07 Декември 2019събота18:44 ч.

Българи

Гадове са тия, които правят хората нещастни!

"Царят на Пирин" Яне Сандански е и ръководител на левицата в македонското революционно движение, главната задача на организацията е да възпитава хората за свободен живот

/ брой: 268

автор:Димитър Копривленски

visibility 2291

Някои свързват името на Яне Сандански най-вече с "аферата мис Стоун". Може да е познавателно, може да е любопитно, но е и малко обидно. Набляга се повече на отвличането, на аферата, на откупа и пикантерията. И се оставя на заден план целта - за какво е нужен и използван откупът?
За съжаление съчки в този димящ огън постъкват често и мастити пера.
Мнозина се сещат за сподвижниците на Яне - Христо Чернопеев, Гьорче Петров, Пере Тошев... И дори за "робът се бори за свобода, свободният - за съвършенство". Слова, изречени от Яне и изсечени върху белия гранит над гроба му. Въпреки това често се пропуска идейната му сходност с Гоце Делчев, силното му повлияване от неговия учител по социализъм Димо Хаджидимов, сътрудничеството му с Димитър Благоев и Никола Габровски, приятелството му от самото начало със социалиста от Дупница Никола Малешевски, а сетне и със сливенския социалист Чудомир Кантарджиев... Пък и колцина го знаят като ръководител на левицата в македонското революционно движение, като най-последователния и упорит радетел за демократизиране на това движение...
И още, и още!


За него е написана не една книга. Чуди се човек да съжалява ли или да се радва - най-хубавата е от поданичката на кралицата на Великобритания, влюбената в България Мерсия Макдермот. Още едно доказателство, че голямата и омайваща красота се вижда най-добре отдалеч. А фигурата на Яне е голяма отвсякъде.

Истината и мелнишкото вино

дълго се избистрят, а сетне силно упойват.
Дори и днес политици и държавници определят борбите за освобождение на Македония като най-романтичната страница от историята. Звучи прекрасно, а е трагично. Тук се кръстосват толкова интереси, пътищата на толкова чети и войводи, герои и предатели, пари и подлеци... Как простолюдието да се ориентира? А Яне лукавство не търпи. Вече е отсякъл: "Халът на народа трябва да се подобри!" Ето кое е най-важното. Това ще е мотивът и мерилото. А не мераците на върховистките чети, толерирани от Фердинанд, гръцките и сръбските фустанели и паликарета. Как е успял да го проумее. Да го прокара и да го отстоява. Докрая, по македонски.
Има определено значение, че Яне Сандански си е рожба на планината. Роден е на 18.V.1972 г. в с. Влахи, горе в Пирина. Тя е духовната му майка. И го прави като себе си - с гранитна воля, стремеж към съвършенство и жажда за свобода. Но Пирин е и спартанска майка - нейни синове стават само издържалите докрай.
Той учи две години в прогимназия, но беднотията го принуждава да стане чирак-обущар. От 1892 до 1894 г. е войник в 13-и полк в Кюстендил и се уволнява с чин старши унтерофицер. На следващата година в града е образуван Македонски комитет. Яне се включва в една чета от 200 души, наречена Серска чета, която се върти из пограничните райони, бие се безсмислено и безславно и съвсем обърква младия Яне. И той силно се замисля за "Делото".
Започва много да чете - Толстой, Молиер, Плеханов, Гогол... Докато се стигне до

срещата му с Гоце Делчев

в дома на Яне през 1899 г. Нищо че са връстници, Гоце е вече утвърден войвода. И довършва процеса на формирането на Яне като социалист, започнат от учителя в Дупница Димо Хаджидимов и дупнишкия представител на тайната Вътрешна организация Никола Малешевски. "Делчев добре ме осветли по целите на Вътрешната организация... Аз веднага разбрах, че Делчев наистина е човек, който изтънко знае организацията и всичко, каквото тя гони", казва в спомените си Яне Сандански.
Вътрешната организация и върховистите воюват помежду си, но често пъти са си и нужни. След като през 1898 г. Върховният комитет изпада в тежко положение, Гоце Делчев и Гьорче Петров се заемат да му вдъхнат нов живот. И търсят енергичен и благонадежден водач, който да е подходящ. Дори Гьорче Петров се опитва да убеди Димитър Благоев да застане начело на Върховния комитет. Дядото обаче е готов да участва в дейността на Македонското дружество в Пловдив, където живее тогава, но не и да се занимава главно с македонските работи. Но на конгреса на върховистите в Пловдив, на който присъства като делегат, той произнася реч. След което в писмо до Константин Бозвелиев от 11 май 1899 г. споделя: "Не се кая, че

