Гергана Филипова: Винаги съм знаела, че моето място е на сцената

ГЕРГАНА ФИЛИПОВА е родена на 6 май 2004 г. Завършва Езиковата гимназия "Пейо Яворов" в Силистра с английски и френски език. През ученическите си години е част от Театралното студио "Артистик" с художествен ръководител и режисьор Христо Христов. Носителка е на две награди за главна женска роля от Националния ученически театрален фестивал в Русе - за Валентина във "Валентинов ден" от Иван Вирипаев и за сестра Рачид в "Полет над кукувиче гнездо" по Кен Киси.
Завършва Театралния колеж "Любен Гройс" в класа на Башар Рахал през 2026 г. Получила е и награда за най-добър късометражен филм - "Кръговрат" (реж. Антон Колев, сценаристка и изпълнителка на главната роля - Гергана Филипова) от Младежкия фестивал за късометражно кино "Бургас извън сезона". 
През 2026 г. печели кастинга на Театър "София" за актриса в постановката "Ужасните родители" от Жан Кокто, режисьор Недялко Делчев, след което става част от трупата на Театър "София".

- Гергана, дебютирате в ролята на Мадлен в "Ужасните родители" на Жан Кокто в Театър "София", която спечелихте с кастинг. 
- Всъщност разбрах за каква роля е кастингът, когато се явих в театъра. Имахме възможност да се представим с монолог по свой избор.

Режисьорът Недялко Делчев ни се представи и ни съобщи за коя героиня и за коя пиеса избират актриса. Разказа ни общо за какво става въпрос в пиесата. След първия кръг потърсих повече информация за нея. Разбрах, че има екранизация, режисирана от самия Жан Кокто, намерих филма и го гледах. Все още не знаех дали минавам в следващия кръг, но самата история ме заинтригува и поисках да науча повече за пиесата. Малко след това, когато разбрах, че получавам ролята, успях да се сдобия с копие от текста. 

- Режисьорът Недялко Делчев казва, че това е пиеса преди всичко за любовта. Вашата героиня изживява огромно огорчение именно от любов, тя признава, че обича и двамата мъже - бащата и сина. След като я опознахте, успяхте ли да разберете нейните чувства и мотиви?
- Абсолютно да. И я почувствах близка до мен, макар че не съм изпадала в точно такива обстоятелства. Тя е емоционална, преживява всичко на макс и се бори докрай. Почувствах я като приятел, когото мога да разбера и на когото мога да съчувствам. Както Мадлен казва в пиесата, сърцето не е просто нещо. И аз съм съгласна с това. В случая мисля, че става дума за два различни вида любов - чувствата й към единия и към другия герой са различни. Към Жорж изпитва благодарност, от която не може да се откъсне, тя истински пази най-добри чувства към този човек, а към неговия син Мишел изпитва любов. 
С режисьора Недялко Делчев коментирахме, че Жорж е човекът, който й е помогнал да влезе в света на по-възрастните, да се изгради като жена и да намери своето място в този свят и ако щете - да забележи Мишел и да може да се отдаде по такъв начин на някой друг човек. От тази осъзнатост произлиза нейната обич и благодарност към Жорж.

- Мисля, че в тази история една от основните причини за драмата, която изживяват героите, е лъжата. Всеки крие по нещо от другите. 
- Да, всеки крие нещо от всекиго и по-скоро премълчаването е причина за тези отношения. Получава се един омагьосан кръг, за да се стигне до този кризисен момент помежду им. Когато си запознат с истината - имаш възможност да я преработиш, да се справиш с нея и да продължиш. Но понякога много зависи от случая и ситуацията, кой е човекът срещу теб, дали си запознат как той би приел истината и как би му въздействало това. И все пак, мисля, че е по-добре да си казваме всичко.

- В постановката играете с едни от най-известните артисти на Театър "София". Как се чувствахте в тази компания? С какво Ви обогати контактът, съвместната работа с тях?
- Давам си сметка, че това е най-хубавото нещо, което можеше да ми се случи. Да бъда сред такива хора за мен е огромна привилегия, всекидневно уча от тях, наблюдавам ги не само в работата, но и какви са като хора. И наистина те са страхотен пример за един млад човек. От моята позиция, където всичко е съвсем ново, е малко трудно да се ориентираш в работата и изобщо как се чувстваш в тази среда. Но те ме приеха с отворени обятия, подадоха ми ръка и ми помогнаха да тръгна с тях по този път. Много съм им благодарна. Такива отношения съществуват в цялата трупа на Театър "София", хората са прекрасни. Режисьорът Недялко Делчев бе първият, който ми подаде ръка - изключително съм му признателна, че ми се довери, повярва в мен и ми даде тази възможност.

- Камерната зала, в която играете спектакъла, не е обичайната театрална сцена. Тук сте обградени от зрителите, които наблюдават всяко ваше движение, жест, израз. Какво е усещането?
- В началото наистина беше доста странно, но ние си създадохме такава атмосфера и с помощта на сценографката Мира Каланова добихме усещането за един затворен свят, за един аквариум. Казахме си, че трябва да се абстрахираме от това разположение в залата и да съществуваме в конкретния свят на героите. Точно тази интимност в пиесата дава възможност всичко да бъде реално.

