. държавната петролна компания "Орлен" е изкупила всички полски медии, държани чрез "Полска преса" от германската издателска група "Пасау", а това са двадесет водещи регионални всекидневника. По някои неофициални данни към момента ПиС контролира под различна форма до 80% от масмедиите в страната.

"Полша е заложник на политическата култура на ПиС. Култура на подмяна на думите, на емоционална експлоатация на обществото, култура, която води дебат, за да изнасили политическия дебат, да го отклони в непродуктивна посока. Аз оприличавам тази култура на "ръждясала люлка", на която Качински люлее полското общество", коментира пред ДУМА обществено-политическата ситуация живеещият в Полша политолог Боян Станиславски, който е и редактор в българското ляво издание "Барикада". 

По неговите думи конфликтите, които ПиС заформя с външни фактори, се правят с цел да се извлекат вътрешнополитически дивиденти - полското общество да се почувства заплашено - от Русия, от Брюксел, от Германия, за да се активират националистическите му комплекси и то да се сплоти около управляващите. В момента, в който вътрешната цел е постигната, на външния фронт се бие отбой.

Тази теза се защитава с поведението на полските десни управляващи около конфликта им с Европейската комисия относно върховенството на закона и по-специално скандалните съдебни реформи. През 2017 г. ПиС създаде нов орган в съдебната система - Дисциплинарна камара, която има правомощията да наказва съдиите. Според опозицията истинската цел, която се преследва с тази институция, е да се оказва натиск върху магистратите от страна на управляващата партия. В средата на юли Съдът на ЕС постанови, че камарата е в нарушение на европейското законодателство, и задължи Варшава до 16 август да разпусне спорния орган. Което бе и направено в последния момент. Мнозина коментатори очакваха да стане така, защото финансовите санкции са предвидени в рамките на до 1% от БВП, което в полския случай означава над 5 милиарда евро глоба. Качински и компания дължат политическия си комфорт на относителния финансов и икономически просперитет на Полша и не биха искали да рискуват източника на това благополучие.

Преди това обаче бе разиграна 

поредната политическа истерия 

за вътрешна употреба. Първо Конституционният трибунал на Полша обяви, че решението на Съда на ЕС нямало правна сила в страната, което пък на свой ред накара някои евродепутати, полския омбудсман Адам Боднан и политици като председателя на ЕНП Доналд Туск да коментират, че Варшава е направила стъпка към напускането на ЕС. Темата бе подгрята допълнително от министъра на правосъдието Збигнев Циобро, който заяви пред в. "Ржечпосполита", че ЕС изнудвал Полша и членството на страната в съюза не бивало да бъде на всяка цена.

Реално 70 на сто от поляците са "за" ЕС, а против съюза са едва 17%, припомня Станиславски, който смята, че няма място да се говори за "Полекзит". Според него в случая с конфликта около съдебната реформа ЕС се е показал по-скоро като куче, "което лае, но не хапе". "Да, Дисциплинарната камара е закрита, но тя си свърши своята работа", коментира пред ДУМА политологът. "ПиС смениха междувременно хиляди съдии, смениха състава на Конституционния съд, направиха нова школа за прокурори, нахлуха във всички институции и се опитват да подменят политическия елит", разказва още той.

Докато този конфликт с Брюксел е по-скоро показен, то другият - около правата на ЛГБТ-общността, е 

вече чисто идеологически

В консервативна Полша, където по думите на Станиславски във властта са се разположили католически фундаменталисти, някои общини и региони обявиха преди две години, че са "зони, свободни от сексуални малцинства", колкото и безумно да звучи това. Ако обаче, както се очаква, започналата наказателна процедура от страна на ЕК по този казус бъде продължена следващия месец, то Полша в някакъв момент ще се опита пак да излезе от положението, като даде назад, но това едва ли ще промени общата атмосфера в страната спрямо ЛГБТ-общността, която явно се толерира и така се насърчава от управляващите. 

Понякога обаче очевидно Качински и креатурите му не знаят кога да спрат или, както подозира Станиславски, искат на всяка цена да се вклинят в някакъв скандал, за да не изпуснат монопола върху създаването на конфликтни ситуации, които после да използват за подклаждане на истерия в обществото, от която да извлекат политическа полза. Такъв, според политолога, е скандалът със закона, който ограничава реституционните права на наследници на оцелели в Холокоста евреи. Подписаният в средата на месеца от президента Анджей Дуда закон вече повлече след себе си отзоваването за консултации на израелския посланик от Варшава. Външният министър на еврейската държава Яир Лапид нарече документа "аморален", а САЩ очаквано изразиха "дълбоко безпокойство". 

