Гърненцата с мед на Столична община

Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед, и това са две гърненца с мед, разсъждаваше лакомникът Мечо Пух от едноименния роман. Оказва се, че философията му е популярна и споделяна и днес, близо век след разгласяването й. Само дето не става дума за мед, а за пари, при това не какви да е, а публични средства на най-голямата община в страната - Столичната. Това са "сладки" пари защото се дават за финансиране на проекти на граждански организации. Когато са регистрирани в частна полза, сладкото е до степен на неприличност. Режимът за тях е толкова либерализиран, че те не подлежат на никакъв друг контрол, освен на съвестта на чиновниците, отпуснали им средствата.
Къде са данъкоплатците във всичко това, онези, които плащат и гърненцата, и меда? Никъде. Те имат задължение да осигуряват меда. Ако положат известни усилия, могат за узнаят частично кой и колко изяжда от него. Трудно обаче биха се добрали до информация каква е ползата им като граждани от изядения техен мед в името на тяхното добруване. Защото макар и привидно раздаден за добри цели, публични отчети за ефекта от разпореждането с лакомството няма. А и никой като че ли няма за цел да го отчита и анализира.
От 2009 г. насам, откакто кмет на София е Йорданка Фандъкова, Столичната община харчи средно по 400 000 лв. годишно за финансиране на проекти на неправителствени организации (НПО). Средствата са от бюджета на града, според записаното в Правилата за работа по "Програмата за европейски проекти и развитие на гражданското общество", приети с решение 759 от 11.12.2008 г., преименувана с решение №95 на СОС от 28.02.2013 г. на "Програма Европа".

Много пари ли са това?

Ако питаме представители на НПО, те ще кажат, че са крайно недостатъчно. Всъщност сумата никак не е за пренебрегване. Тя е почти колкото предвидената в тазгодишния бюджет за зимно почистване и представлява 0,03% от общия бюджет на столицата, който възлиза на 1,260 млрд. лв. За осем години само програма "Европа" е раздала 3 328 085 лв. на НПО. (виж таблицата)
Тази година с Решение  №283 от 14 април Столичният общински съвет (СОС) одобрява за финансиране 42 проекта на обща стойност 400 000 лв. Проектите трябва да бъдат реализирани в периода между 1 май и 1 ноември, т.е. за шест месеца. Приблизително за същото време се усвояват и парите. Остава само месец до крайния срок, а на страницата на Програма "Европа" има прессъобщения за някакви дейности едва по половината от проектите.
Първенец по активност е Сдружението за градски транспорт и инфраструктура с проекта си "Зелените трамваи търсят своя дом", получил 12 000 лв. То присъства с цели пет мероприятия до момента. С по две мероприятия са се "отчели" Сдружение "Маргиналия" (проект "Смях срещу омразата - София като топос без "Реч на омразата", финансиран с 9000 лв.), Сдружение "Аутизъм днес" (проект "Заедно за невидимите деца на България", получил 7000 лв.), Фондация "Кореняк" (проект "София за спорта и здравословното хранене", финансиран с 6000 лв.)  Сдружение "Форум Гражданско участие" (проект "Повишаване на индекса на гражданското участие чрез овластяване на гражданите на кметства в община София", получил 6000 лв.), Фондация "Гъливер клиринг хауз" или "Червената къща" (проект "Павилион 19: Между хората и културите", финансиран с 14 000 лв.).
Какво се случва с останалите проекти, реализират ли се мероприятия по тях или не, знаят единствено чиновниците, които са оторизирани да контролират изпълнението им. Гражданите нямат достъп до такава информация, макар предизборно кандидатът за кмет Йорданка Фандъкова да декларира, че ще управлява открито и прозрачно столицата. Същото направи и ГЕРБ, сключвайки споразумение за подкрепа на кандидатурата й с ДСБ и СДС. Трите партии обединиха усилия в името на уж откритото управление на София, което обаче така и не се случва. А не се случва защото, ако стане факт, връзки и зависимости ще станат по-лесно проследими, ще възникнат въпроси, чиито отговори са нелицеприятни и ще развалят старателно поддържания имидж на успешен безпогрешен кмет и добре управлявана община.

