29 Март 2024петък00:08 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Интервю

Георги Минчев: Поредица от правителства зачеркнаха руския пазар

Ние сме единствената страна от бившия източен блок, която не формира собствена съзнателна, целенасочена, активна политика към Русия, казва председателят на УС на БРТПП

/ брой: 11

автор:Мая Йовановска

visibility 4605

Георги Минчев е завършил УНСС в София със специалност социално-икономическа информация, специализирал е статистика. От 1993 г. е управител на РТК "Гефес" ООД и "Транс Балкани" ООД. От 2003 г. е в ръководството на Националното сдружение на българските спедитори, като в периода 2006-2012 г. е председател на УС на НСБС, а от края на миналата година е председател на Контролния съвет на организацията. През 2001 г. става член на УС и зам.-председател на Българо-руската търговско-промишлена палата (БРТПП), а от 2017 г. е неин председател.

"Пакетът "Макрон" бе добър повод да се усети, че можем да генерираме и общ импулс"

- Господин Минчев, засега всички искания на нашите превозвачи по пакета "Мобилност" не се приемат. Остава да разберем какво ще бъде гласуването в ЕП.

- Трябва да се изследват причините защо се докарахме до това състояние. Не е честно обаче това, което се случва. Ние запълнихме една конюнктурна пазарна ниша, но не с къс хоризонт, а с поне средно срочен в транспортния пазар на Западна Европа. Когато трябваше да овладяваме транспортните услуги в посока понижение на себестойността им, за крупните европейски концерни бяхме добри. И когато се излъгахме да направим собствени инвестиции на юнашко доверие, ни казаха: наинвестирахте ли се, това вече не ни трябва на нас. Ето така се получи. Че българските работодатели в автотранспорта далеч не блестят с високо ниво на съзнаване на рисковете, които носи подобен тип амбициозно включване в европейския пазар, е ясно. Те са погълнати от дребен егоизъм, не са предпазливи в моминските си мечти и очаквания и се лъжат самички като малки деца. А фокусниците успяват да излъжат публиката само тогава, когато тя самата се е излъгала. Това е бедата на българските работодатели в автомобилния транспорт. 

За изминалите 30 г. българският автомобилен транспорт, а и транспортната система като цяло не успя да формулира, подреди, осмисли и отстоява собствена визия за перспективно развитие. Ние сме прекалено конюнктурни и ни тегли лесната далавера и мързеливата схема. Има едни парици, но колко време ще ги има и какви ще са последствията, не се мисли. Абсолютно е необходимо планиране на процесите в такива отрасли. Преди въвеждането на пазарна икономика от определен тип преди 30 г. ние такова ноу-хау имахме, даже бяхме прекалили в планирането. Сега сме прекалили в пълната липса на планиране. Браншовите организации в автомобилния транспорт са разпилени. Всяка групичка, която по някакъв начин е свързана, си прави собствена организация. Добре е, че все пак си комуникират. 

Това, което се случи с Пакета "Макрон", бе добър повод да се усети, че можем да генерираме и общ импулс, общ организационен ресурс. Искрено и с желание се включиха и представители на политическите сили, на държавата и нашите евродепутати. Но понеже го правим за пръв път, то стана неподготвено. Смятаме, че е достатъчно един път да изревем юнашки и ще ни мине номерът. Тези неща са предрешени, преди ние да си изкараме акъла. Има и скрита картинка в целия пъзел. Има и други причини за подобен тип предпазна политика от големите европейски страни. Не сме само ние, които клатим лодката, но ние сме най-потърпевши.

- Наместиха ни, но преди това много добре ни прочетоха, така ли?

- Много хубаво използваха евроентусиазма ни и ние тръгнахме с мечка мед да делим. При това с такъв сърцат ентусиазъм, сякаш тези камиони сами ще се изплащат. И ако не дай си боже конюнктурата се промени, не е ясно с този огромен "флот" и с хилядите хора, които работят, какво ще се прави. При положение, че ако ни изгонят от този пазар, няма с какво да го компенсираме. Ние нямаме външна търговия или пазар на трети страни, където този транспортен потенциал да си вади хляба.