И Качински сбърка, че влезе в този скандал, но и Израел сбърка с реакцията си, защото полското общество не обича отвън да му обясняват какво да прави, обобщава Боян Станиславски. Според него е възможно да се стигне и до разпалване на антисемитски настроения в Полша. Що се отнася до това как уж най-верният европейски съюзник на САЩ изведнъж започна да действа срещу патрона си и да не съобразява с него, едно възможно обяснение е, че ПиС са обидени на САЩ, защото след Доналд Тръмп, при Джо Байдън

американците нямат вече нужда

от такъв тип поведение и Качински не го понесе, че се отказват от него, смята политологът. И други политически наблюдатели са на мнение, че администрацията на Байдън разглежда консерваторите от ПиС като по-скоро враждебни сили, докато Тръмп ги е разглеждал като съюзници. Така в известен смисъл вътрешнополитическото противопоставяне в САЩ се пренася на полска земя с непредвидими последици за трети страни.

Какво може да се направи срещу това? Всичко е в ръцете на полското общество. Практиката показва, че европейските институции в един момент се оказват безпомощни пред пълзящия авторитаризъм, особено, ако бъде в "мек" вариант, без екстремалните прояви на политици като Виктор Орбан в идеологически близката на ПиС Унгария. Дори да отстъпват в последния момент, а те винаги го правят, когато става дума за загуба на пари, политици като Качински и Орбан остават в края на краищата като водеща сила на политическата сцена и продължават да люлеят нациите си в "ръждивата люлка", по израза на Боян Станиславски, и да отравят обществената среда. Това го виждаме и в други източноевропейски страни, включително в България, където наследството на Бойко Борисов и ГЕРБ ще спъва развитието на страната, дори ако те още утре

слязат от политическата сцена

 

В този смисъл фрондата на Полша (от френската дума за прашка, която в руския политически лексикон се използва като символ на протест, който си остава само на думи), е парадоксално катастрофално успешна. От една страна, тя си остава безрезултатна, управляващите традиционно отстъпват изправени пред перспективата да се лишат паричните потоци от Брюксел. От друга, върви подмолният процес на нарастване на разяждане на демократичната среда, което отваря врата за растеж на радикалните настроения, води да бавно, но постоянно натрупване на критична маса дезориентирани политически хора, които в някакъв момент може да се люшнат изненадващо в антиевропейска посока. 

Лидерът на "Право и справедливост" Ярослав Качински (в центъра с маска на лицето) е архитектът на днешната полска вътрешна политика, която е доминирана от десницата, консерватизма и национализма

Снимки БГНЕС



Независимостта се гради с усилията на посветени държавници

автор:Дума

visibility 127

/ брой: 182

Обезличаването на партийните идеологии може да е опасно

автор:Дума

visibility 118

/ брой: 182

Бизнесът иска 840 млн. лв. компенсация за скъпия ток

автор:Дума

visibility 108

/ брой: 182

Борисов поискал оставката на шефа на Столичния общински съвет

автор:Дума

visibility 113

/ брой: 182

Над 82 млрд. лв. прахосала администрацията за 23 г.

автор:Дума

visibility 125

/ брой: 182

Цигарите и алкохолът - с нови бандероли от януари

автор:Дума

visibility 110

/ брой: 182

Правителството изтегли още 300 млн. лв. заем

автор:Дума

visibility 114

/ брой: 182

Ще мислят как да подпомогнат авиопревозвачите

автор:Дума

visibility 106

/ брой: 182

Словакия осъди прокурор, разследващ корупцията

автор:Дума

visibility 116

/ брой: 182

Европейците не желаят Студена война срещу Китай и Русия

автор:Дума

visibility 123

/ брой: 182

Радев призова за реформа на ООН

автор:Дума

visibility 118

/ брой: 182

Виена затяга мерките срещу КОВИД-19

автор:Дума

visibility 108

/ брой: 182

Момчето си отива

автор:Деси Велева

visibility 137

/ брой: 182

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