18 Септември 2019сряда02:47 ч.

Проф. д-р Ганчо Ганчев:

ГЕРБ вземаше като заем суми, по-големи от 1 млрд.

Възраженията срещу актуализирането на бюджета са политически, не икономически, казва деканът на Стопанския факултет в Югозападния университет

/ брой: 178

автор:Мая Калпачка

visibility 3568

ГАНЧО ГАНЧЕВ е роден на 13 април 1953 г. Завършил е Международни икономически отношения в Москва. Специализирал е във Франция, САЩ, Великобритания и Германия. Бил е председател на Агенцията за икономическо програмиране и развитие, преименувана по-късно в Агенция за икономически анализи и прогнози. Понастоящем е декан на Стопанския факултет в Югозападния университет.


Цитати
"И с дефицит от 2% пак ще сме сред държавите с най-малка дупка в хазната
"Без връщане към високите технологии и иновациите никога няма да бъдем съвременна икономика


- Професор Ганчев, толкова ли е "страшна" тази актуализация на бюджета?
- От икономическа гледна точка няма проблем с актуализацията на бюджета. Параметрите, които се променят, не са съществени. В тях няма особена опасност. Проблемът е по-скоро политически и е в това дали част от хората имат доверие в правителството. Защото бюджетът - това са пари от нашия джоб и те трябва да бъдат изразходвани по най-добрия начин. Проблемът е в доверието.
- Защо опозицията скочи срещу възможността, която се дава с поправката, да се емитира външен дълг до 1 млрд. лв.?
- Самата сума от 1 млрд. лв. не е толкова голяма. По време на управлението на предишното правителство на ГЕРБ на практика бяха вземани заеми и за още по-големи суми, имаше емитиране на външен дълг. По отношение на емитирането на дълг от правителството на Орешарски също има политически, а не друг проблем. Опираме до това как този заем се възприема, какво е доверието, включително на финансовите пазари. По принцип сумата не е голяма и не би трябвало да бъде проблем.
- Има ли нещо притеснително в увеличаването на дефицита до 2% от БВП?
- Не, това изобщо не е притеснително. И с такъв дял ние оставаме между страните, които имат нисък бюджетен дефицит. Нормално е в период на криза да има такива дефицити, които да подпомагат икономиката. Единственият проблем е само от гледна точка на концепцията, защото критиките, които имаше Пламен Орешарски към предишното правителство, бяха от такава гледна точка, че не трябва да има дефицити, бюджетът трябва да е балансиран. Но се вижда, че такива мерки се налагат. А иначе дефицит от 2% изобщо не е голям.
- Много се коментираше през последните дни невъзможността да се съберат приходите, заложени в бюджета, изготвен от Симеон Дянков.
- Това действително е сериозен проблем, тъй като спадането на приходите означава, че не може да бъде изпълнен първоначалният бюджет. В това отношение има много интерпретации. По начало е много трудно това да се прогнозира, защото зависи от състоянието на икономиката и от степента на събиране на приходите. Въобще въпросът е много сложен. Но очевидно има проблем със събирането на приходите. Това е свързано с лошата икономическа обстановка, както и с това, че може би има опасност от рецесия. Преди около месец у нас имаше мисия на Международния валутен фонд (МВФ), която анализира ситуацията в страната. По тяхно мнение бихме могли да минем и без актуализация на бюджета, но това са оценки, които са неточни. Очевидно има проблем със събираемостта и това е довод за преразглеждане на бюджета.
- Вие за актуализацията ли сте или смятате, че можехме да минем без такава процедура?
- По-добре е, че има актуализация, защото има определени рискове правителството да се окаже без свободен финансов ресурс, което би могло да попречи на нормалното изпълнение на функциите на държавата. Конфликтът е съвсем друг - политически, а не е в актуализацията на бюджета. Когато хората нямат доверие, че съответните ресурси се изразходват по един адекватен начин, тогава много трудно ще се намери национално обяснение на проблемите, които възникват.
- Опозицията заговори, че може освен тази актуализация да се направи и втора. Съзирате ли подобна възможност?
- Втора актуализация означава, че има още по-големи проблеми със събираемостта. А ако има такава вероятност за още по-ниска събираемост, това означава, че тази втора актуализация ще трябва да се направи. Ако има такава идея, че ще се наложи втора, по-скоро трябва да се направи актуализация с по-малки разходи. Иначе смятам, че по-вероятно няма да се стигне да втора актуализация на бюджета.
- Споменахте рецесия. Орешарски промени очаквания растеж на икономиката през тази година, като намали прогнозата от бюджета на Дянков. Каква е вашата прогноза на ръста на стопанството ни?
- Много трудно е да се направи някаква прогноза. В момента като че ли се наблюдава стабилизиране на европейската икономика. Т.е. чисто външните фактори няма да се влошават толкова много, така че някакъв растеж между нула и един процент е възможен.
- Как оценявате реакцията на правителството, което се зае с най-належащите проблеми, заради които бяха взети и спешни мерки - увеличаването на парите за майките, поевтиняването на електроенергията и проблемът с младежката безработица?
- Повишаването на парите за майчинство е една положителна крачка, но това е само първата крачка към решаване на много тежкия проблем, който имаме - с раждаемостта. Мерките за младежката безработица са полезни, това е и политиката на Европейския съюз. Що се отнася до цената на тока - пак решението е временно. Защото фундаменталният проблем е със структурата на ценообразуването в областта на енергетиката. Всичките решения са само първи крачки, които изискват допълнителни действия, за да могат да бъдат решени проблемите напълно.
- Какво трябва да последва?
- На практика, без да се преразгледа ценообразуването в енергетиката - прекомерно завишените цени на зелената енергия или договорите на централите "Марица изток" 1 и 3, проблемите няма да могат да бъдат решени. Този проблем трябва да бъде точно адресиран.
- Правителството направи заявка за спиране на нарастването на възрастта за пенсиониране.
- Повишаването на възрастта за пенсиониране е тенденция навсякъде по света. Тук у нас обаче се сблъскваме с много голяма съпротива от страна на хората, на които им предстои пенсиониране. Лично моето мнение, тъй като това е и въпрос на субективна оценка, е, че независимо от проблемите, които ние имаме и от по-малката продължителност на живота, тенденцията към повишаване на възрастта за пенсиониране е правилна. Нормално е да очакваме в бъдеще хората да работят по-продължително и да имаме съответно такава пенсионна система. Имаме и много тежки проблеми в съотношението между работещи и неработещи. В това отношение критиките, които има от страна на Европейската комисия и МВФ, са обосновани.
- Кои са секторите, които могат да изиграят ролята на мотори за излизане от кризата и да повишат растежа на икономиката ни?
- Големи надежди бяха възлагани на туризма, но той се сблъсква с тежки бариери и доста време се развиваше на една нерегулирана основа. Не можем да очакваме от туризма да бъде двигател, особено от гледна точка на преодоляване на бедността. Средните доходи в туризма са едни от най-ниските като цяло.
- Това са услуги, а не реална икономика.
- Да, но в някои от секторите на услугите, имам предвид финасовите услуги, доходите са много високи. Но естествено не могат всички да работят в банки и във финансовия сектор. Според мен трябва да се върнем към това, което беше традиционна стратегия на държавата ни още от времето на тоталитарната икономика, а именно - високите технологии. Без връщане към секторите на високите технологии и иновациите и без възстановяване на онова, което е останало от обработващата промишленост, ние никога няма да бъдем съвременна икономика. Идеята за едно чисто стихийно развитие, при което пазарът ще реши кои сектори ще се развиват и тези надежди, че туризмът и селското стопанство ще движат икономиката, са нереалистични. Без високите технологии и обработващата промишленост няма да можем да преодолеем тази криза на бедността.
- Какво трябва да се направи с проекта за АЕЦ "Белене"?
- Трябва да направим това, което е очевидно, че трябва да се направи - едно обективно разглеждане на този проект. В крайна сметка всичко зависи от тава дали в бъдеще ще има пазар за тази енергия, дали самият проект е ефективен и дали парите, които ще бъдат инвестирани, могат да се възвърнат. И естествено - дали има стратегически инвеститор, защото държавата в тази тежка политическа ситуация очевидно не може да задели ресурс. Всичко зависи от ефективността, от потребностите на пазара на електроенергия в един период от 30-40 години напред.
 