отидох, но много лоши впечатления изнесох

Нищо сериозно у тях няма, а печално - много. Изложих им моите взглядове, но те не намериха моето мнение за толкоз важно..."
Отказът на Димитър Благоев довежда до това, че без да са много възхитени от артистичния темперамент, колоритния характер и кипящата енергия на поручик Борис Сарафов, Гоце и Гьорче осигуряват избирането му през май 1899 г. на Шестия конгрес във Върховния комитет. Един компромис заради необходимостта от пари, оръжие и силна подкрепа в Княжеството за Вътрешната организация. И един компромис, който сетне ще доведе до толкова противоборства. Все заради напъните на офицерите от Върховния комитет за лидерство, за по-бързо вдигане на въстание...
Най-добре го казва сам Яне: "Офицерите бяха хора нетърпеливи - машина, напой я с вода и тя ще тръгне. А пък организацията вътре имаше нужда от бавна подготовка."
От година на година, от конгрес на конгрес Яне укрепва с новопридобитите знания. Изказва се, подкрепя резолюцията на социалиста от Търново Никола Габровски на 8-ия извънреден конгрес през април 1901 г. и разширена на 9-ия редовен, в която се казва: "Терорът като система за борба е не само безнравствен, но практикуването му в свободна България може повече да компрометира... освободителното дело."
Може би в отговор на несговорчивостта, двуличието, лукавството и постоянните крамоли с върховистите след 8-ия конгрес Яне събира малка чета и тръгва за Македония. Оттук нататък той като че ли ще разчита повече на работата сред населението. Както го е учил Гоце. И за пръв път сред македонските войводи и видни фигури на организацията

започва да се говори за демокрация и социализъм

упорито да се работи за олевяване на революционното движение. Дотогава проповядването на социализма става само със словото. Пушките държат само полицаите, офицерите и генералите. Яне иска да опита по-иначе.
В справедливите борби на хората за свобода господстващите винаги са отвръщали със силата на оръжието. Срещу справедливите аргументи на истински желаещите правдини в борбата на населението в Пиринско, върховисти и михайловисти противопоставят само един аргумент - куршума. Срещу справедливото слово открай време екзекуторът вади пистолета. И се оформя печалната ирония в трагедията на Гео Милев и Йосиф Хербст, на Димо Хаджидимов и Васил Пундев - най-културните, най-просветените, най-толерантните люде да паднат от куршума на фанатизираните, на ограничените умствено и нравствено убийци.
Близостта на Яне със социалистическите идеи дава перспектива в конкретните му неща, окриля обикновените хора. Ето само един от стотиците примери. На 15 май 1905 г. в с. Ласкарево Яне

става свидетел на "тежката" сватба

на своя другар Георги Коцев. Вниманието му е привлечено от украшенията на жените. Той вижда гордостта на понакичените и стремежа им "да се покажат", но забелязва и неудобството на по-бедните. Те стоят настрана, засрамени от скромното си облекло. Точно те трогват най-силно Яне. В резултат на което в специално "окръжно" той указва: "...родителите да не омъжват дъщерите си насила, женитбите трябва всякога да стават по взаимно съгласие и любов... да не се вземат никакви пари от момъка за момата... Управлението иска да обърне сериозно внимание на селските ръководители за мръсотията в селските къщи... то желае да вижда занапред простота и скромност в носията и чистота в къщите..."

Утопия и още нещо

Така "тежката" сватба на Г. Коцев става последна. А Яне и "санданистите", както наричат неговите последователи, на редовното си заседание в с. Ловча, Неврокопско, през следващата 1906 г. с участието на 180 души записват в протокола: "Нравствеността е, която въздържа човек от много злини. Човек, щом отпадне нравствено, в него се появяват най-лошите пороци - става крадец, донжуан..."
Именно контрастът между красотата на Пирин и несъвършенството на човешкия живот, според Мерсия Макдермот, е причината Яне да произнесе думите, издълбани на гроба му. Като преди това се провиква: "Колко е хубав животът! Колко щастливи би трябвало да са хората! Големи гадове са тия, които ги правят нещастни..."
В друго "окръжно" на управлението на Мелнишкия революционен район родителите ще бъдат задължени да не спират децата от училище, ще стане дума и за задължителните медицински прегледи, за здравето и хигиената на населението в Пиринско. Все задължения на държавата, която тя не изпълнява. Оттук ще тръгнат и определенията за Вътрешната организация като "държава в държавата". И точно тези "окръжни", тази дейност на санданистите ще накарат Д. Благоев да промени отношението си към участието на социалистите в македонските работи. А тази неочаквана подкрепа на водача на социалистите ще окрили Яне да продължи. И да сподели пред Атанас Янев:
- Се сме българи, Тацо, пък се тепаме без полза никаква! Тежи ми тая безполезна кръвнина... Ти какво мислиш?


Запасни офицери пред паметника на Яне в Мелник

БАБХ е скрила 135 случая на храни със салмонела през 2019

автор:Дума

visibility 21

Пуснаха Стайко Стайков от ареста

автор:Дума

visibility 117

Путин и Ердоган пускат "Турски поток" заедно

автор:Дума

visibility 140

Безредици в Атина и Патра

автор:Дума

visibility 108

Нов удар срещу Китай

автор:Дума

visibility 291

Бедност заплашва развития свят

автор:Дума

visibility 431

/ брой: 235

Боко ТВ

автор:Велислава Дърева

visibility 893

/ брой: 235

В България се имитира борба срещу корупцията

автор:Дума

visibility 370

/ брой: 235

Животът на един "шпионин"

visibility 402

/ брой: 235

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