- Какво ни очаква оттук нататък?

- Един голям шамар. Това въобще не добавя спокойствие в растящото социално напрежение в частност у нас, в Европа и въобще в света. Това е поредното подклаждане на огъня, поредната порция лесно запалими материали в разгарящия се огън на социалното недоволство. И когато му дойде времето, то ще се прояви най-вероятно неочаквано от управляващите, от политиците и от всички нас. Можем да очакваме нещо, което ще ни извади от равновесие. Подобен низ от събития натрупват потенциал за форсмажорни и катастрофални събития в икономиката. Транспортът е като енергетиката - твърде чувствителен. Той е като лакмусова хартия. Особено автомобилния. И всеки един удар в транспорта отразява общи дисбаланси.

- Транспортните фирми много се оплакват от проблеми, свързани с превозите през Украйна. Какви са те?

- За т.нар. украинско направление на българския транзит в източна посока мога да говоря много. Започнал съм трудовия си стаж, организирайки масови товаропотоци именно през тази територия с различни видове транспорт - воден, сухопътен, железопътен. Украйна устойчиво деградира като транзитна дестинация. Не с еднаква скорост. От време на време се задържа, имаше и моменти, когато даваше надежди, че ще стане предсказуем и надежден партньор. И тъкмо им се "вържем", че може да се работи с тях, и се оказва, че не сме били прави. Основният фактор в организацията на процеса е предсказуемостта, чак след това е цената. Така би могло да се работи и на загуба известно време, за сметка на някакви ресурси. Никога обаче не може да се работи при неуправляема, неясна и ненадеждна ситуация. Украйна е неясна, ненадеждна, вероломна и пълна с неприятни изненади от десетилетия.

- Има ли опасност дори за самите шофьори.

- Възниквали са такива ситуации. И шофьори сме губили, и камиони са изчезвали. Това беше характерно първо за ситуацията в бившия СССР, който изпадна в една откровена форма на латентна гражданска война с локални огнища на въоръжено напрежение. Но другите републики от бившия СССР по един или по друг начин въведоха ред. И с тях може да се работи, и се работи. Украйна е единствената черна дупка. И сега, защото някой в Украйна гръмогласно вика, опитвайки се да надвика всички потърпевши, не само в транспорта, а във всички области, не може да мълчим. Всички съседи на Украйна имат неуредени сметки с нея. Но тя вика колко е демократична и евроатлантически ориентирана. Още малко ще се опита да изземе символния статус на еталон на евроатлантическа преданост и този за свобода и демокрация. Това не е просто абсурд, а грубо нахалство от страна на украинците, което ние не бива да позволяваме. Не може да се позволява на никоя страна, имаща претенциите да участва като пълноправен и пълноценен партньор в съвременното разделение на света, да се качва на главата на всички останали. И ние да плащаме нейните номера от селски вечеринки. Независимо кой и срещу кого иска да го използва. В момента Украйна не заслужава една добра дума по нейни причини.

Опитът им да се оправдаят с руския империализъм на мен специално не ми минава. И не би следвало да минава и на българското правителство, на държавните институции. Оставили сме от години украинците да се правят на абсолютно несистемен фактор. Всички останали спазват някакви правила - кой колкото може. Когато не ги спазваме, понасяме някакви последствия. Само украинците смятат, че могат да правят каквото си поискат. Това е една от сериозните причини да се обтегнат по такъв идиотски начин отношенията с руснаците. Фактор, от който се възползваха и продължават да се възползват външни сили. Това е голяма беда и заплаха включително за нашите интереси. По важното е, че по всякакви линии, включително и в транспорта, Украйна използва всяка възможност да ни къса нервите, да ни обърква плановете, да не си изпълнява договорите. Във всеки един момент, когато при тях е изниквала мисълта, че може безнаказано да си позволят да нарушат нещо, те са го правили.