МВнР: България осъжда атаките с дронове в Саудитска Арабия

автор:Дума

visibility 46

Борисов обвини "глупавите специалисти" за пробива в НАП

автор:Дума

visibility 108

/ брой: 179

КС даде ход на делото за партийните дарения

автор:Дума

visibility 101

/ брой: 179

Набедиха технически директор за спирането на "Хоризонт"

автор:Дума

visibility 71

/ брой: 179

Горивата повличат цените нагоре

автор:Дума

visibility 85

/ брой: 179

Екоминистърът не знае кой замърсява въздуха

автор:Дума

visibility 81

/ брой: 179

Отпадна пречката пред "Турски поток"

автор:Дума

visibility 102

/ брой: 179

Външна търговия

автор:Дума

visibility 65

/ брой: 179

Партиите на Нетаняху и Ганц с равни позиции

автор:Дума

visibility 24

Предсрочни избори в Испания на 10 ноември

автор:Дума

visibility 29

Тръмп вече не иска да се бие с Техеран

автор:Дума

visibility 113

/ брой: 179

Путин предложи руски ракети на саудитците

автор:Дума

visibility 93

/ брой: 179

Незапочнатите и незавършени концесии на София

автор:Деси Велева

visibility 88

/ брой: 179

България е застрашена, но не от Малинов и Русия

автор:Юри Михалков

visibility 159

/ брой: 179

Как го правят другите?

автор:Зорница Илиева

visibility 77

/ брой: 179

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