Внимателен прочит на списъка

на гражданските организации, чиито проекти са финансирани от програма "Европа" през 2016 г., и преглед на спечелилите от 2009 г. до днес разкрива интересни детайли. НПО "Линкс" например,  което тази година получава 6000 лв. за проект "#Овласти гражданите! #Хакни системата!" (каквото и да означава това, понеже на пръв прочит е призив към деяние, съставомерно на Наказателния кодекс, и няма логика общината да съучаства в подобна инициатива, подкрепяйки я финансово), през 2010 г. е финансирано за проект "Усъвършенстване на механизмите за социално включване", през 2011 г. е получило пари за проект "Граждани за чиста европейска столица", а през 2012 г. за "Софийски портрети". Оказва се и преди в годините е имало граждански организации, чиито проекти програма "Европа" е финансирала нееднократно - фондация "Устои" (2009 г. и 2014 г.), Център за икономически и правни анализи (2009 г. и 2010 г.).
В списъка с НПО, финансирани по програма "Европа" тази година, има организации, финансирани и от програма "Култура" на Столичната община. Фондация "АРТ ЛИНК" е получила за проект "Танцуваща София" 9000 лв. от програма "Европа" и 14 000 лв. за проект "Платформа AEROWAVES, културни партньорства и кооперации" от програма "Култура". Фондация "Арт Офис" е финансирана от програма "Европа" с 6000 лв. за проект "Развитие на механизма за сътрудничество между общините и независимия артистичен сектор в светлината на добрите европейски практики" и с 11 000 лв. от програма "Култура" за "Съвременен танц за най-малките". Фондация "Фото Фабрика" е получила 16 000 лв. за фотомаратон от програма "Европа" и 10 000 лв. за "Войната. Фотоувеличение" от програма "Култура"... За съжаление няма начин гражданите да надникнат в детайлите на програмите и инициативите на Столична община, през които изтича бюджетът. Ако информацията беше достъпна, нищо чудно да се окаже, че част от гражданските организации са

окупирали конкретни дейности

и са ги превърнали в бизнес, действайки не като търговски дружества, а използвайки облекчения режим на отчет на НПО. Няма да е пресилено да се каже и че тези програми са извратен вариант на субсидирана форма на заетост, макар от 42 организации, чиито проекти са финансирани през 2016 г. чрез програма "Европа", половината нямат нито едно осигурено лице. Чудно кой тогава реализира проектите им и как те се вместват в изискванията, след като в отчетите на първо място стои графа за посочване на количество осигурени лица и размер на осигуровките?
Има и други странни неща. Как граждански организации, регистрирани месец-два преди да бъде обявен списъкът с одобрените проекти от СОС (решението е от 14 април), успяват да напишат проект, да го оформят, защитят и да попаднат сред избраните? Сдружение "Кажи Еко" (финансирано с 8000 лв. за проект "Гражданско участие в реализацията на нова стратегия за популяризиране на европейска дестинация Пасарел") е регистрирано на 4 януари 2016 г., Сдружение "Нови публики" (получава 4000 лв. за проект "Нови публики за ОКИ "Искър") е регистрирано на 18 февруари 2016 г., Сдружение "Възраждане" е с дата на регистрация 17 февруари 2016 г. (финансирано е с 36 000 лв. за проект "Модели за опазване, обновяване и оздравяване на исторически квартали при съвременното устойчиво развитие на София"). Вероятно учредителите им или управителите са особено даровити или пък разчитат на други "таланти". Като Института за политика и развитие, например, финансиран с 8500 лв. за проект "Добри практики за поддържане на висока управленска култура в прилагане на Европейските стандарти за добро управление в Столичната община". Интернет страницата на организацията не работи, но от протокол, приложен във фирменото дело за регистрацията й в Софийски градски съд, става ясно, че

неин изпълнителен директор

е ексминистърът на енергетиката и настоящ кандидат за президент Трайчо Трайков. Според Насоките за кандидатстване за финансиране на проекти от програма "Европа" правилата за допустимост въвеждат няколко ограничения. Едно от тях е организациите, чиито проекти ще са разглеждат, да не бъдат представлявани от общински съветници или служители в администрацията на СОС. Трайчо Трайков е общински съветник. В деня на приемането списъка с проектите за финансиране не е участвал в гласуването. Формално, той дори не представлява и Института за политика и развитие. Буквата на закона е спазена. Но съмнението остава.
Сред финансираните организации е и "Център за изследвания и политики на жените". Проектът на фондацията "Равенство за местно развитие - приносът на общността" е получил 8000 лв. Защо той е предпочетен пред други няма как да знаем, но пък от публичните регистри става ясно, че член на фондацията е ексминистърът на образованието от служебния кабинет "Близнашки" Румяна Коларова.
Вероятно Трайчо Трайков и Румяна Коларова не са единствените политици, чиито организации са предпочетени в конкурс, за който са известни единствено печелившите, но не и отхвърлените проекти и сумата на предоставеното финансиране, но не и крайния ефект от похарчените пари на данъкоплатците. Последните, както беше споменато и в началото, имат задължение да осигуряват меда, но не и да знаят каква е ползата за тях от изяждането му.
    

Програма "Европа" на Столичната община в цифри

 Година   Подадени   Одобрени   Стойност
                  проекти      проекти        в лева

 2009            62                18             480 000
 2010          143                28             446 000
 2011            69                26             445 000
 2012            87                27             428 000
 2013            81                32             393 000
 2014            82                33             350 000
 2015         114                 35             386 085
 2016         106                 42             400 000
Общо:      744                241          3 328 085