Гафът Кристалина

Вие сте от другата страна, разбирам разсъжденията Ви, така ми отговори във фейсбук евродепутатът от ГЕРБ Андрей Ковачев, когато се опитах да обясня на него и превъзбудените привърженици на Кристалина Георгиева защо е вредно за България премиерът Бойко Борисов да сменя кандидатурата ни за шеф на ООН. Не се позаинтересувах какво означава другата страна, защото все си мисля, че щом става въпрос за национални интереси, поведението на властимащите би трябвало да е надпартийно, камо ли робуващо на мантрата за тъмните времена на комунизма. Е, г-н Ковачев си го каза сам, индиректно наричайки ме комунистка. Защо? Защото съм "от другата страна"? Между другото този човек представлява интереса на държавата България, не на партии, в Европейския парламент...
Робуването на миналото, на стереотипи никога няма да ни позволи да се обединим като общество в името на общия ни интерес.

Грозната сага

с двете ни кандидатури за генерален секретар на ООН, освен че ни вкара в учебниците по дипломация, показа точно това - българите не са способни сплотено да застанат зад една кауза. А това си беше кауза - да видим българин начело на световната дипломация. Каузата днес е позорно провален шанс, който буди чувство на омерзение.
Докато по нашите географски ширини тесногръдието е често срещано явление,     а опитите за замазване очите на обществото - повече от нагли, то извън пределите на родната действителност нещата стоят другояче. Уви, едва ли някога ще достигнем такива висоти, но не жалването е обект на размисъл сега, а едно разследване на швейцарски журналист, което разкрива "скелетите в гардероба" на заместник-председателя на Еврокомисията Кристалина Георгиева, както се изрази европейското издание "Юрактив".
В статия за изследователския институт на "Форин полиси", озаглавена "Голям гаф в ООН едва предотвратен", журналистът Ив Кугелман обрисува миналото на кандидата за шеф на световната организация Кристалина Георгиева, като поставя изключително важните въпроси за това как се номинират и се назначават на високи постове хора, без да бъде проучено щателно тяхното минало. "Резултатите от разследването, макар да не дават възможност за категорични заключения, налагат нуждата от разследване от съответните органи, за да се установи истината", пише Кугелман и изтъква: Това трябва да е предмет на безпокойство и от значение за страните членки на ЕС. Повод за статията му е и гръмко провалилото се участие на Георгиева в надпреварата за ООН, в която тя "получи съкрушително ниско одобрение".
"Макар да се провали в ООН, Георгиева продължава да бъде важен играч в страната си и в Европа. Като зам.-председател на Еврокомисията, отговаряща за бюджета и човешките ресурси, тя не само управлява годишния бюджет на ЕС от почти 145 млрд. евро. Тя също контролира Европейската служба за борба с измамите, която трябва да разследва корупцията сред служителите на институциите на ЕС и да разработва антикорупционни законодателство и политика", отбелязва Ив Кугелман.

Едномесечното разследване

на швейцарския журналист се основава на интервюта с бивши агенти на българските служби за сигурност, политици и "граждани, които имат достъп до съответната информация". Кугелман се позовава и на архивни материали и публични източници, провел е и консултации с експерти по работата на тайните служби в Източна Европа, в частност в България. Изследователският институт, за който е публикувана статията, е един от най-престижните мозъчни тръстове, анализиращи външната политика и въпросите на сигурността в САЩ.
В случая на г-жа Георгиева изплуват сериозни притеснения, които са свързани с нейното минало и настояще, отбелязва Ив Кугелман. Тези притеснения той групира в две категории: миналото й в годините на комунистическия режим в България и нейните, и на семейството й контакти с бизнес група с предполагаеми връзки с организираната престъпност.
Журналистът цитира бившия офицер от Шесто управление на ДС, наречен с псевдоним Андрей Войнов, според когото Кристалина Георгиева е била вербувана като информатор, след като започнала да преподава политикономия в института "Карл Маркс" (днес УНСС). Това гарантирало изпращането й зад граница, където да продължи обучението си в Лондонското училище по икономика през 1987 г. - възможност, която впоследствие й проправя пътя към Световната банка, където започва да работи през 1993 г. "Нейните качества никога няма да бъдат отречени, но трябва да се подчертае, че много талантливи и хора с умения, които са искали да създадат кариера през годините преди демокрацията, никога не са получили тази възможност", Ив Кугелман цитира българския журналист Ангел Петров.
Според вече пенсиониран професор в УНСС, пожелал анонимност заради страх от отмъщение от "мощните съюзници на Георгиева в страната", ДС използвала участието на брат й в престъпна дейност, за да я накара да сътрудничи. Вербуването на Георгиева било с цел проникване в академичните среди в западни университети.
Според Андрей Войнов Георгиева имала всички качества за сътрудник на ДС, идвала и от "правилното семейство". Баща й, строителен инженер, не бил видим член на Политбюро, но пък лоялен апаратчик, който се присъединил към нелегална комунистическа клетка в Царската армия преди 1944 г. След това станал ръководител на Отдела за пътно строителство. Семейството получило апартамент в луксозна сграда, чиито собственици капиталисти били изгонени след идването на власт на комунистите. Преименувана на "Болшевик", сградата била предназначена за активни борци против фашизма и капитализма (АБПФК).
За разлика от други "талантливи" хора от обкръжението на Георгиева в УНСС

