ГЕРБ клатят валутния борд

Валутният борд, една от малкото теми, по които в обществото има пълно съгласие, може да бъде съсипан от управляващата коалиция начело с ГЕРБ. Шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова тихомълком е внесла в парламента поправка в закона за БНБ, която предвижда от датата на влизането ни в чакалнята на Еврозоната официалният валутен курс на лева към еврото да бъде равен на централния курс между еврото и лева, договорен с останалите страни от еврозоната, Дания и ЕЦБ. На практика това означава, че всички тези държави ще имат право да искат промяна на курса, който е 1.95583 лева за едно евро. Така левът може да се окаже под натиск, който да доведе до неговата обезценка. 

От 20 години насам властта за пръв път се кани да промени законовия текст, регламентиращ валутния курс на лева към еврото, без да изменя сегашното съотношение 1.95583 лева за едно евро. Причината е, че това е задължително изискване за членството на България в преддверието на еврозоната - Валутно-курсовия механизъм II (ERM II), което финансовият министър Владислав Горанов очаква да се случи до неговия рожден ден 30 април 2020 г.

Председателката на бюджетната комисия Менда Стоянова от ГЕРБ предлага в закона за БНБ да се запише, според който от датата на участие на България в ERM II официалният валутен курс на лева към еврото е равен на централния курс между еврото и лева, договорен с останалите държави в ERM II (страните от еврозоната плюс Дания) и ЕЦБ по съответните резолюции и споразумения.

Новият регламент не води до директна промяна на курса, който дори при този текст може да остане непроменен до влизането на България в еврозоната, когато и да стане това. Преди година сегашният управител на БНБ Димитър Радев, както и министър Владислав Горанов публично обещаха тъкмо това - че България ще влезе в ERM II и еврозоната със сегашния курс на лева към еврото. "За нас това е религиозен въпрос", заяви гуверньорът Радев по време на годишната среща на правителството с бизнеса през януари 2019 г.

Независимо от това, новият текст не изключва промяна на курса в бъдеще, колкото и този риск да е само теоретичен и да има голяма вероятност никога да не се реализира, както например не се реализира в Литва, Латвия и Естония. При Словакия дори се стигна до ревалвация на кроната, тоест до увеличаване на спестяванията на хората при приемането на еврото. При други държави обаче е имало девалвация на местната валута и обезценка на влоговете..

Валутният курс на лева към еврото в съотношение 1.95583 лв. за едно евро е фиксиран в чл. 29 от Закона за Българска народна банка, който не е променян от 1999 г. насам. Според него левът е вързан към германската марка в отношение 1:1, а след като Германия влезе в еврозоната, курсът на лева към еврото ще се получи, като се умножи по курса, по който марката се конвертира в евро. Целта на записването на курса в закон е да не може той да се променя набързо и без съгласието на парламента. Предложението на ГЕРБ ще се добави като нова възможност. Предложението, за което съобщи сп. "Икономист", е внесено без "излишен" шум на 23 януари, между първо и второ четене на стандартни промени във Валутния закон.