Георги Константинов: Поезията трябва да бъде протегната ръка към читателя

- Г-н Константинов, какви са основните теми, които интерпретирате в новата си стихосбирка "Вечерни слънчогледи"?

- "Вечерни слънчогледи" излиза със знака на "Хермес" в годината на моята осемдесета обиколка около Слънцето. С други думи - през декември ставам на осемдесет години. Стихосбирката почти изцяло съдържа нови творби - към 70 стихотворения, съвременни по теми, образи и дух. Както и друг път, лиризмът в нея е преплетен с чувство за хумор, в поетичната усмивка често свети сълза... Това са наистина нови творби, които няма как да бъдат написани в друго време: това са стихове за сегашните истини, за днешните вълнения, за общуването и разбирателството между съвременните хора. И значителна част от тях са посветени на любовното чувство... Заедно с това, в немалко творби са преплетени вълнуващ лиризъм и моменти на сатира. Едно потвърждение, че днешната поезия винаги търси съвременен многопланов изказ. 

- Вие сте автор на повече от 35 стихосбирки. Какво за Вас е поезията?

- Да, вече повече от половин век участвам в българската поезия - дебютната ми стихосбирка се появи в далечната 1967 г. Наистина съм автор на повече от 35 стихосбирки, много от моите стихотворения (повече от 200 на брой!) станаха известни песни... А само в последните десетина години се появиха на бял свят важни за мен книги със стихове, носещи и нови тематични и образни линии: "Неделен човек", "Вълнения в Константинопол", "Роднина на дъжда", "Непадаща звезда" и особено "Миг като вечност", която издателство "Хермес" издаде и имаше два тиража. А сега пак "Хермес" ме зарадва с чудесното издание на "Вечерни слънчогледи". И в тази стихосбирка изразявам виждането си, че поезията, заедно с модерната си изразителност, трябва да бъде разбираема, да бъде протегната ръка към читателя.

- В едноименното стихотворение пишете: "...загледани във себе си, те виждат светлина". Вярвате ли, че светлината вътре в нас е по-силна от заобикалящата ни, често мрачна действителност?

- Самото стихотворение "Вечерни слънчогледи" изразява по един метафоричен начин устойчив вътрешен дух, независима от природата и обществото вътрешна вглъбеност. Даже да изчезне Слънцето, слънчогледите, загледани във себе си, те търсят светлина. Мисля, че тази алегория говори достатъчно сама за себе си.

- Коя е най-голямата награда за твореца?

- Най-голямата, истинската награда за поета е да бъде разбиран и възприеман радушно от много хора, обичащи поезията. Няма по-хубаво чувство за един творец от чувството, че е необходим на мнозина в този свят.

- Страхувате ли се от възрастта?

- Много мъдри хора на перото твърдят, че възрастта е само просто число. Човек е толкова млад, на колкото се чувства... Бих прибавил - и доколкото продължават да са млади неговите мигове на вдъхновение. Тук роля играе и личното чувство за хумор. Както казва Бърнард Шоу: "Да се старее е отегчително, но това е единственият начин да се живее дълго." И бих прибавил: "Да имаш младо сърце, за да твориш дълго!"

(Из интервю, предоставено от изд. "Хермес")