Гърбът ни е все отзад

С дългоочакваното отпадане на ограниченията за лечение в чужбина отпада и ходенето по мъките за разрешение от здравните ни власти. На пръв поглед това дава шанс на българина, ако не му харесва местният доктор, да иде в Германия или Франция, за да извади сливиците си, да оперират пердето му или да си направи пломба. Сиреч, ставаме истински европейски граждани. Само че има едно "но". И то е, че трябва да си доплащаме като за европейци. Е, не един и двама нашенци ще възразят, че и "тук докторите и болниците ми искат пари под масата", но едно е да ти искат пари "под масата", за което си има правосъдие, а съвсем друго да ти искат пари по ценоразпис и срещу фактура. Така че най-малкото е несериозно, ако някой очаква след 1 януари да види тълпи български пациенти на Терминал 2 заедно с напускащите страната лекари и сестри. Българският пациент няма ли близки роднини в Западна Европа, които да доплатят лечението му, или не е той самият достатъчно заможен, за да си го позволи, трудно би се възползвал от възможностите, които му дава директивата, наричана от повечето европейци "Здравеопазване без граници". От това следва, че зововете за помощ за лечение няма да станат по-малко от сега. 
Надеждата, че директивата, която европейците наричат "Здравеопазване без граници", ще направи по-богати родните ни болници, пак не е много оправдана. Лечебните заведения нямат право да вземат от здравноосигурения западняк повече, отколкото вземат по съответната клинична пътека и от здравноосигурения българин. Шансът на лечебните ни заведения е в... атрактивни предложения за оперативни интервенции, не изискващи продължителен болничен престой, който оскъпява лечението. Така поне са започнали да се преустройват доста западни клиники...
От "Здравеопазване без граници" все пак повече ползи ще имат западняците, които са в списък на чакащи за евентуална операция - те лесно биха могли да я направят у нас и да са сигурни, че операцията им хем ще е качествено направена от добър лекар, хем в съвременно оборудвано лечебно заведение.
За българина - все едно дали е медицинско лице или пациент, остава правилото "Накъдето и да се обърнеш, гърбът ти е все отзад".
И как иначе, при тези ниски цени на медицински услуги, при тези малко пари на глава от населението за здравни грижи... Между другото, за цялата идна година на човек у нас се падат по по-малко от 400 лв. за здравни грижи!