17 Април 2021събота14:46 ч.

Изглед от централната част на Скопие. В кадъра са попаднали гигантския паметник на Филип Македонски преди каменния мост, а вдясно от него се вижда паметникът на Кирил и Методи (в гръб)

ГЛОБУС

Геополитиката създаде македонската нация

Тази държава и Словения са единствените на Балканите без средновековно историческо наследство

/ брой: 61

visibility 748

БГНЕС

В началото на 90-те години, по време на полета за една от международните конференции, които определиха съдбата на Македония, президентът Киро Глигоров ми разказа за събитие от 1945 година. Полицай държи в ръката си дебело въже и дърпа зад себе си мъж с примка на врата и табела на гърдите, на която пише „Петоколонаш“ и „Предател“. Зад него върви буйна тълпа от скопяни, която удря, проклина и хвърля предмети по нещастника. Така след войната се лекуваха враговете на народа.

А Вие какво направихте?, попитах президента. Гледката беше толкова неприятна, че отидох направо при Лазо Колишевски с молба тази практика да спре.

Спря ли наистина, чудя се днес? Сетих се за това, когато в телевизионно предаване 76 години по-късно, участниците в дебата - професор по история от Македония, млад македонски изследовател, американец и журналист, който е мой бивш студент, изброиха няколко имена на "петоколонисти" в днешна Македония. Сред тях чух и своето име. Темата, разбира се, беше спорът за историята с България и точно както преди година, когато същият журналист разби живота ми с двусекунден клип от интервюто ми по българската телевизия, се почувствах, меко казано, онеправдан.

Демократичното ми образование, което предавам и на студентите си, казва, че няма предатели при политическия диалог в едно либерално-демократично общество. Там може да има само патриоти и от двете страни на дебата. Никой няма право да нарича опонента си предател или петоколонаш, само защото мисли по-различно.

Съществуват само различни мнения, различни исторически наративи, които би трябвало свободно да се изразяват. Ако това нещо не се случва, тогава държавата е в застой или върви назад, защото е лишена от основния си инструмент за напредък - критичната мисъл. Ако не осъзнаем много бързо това нещо, няма да стигнем доникъде при повтарянето на този международен спор, както бе с Гърция в продължение на три десетилетия с държава-членка на ЕС.

Трябва да се научим да не слагаме поне етикети, да се вслушваме един в друг и отново да цитирам Глигоров: Македония е една сложна формула.

На нас ни пречи различното мнение и търсим спасение от македонските историци смятайки, че там съществува някаква монолитност за някакъв общомакедонски световен исторически наратив. Точно обратното. Част от нашите историци намират наченките на нашата македонска нация сред античните македонци, други в Средновековието, а трети в средата на 19-ти и първата половина на 20-ти век. Първите, по разбираеми причини, никога няма да приемат Преспанския договор с Гърция. Вторите никога няма да се откажат от Самуил и неговото царство и ще бъдат против Договора за добросъседство и приятелство с България. Третите, които са най-близо до истината, са малобройни.

Искам да кажа, че сред историците, както и в обществото като цяло, съществува същият недемократичен дух и колегата може да бъде определен като предател, става съвсем ясно колко ни е необходим либералният дух на толерантност между отделните наративи.

Този дух липсва навсякъде, дори и в музиката, както стана известно с брилянтния Васил Гавранлиев, на когото желая успех на Евровизията. Той липсва и на най-високо ниво. Действащият президент Стево Пендаровски каза, че държавата ни не е в състояние да реши нито един голям проблем без чуждестранно участие. Това, разбира се е голям срам за партийните лидери, но и за него лично. Това е срам и за нас като граждани. Но това само потвърждава, че и в македонската политика липсва демократично мислене, както, впрочем, и сред журналистите и историците. Чужденците ли са решение?

Ако включим чужди посредници в македонско-българския спор, което няма да стане докато не бъдат застрашени интересите на големите държави, тоест на НАТО, тогава те ще се консултират със своите историци, които ще ги брифират не върху нашата или българската, а върху западната политическа и историческа литература, която е най-близка до историческите факти.

При един такъв разговор, някои неща ще ни харесат, други не. Че македонската нация и език съществуват и не само, че никой не трябва да ги отрича, а напротив всеки трябва да се отнася с уважение към тях. Като съюзници в голямата антифашистка борба по време на Втората световна война, заедно с останалите югославски народи, имаме трайни и невъзможни за разкъсване връзки. 

Но ще чуем че, на Балканите има само две държави, които нямат средновековно историческо наследство, а са съвременни, модерни държави: Словения и Македония. Те ще обяснят и панбългарската идея и как геополитиката е ускорила създаването на македонската нация от средата на 19-ти и по-специално през 30-те и 40-те години на 20-ти век.

Що се отнася до Кирил и Методий, първо ще ни обяснят, че навсякъде в Европа грамотността и християнството са се разпространявали от оживените градове като Венеция, Дубровник или Солун, от икономическите и културните центрове към вътрешността. Така и македонците, и българите ще разберат, че светите братя всъщност са били преди всичко византийски чиновници, а не македонци или българи. Може би тогава най-накрая ще разберем откъде идва сходството между гръцката азбука и нашата кирилица и ще спрем да спорим дали ние или българите сме люлката на славянската цивилизация. Но нищо от това няма да се случи, защото в света на държавите всеки сам си обяснява нещата. Да си помогнеш сам е основното правило на международната политика, както показва опитът с набавянето на ваксини,

Съзнавайки това и усещайки атаката на българското торнадо, исках с текстове отпреди две десетилетия македонското общество да започне диалог със себе си по този чувствителен въпрос за идентичността. Преди една година в текст в "Плусинфо" бих тревога. Разпознах бурята на хоризонта и си помислих, че покривът на къщата се ремонтира, когато грее слънце. За да я защитим, трябваше да адаптираме македонската история към новото време. За съжаление не направихме това и бурята ни настигна.

Защо? Прочетете отново разказа на президента Глигоров от началото на текста и лесно ще заключите, че никой нормален човек не иска да бъде в ролята на този нещастник. Национализмът все още властва на Балканите. 

Коментар на Денко Малески, първият министър на външните работи на независима Македония. При възникването на спора с Гърция Малевски призоваваше публично за бързото му разрешаване. През пролетта на 2019г. след като написа, че сме били един народ и Гоце Делчев е българин, той бе подложен на публичен линч, напомнящ времената след 1945 г, когато всеки с различно мнение бе преследван и анатемосван. Президентът Стево Пендаровски веднага го освободи от длъжността съветник "поради намалени бюджетни средства". Малески е професор по международни отношения в Университета в Скопие. Анализът му е публикуван в „Плусинфо”. /БГНЕС

Чужденците се отказват масово от почивка у нас

автор:Дума

visibility 619

/ брой: 74

Само една от четири ябълки на пазара е българска

автор:Дума

visibility 295

/ брой: 74

Тройно по-голям износ на вино

автор:Дума

visibility 339

/ брой: 74

БАБХ е спряла вноса на 1203 тона плодове, ядки и мед

автор:Дума

visibility 256

/ брой: 74

Ваксинационните паспорти

автор:Аида Паникян

visibility 474

/ брой: 74

Датата

автор:Дума

visibility 261

/ брой: 74

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