- Как се промениха българо-руските търговски отношения след кримската криза и санкциите? Впрочем в края на м.г. НСИ отчете 50% спад на износа ни към Русия?

-  Това е естествено, след като при предишния отчетен период отчетоха кухо съществено увеличение. НСИ не е виновен. Системата от показатели, начинът на събирането е причината. Работата на хората, които събират тази информация обаче, е да обяснят какво стои зад тези данни. За съжаление прекалено малко бяха специалистите, които обясниха какво стои зад резкия скок и последвалия рязък спад. Това е на хартийно моливно равнище. И не крие зад себе си реално увеличение на българския износ и после спад. Но нещата не са добре. Българският експортен потенциал към Русия губи инерция от много време. Кримската криза стана събитие, което предизвика рязка реализация на тези негативи. Ние загубихме по различен начин, с различни темпове полека-лека практически целия наследен постсъветски пазар. Това стана по отделни стокови групи, по обеми, по присъствие, по разпознаваемост, ако щете по привлекателност на българските търговски марки на руския пазар. И другото, което се случи - ние сме единствената страна от бившия източен блок, която не формира собствена съзнателна, целенасочена, активна политика към Русия. И то във времената, когато Русия развиваше приоритетно, интензивно и изключително позитивно отношенията си във всички области в ЕС. Преди да се случи този срив, имаше достатъчно продължителен период на благоприятни, оптимистични и двустранно споделени очаквания за друг тип развитие на отношенията между ЕС и Русия. Вървеше се към все по-пълно уеднаквяване на процедури, на стандарти, на поносими и допустими и от двете страни форми на интеграция, към сваляне на изкуствени ограничения, в това число и в търговско-икономическите взаимоотношения. И към много плътно и все по-задълбочаващо се и разширяващо се преплитане на търговско-икономическите отношения и поражданите от тях взаимозависимости. Всичко това заедно със случилото се през 2014-2015 г. беше разрушено.

- А и знаем какво се случи с големите руски проекти у нас.

- Това е типично българска работа. Как стигнахме до тези проекти, как ги припознахме, как се самоизлъгахме и излъгахме един друг, как се подведохме. Вместо да се случат неща, които са трайни, съществени и да бъдат надграждани във времето, се случи един оглушителен провал. Ясно е, че губим. Отношенията с Русия далеч надхвърлят пренебрежим формат. Ние зависим от нея в редица области. И ако искаме тези зависимости да бъдат управлявани, балансирани, ако искаме те да не представляват потенциална заплаха за нашите интереси, трябва да развиваме съответния тип политики и да откриваме нашата кошница от проекти, които да са нашите бонуси. Ние обаче зачеркнахме руския пазар с големия молив. Това стана от поредица от правителства. Ние смятахме първо, че някак не е европейско да развиваме отношения с Русия. За разлика от всички, включително такива крайни противници на руската позиция като Полша. Зад паравана на размяната на такива претенции, пропаганди и т.н. поляците взимат с пълни шепи. Може би прекаляват със своята всеядност и това, че трябва да печелят от специфичните исторически наследени близки отношения с Русия и че я познават добре. Същевременно се опитват максимално да смъкват каймака на русофобията по всички възможни линии. Някой ден ще се разбере дали тази политика не е прехвърлила границите на разумното, защото тези неща се плащат. Те обаче поне имат активна политика - и на Запад, и на Изток. А ние сме абсолютно статични. Всички бивши социалистически страни имат по-богата, по-развита система от търговско-икономически връзки с Русия. Как може всички да имат по-широка мрежа от представителства в Руската Федерация, която да защитава техните интереси. Ние сме единствените пасивни.

- Като намеса на чужди интереси ли го тълкувате или като собствена глупост?

