Генералът

Има една снимка отпреди 65 години с историческа стойност за България. Тя е от Парада на победата на 24 юни в Москва на Червения площад. Дефилират командирите на Трети украински фронт, най-дясно в редицата е генерал Владимир Стойчев. Какво по-голямо признание за приноса на нашата страна за ликвидирането на хитлерофашизма с участието й във войната през 1944-1945 г., война, която народът нарече Отечествена. А на 17 юни на площад "Ал. Невски" при посрещането на Първа българска армия нейният славен командир изрича величаво слово: "Ние победихме, народе мой! Връщам ти синовете, не само живите, а и ония, които дадоха живота си за честта на твоето име, за твоето щастие, за твоята свобода. Връщам ти победните ти знамена, връщам ти тяхната безсмъртна слава, техния безсмъртен дух." Припомням покъртителните думи и за тези, които забравят, че с антифашистката съпротива у нас и с Отечествената война бе спасена поруганата чест на България, позорно обвързана с хитлеристка Германия.
Най-щастлив бил ген. Владимир Стойчев, когато вижда как в подножието на мавзолея на Ленин съветски бойци с гордост и презрение хвърлят пленените хитлеристки знамена и щандарти. Най-трагичните си мигове преживява на митинга край "Ал. Невски", когото трябва да заяви, че на много български майки връща само безсмъртните имена на синовете им. Знам го от самия генерал. Каза ми го през септември 1985 г. в  интервю, с което открихме в "Работническо дело" рубрика, посветена на 40-годишнината от победата. Посетих го в дома му заедно с полк. Симеон Дочев и фоторепортера Георги Панамски. Той, два пъти героят на Народна република България, прие поканата ни да води рубриката за войната и да бъде консултант на нашия рейд по пътищата на войната. Тогава генералът беше на 93 години. Когато поема командването на Първа българска армия, е навършил 52. 
Най-тежкото изпитание във войната, според него, било на 1500 км от родината, в унгарските земи. "Главният удар на германската офанзива срещу Трети украински фронт бе насочен срещу 57-а съветска армия и Първа българска армия. Хитлеристки военачалници в своите мемоари признават, че тази операция е съставлявала последната надежда на тяхното командване. Операцията бе наречена "Пробуждането на пролетта", но то не се осъществи. Срещу нас врагът съсредоточи 16 елитни есесовски дивизии и 16 танкови дивизии, а към тях бяха присъединени власовци, павеличевци и разни други, намиращи се в тоя район сволачи. Ударът бе насочен към крайния ляв фланг на Трети украински фронт. Предатели като кръволока Цанков, избягали при враговете, им внушаваха, че при първия сериозен натиск българите ще се разбягат. На 6 март, когато започна офанзивата на хитлеристите, българският войник беше изправен срещу тях като гранитна стена. Противникът беше успял да мине реката на няколко места, но на 12-ия ден от боя на северния бряг на Драва бяха останали само трупове на хитлеристки войници и офицери."
Двубоят на Владимир Стойчев с монархофашизма, диктатурата и насилието започва много по-рано. Той разказа тогава, че баща му - високообразован офицер с републикански възгледи, му е внушил, че нашата династия е продажна, че Фердинанд бил агент на Вилхелм II и Франц Йосиф, а Борис вървял след Хитлер и Мусолини. "Ненавиждах царя и династията, чужди на народа, макар че цар Борис винаги се опитваше да любезничи с мене" - рече той. В началото на Първата световна война младият подпоручик организира освиркване на кайзера в Модерен театър. За тази демонстрация Владимир Стойчев е наказан с 6-месечна гауптвахта (затвор) и преместване от Първи конен полк в Дедеагач. В преврата на 19 май 1934 г. участва именно с надеждата да бъде сринат монархическият институт, но републиканците са измамени. Владимир Стойчев е уволнен от армията, три месеца го държат в Дирекцията на полицията и го интернират в Малко Търново, за да му стане пределно ясно, че република не може да има без комунистите. В нощта срещу 9 септември е едно от главните действащи лица във военното министерство, организирали вземането на властта, посрещането на отечественофронтовското правителство и арестуването на регентите, скрили се в Боровец. Владимир Стойчев склопи очи на 27 април 1990 г. на 98 години. По онова време в Мадрид Симеон II още се спотайваше и ослушваше какво става в България.    
Има нещо, което не написах в онова интервю. Подпитах дълголетника какво яде. Той ми каза нещо, което може би ще изненада и теб, читателю: "Сутрин не закусвам, към 11 ч. изпивам чашка френски коняк с някакъв сок, не обядвам, а вечер хапвам здравата". А как само разсея изумлението ми от обърнатата пирамида на храненето си: "Аз съм като коня, той най-добре си похапва вечер."