никога българските институции

не са оповестявали официално принадлежността й към ДС. Тя винаги е отричала такива връзки. Макар да се знае, че много досиета са унищожени още преди края на комунизма, Войнов е убеден, че обещаващата кариера на Георгиева в Световната банка убедила шефовете на посткомунистическите служби да не разкриват нейното досие.
Кугелман цитира българския журналист Георги Готев, редактор в "Юрактив", който публикува писмо - отговор на негово запитване, от шефа на Комисията по досиетата Евтим Костадинов. Костадинов заявява, че Комисията все още не е публикувала списъка на всички българи, работещи за международни организации, които имат връзки с ДС. Причината била, че не всички служби, наследили ДС, са предоставили необходимата информация, а някои са поискали допълнително време. Специално за Георгиева Костадинов написал с главни букви: "НЕ Е ИЗВЪРШЕНА ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ПРОВЕРКА". А молбата за проверката на миналото на Георгиева била изпратена до комисията не от Министерския съвет, който я номинирал, а от нейната партия ГЕРБ.
Костадинов също така заявява, че Георгиева в качеството си на частно лице е поискала проверка на миналото й на 9 февруари 2016 г. Само ден по-късно премиерът Бойко Борисов номинира Ирина Бокова за поста шеф на ООН. Кугелман цитира Борисов, който казва, че Георгиева "има досие" и е трябвало да предпочете Бокова пред нея.
След като дава пример с оттеглянето на кандидатурата за еврокомисар на Румяна Желева, швейцарският журналист изтъква, че семейни връзки с организираната престъпност могат да бъдат причина за дисквалифициране при изборите за ЕК. В този ред на мисли Кугелман представя доказателства за връзки на семейството на Кристалина Георгиева с бизнес конгломерат, който бившият американски посланик в София Джеймс Пардю определя като "някога най-голямата престъпна група в България", активно опитваща се да трансформира своята дейност в легален бизнес, фокусиран върху управлението на големите активи, придобити в разцвета на групировката. "В САЩ има отвращение към точно тази бизнес група, което се потвърждава от официална кореспонденция на Държавния департамент, разкрита от "Уикилийкс", пише Кугелман.

Става въпрос за "Мултигруп"

Журналистът изтъква, че след смъртта на Илия Павлов групировката продължава да бъде активен играч в българската икономика.
Според информацията в документ, писан от бивш служител в ДС, зетят на Георгиева и неговият син дълго време са имали връзки с "Мултигруп" и са били сред любимците на лидерите му. Дъщерята на Георгиева Десислава Кинова е дългогодишен служител на компании, ръководени от групировката. Журналистът споменава и Първа инвестиционна банка, която според "Уикилийкс" има връзки с организираната престъпност.
Кугелман цитира разкрития на сайта "Биволъ", според които през октомври 2012 г. Георгиева и дъщеря й са платили 606 хил. лева в брой за луксозен имот в София, а той не бил отбелязан в декларацията на еврокомисаря от 2014-а. "Биволъ" разкри също така, че Кинова е съсобственик на имот на Черно море с медийния барон и олигарх Иво Прокопиев, пише Ив Кугелман. Връзката между дъщерята на Георгиева и Прокопиев е интересна, защото според публикация в "Хъфингтън пост" вестниците на медийната група на Прокопиев водили негативна кампания срещу Ирина Бокова в продължение на няколко месеца като част от координирана кампания за дискредитирането на генералния директор на ЮНЕСКО и натиск върху премиера Бойко Борисов да я смени с Георгиева.
Гафът Кристалина Георгиева е използван от швейцарския журналист, за да повдигне важни въпроси за миналото и връзките на хората, от чиито решения зависи живота на европейците, не дай си Боже, и на останалата част от човечеството. Е, г-н Ковачев, кой е от другата страна? И коя е другата страна?