- Много би ми се искало да можем да се оправдаем. Ясно е, че ние все намираме някой с когото да се оправдаем. Сега да му мислят американците, защото предстои в следващите десетилетия с тях да се оправдаваме по всяка вероятност. Това не ни спасява от необходимостта да имаме ясно съзнание, ясен анализ за нашите собствени грешки и пропуски. Най-сетне трябва да генерираме този мисловен процес и да се опитаме да направим нещо. Опитахме се да пренебрегнем един гигантски фактор като Русия. Тя е до нас. Как няма да работиш с Русия, как няма да имаш активна политика, как ще търпиш нерешени въпроси от десетилетия? Ние на кого мислим, че правим нещо добро? На естествените си конкуренти със сигурност. Може ли някой да заподозре в клинични форми на русофилия унгарците? Но те намираха своя начин да работят с Русия изключително изгодно. И Русия намери своя интерес в Унгария. Като се отказваме да развиваме отношения с Русия, се отказваме да развиваме потенциала си. На никого, в никаква световна организация не трябваме ние без потенциал. Освен в качеството на количество - да запълваме последните редове в залата.

- След тази криза работата ви в палатата стана ли по-трудна?

- Стана безкрайно по-интересна. Палатата премина през един обективен процес, предизвикан от провала на т.нар. Голям шлем и от фактическото разрушаване на отношенията между ЕС и Русия. Всичко това се насложи, процес на полуразпад. Голяма част от фирмите бяха загубили обичайния си профил и присъствие в спектъра на българо-руските отношения. Палатата загуби около 53% от членовете си. Сменихме си изцяло ръководството и се рестартирахме. Следваме примера на по-развитите от нас подобни структури, но развиваме наш типичен инструментариум и надграждаме усилията на тези фирми, които са намерили осъзнат интерес да участват в такава колективна структура. Събираме критична маса експертен потенциал, което да ни позволява по-бързо работещите модели да стават достояния на всички. По-бързо да алармираме, когато възникват пречки, ограничения, опасности за бизнеса. Все още търсим по-пълната физиономия на актива на платата. Амбицията ни е да съберем най-активните, които имат защитеното място в българо-руските отношения. Техният глас и анализ да се слуша, за да не откриват всички топлата вода. Защото Русия е държава с огромен потенциал. Пълна е с пари и ресурси. Тя изглежда прекрасно на прекредитираното световно стопанство. От всички големи геополитически фактори единствено Русия е със здрава финансова система. Тя не е динамична, растежът й е малък, но руснаците са единствените, които до последната стотинка са обезпечени със злато и други ликвидни активи. Точно това е истинският мотив за тази озверяла атака срещу Русия. 

- Как се промени климатът в палатата?

- Няма вече енергия да продължават отношенията по наследените модели. Трябва да се рестартираме. Всякакви луди идеи трябва да бъдат изследвани, всяко камъче да бъде обърнато. Ние трябва да имаме активни отношения с Русия. Те да са подредени с достатъчно голям хоризонт и да инвестираме сериозен ресурс, постоянен, ежедневен. Тази палата повече ме удовлетворява, отколкото да не ме удовлетворява. Грешките не бива да се забравят, но не това трябва да ни е фокусът. Ние имаме привилегията като не особено голяма икономика да може бързо да реагираме. А в момента в Русия се формира нов пазар, нова конюнктура, ново платежоспособно търсене. Освен това не можем да гледаме на отношенията с Русия само какво можем да им продадем. Схемата "купи-продай" вече се изчерпа. По-сложни са нещата. Трябва да се участва например с интелектуален труд, в края на краищата трябва да се мултиплицират потенциалите, които създават двустранните отношения. 

Има един очевиден процес на използване на България като платформа, като площадка за високотехнологични руски компании, а и в сферата на услугите, се използват възможностите на България. И идват с продукти, които вече са намерили пазар например в Скандинавските страни или Германия, защото трябва някъде да се прави индивидуален европейски продукт или индивидуален африкански продукт, който в Русия не могат да правят. Тази индивидуализация може да се прави у нас. Не само защото сме по-евтини, ние стоим добре и като комплекс от качества. Идват у нас сериозни фирми, които развиват сериозна база и имат намерение да разширяват през България по-нататъшната си експанзия. Освен това в Русия за пръв път от 30 г. се създадоха работещи национални и регионални инструменти за реално подпомагане на експортните фирми.

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