- Родени сте и сте расли в град с традиции в театралното изкуство - в Силистра има театър още от 1870 г. Преминавайки през различни исторически перипетии и промени, той се е наложил като авторитетна културна институция. Това как е повлияло на отношението Ви към театралното изкуство?
- За съжаление, цялата история на града минава през различни етапи на развитие, както и театърът - има периоди на прекъсване на дейността му, точно това се случва и в момента. Сградата на Драматичния театър "Сава Доброплодни" е затворена, защото е в процес на ремонт. От доста години там не съществува драматична трупа, в града продължава дейността само на Драматично-кукления театър. В момента будителят на града, човекът, който държи искрата на театралното изкуство в Силистра и заради когото хората продължават да се вълнуват от театър, е ръководителят на Театралното студио "Артистик" Христо Христов, чиято възпитаничка съм и аз. Дори и на детски и младежки представления има многобройна публика. Голямата сцена в театъра беше с около 500 места и винаги е била пълна, хората винаги са ни подкрепяли и са имали нужда от това изкуство. Надявам се след ремонта нещата в Драматичния театър да се променят в положителна посока.

- Участвали сте в Театралното студио "Артистик" от 10-годишна. Там сте изграждали роли, печелили сте награди. Тази творческа работа в продължение на 10 години даде ли Ви известна сигурност и яснота доколко сте подготвена да направите следващата стъпка - към Колежа "Любен Гройс"? 
- Да, със сигурност се чувствах подготвена. Но като цяло никога не съм приемала процеса в това студио като пътя ми, за да стигна до някъде, а винаги съм присъствала там в момента и съм давала всичко за конкретното представление. И там средата беше много хубава, с всичките ми колеги и приятели си създавахме този свят и се движехме заедно напред. Всъщност несъзнателно съм натрупала опита, който след това можех да приложа в Театралния колеж "Любен Гройс", както и сега в Театър "София".

- ...и увереността, че нищо друго не искате като професия, освен да сте актриса?
- Никога пред мен не е стоял въпросът да бъда или да не бъда актриса, винаги съм знаела, че това е моето нещо и трябва да вървя напред.

- Много възпитаници на това студио ли продължиха образованието и професионалното си развитие в театралното изкуство?
- Има вече доста студенти по актьорско майсторство, мисля, че нашият набор започна това - имаме студенти и в НАТФИЗ, и в НБУ, и в Театралния колеж "Любен Гройс". Аз съм първата завършила. Другите също се развиват, вървят по своя собствен път, поддържаме контакти, вълнуваме се един за друг, подкрепяме се. Живо е усещането и мечтите някой ден да се съберем, макар за една постановка, и да изживеем отново онова, което имахме в студиото.

- Получили сте награда за късометражен филм, на който сте сценаристка и изпълнителка на главната роля. Снимали сте се в още два игрални филма...  
- Да, единият излезе през септември - "Наследникът" с режисьор Денислав Димчев, другият е "Такси за рая" с режисьори Тодор Чапкънов и Иван Ничев, който ще бъде в кината от 4 декември.

- Имате ли фаворит между театъра и киното или еднакво Ви привличат като възможност за изява?
- Абсолютно равностойно. Има огромна разлика между театъра и киното, но и в двете има вълнуващи неща, без които си давам сметка, че не искам да живея и трябва да изпитвам постоянно.

- С какви роли бихте искали да се срещнете в творческия си път, какви герои, характери да пресъздадете?
- Искам да се срещам с герои, от които да научавам нещо за хората, дори и за самата мен. Но има една роля, която много бих желала да изиграя и напоследък все по-често хора идват при мен и ми казват: Ти трябва да изиграеш Жулиета. Колкото и клиширано да звучи, наистина искам да мина през този образ и виждам себе си в това момиче.
Най-малко съм участвала в комедии, но силно ценя добрата комедия и бих опитала и това - друго е усещането, коренно различно превъплъщаване и преживяване на нещата.

- С кого се съветвате в процеса на изграждане на една роля?
- Винаги минавам през процес на диалог с режисьори, с актьори - това е много важно за изграждането на един образ и като цяло на едно представление. За мен диалогът е задължителен в творческия процес.

- В семейството Ви има ли някой, който се занимава с изкуство?
- Не, но родителите ми винаги много са ме подкрепяли в моите интереси и занимания с театър. Те гледаха "Ужасните родители" на втората премиера, на която дойдоха и преподаватели - всички бяха очаровани от постановката, както и бяха горди с моето представяне. Казаха, че това е много достойно начало на моя път в този театър. Смея да твърдя, че съм щастлив човек.

- Как прекарвате свободното си време?
- Когато имам свободно време, се старая да го прекарвам с моите приятели, с които сме изградили много силна връзка. Винаги се случва нещо ново и разговорите ни са много интересни. Късметлийка съм, че имам такава среда.

- Влизате в състава на Театър "София" в много важен момент - когато той празнува своята 60-годишнина. Да бъдете част от такава знаменита трупа е чест, но и отговорност.
- Давам си сметка, че нося голяма отговорност, но, както казах, в тази трупа всички си подават ръка и си помагат. Изключително много помагат и на мен, а аз трупам опит и знания от тях.

- Предстои Ви още една важна изява - в премиерните представления на спектакъла на Маргарита Младенова "Не свиква с тъмното окото (Корени)", на 8 ноември и на 15-и, когато ще бъде отпразнуван юбилеят на Театър "София". Той отдава почит към видни български личности, свързани с театъра през годините, драматурзи, режисьори и др. Какво чувство, отношение изпитвате към тяхното слово?
- Тези текстове поставят въпроси, които ни карат да се вгледаме в и около себе си. В свят, в който сякаш все повече измерваме всичко през материалното, те ни напомнят колко е важно да съхраним човешкото в себе си, да не изгубим душата си и да помним, че има неща, които са много по-ценни от всичко, което можем да притежаваме. Това, което авторите са искали да кажат в своето време, днес също звучи актуално. Мисля, че се получава много силен, разтърсващ спектакъл, и една от причините, разбира се, е режисурата на Маргарита Младенова, която е титан в българското театрално изкуство.

- Смятате ли, че спектакълът би въздействал по такъв начин и на Вашите връстници, би ги накарал да осмислят много неща от изкуството и от живота?
- Вярвам, че е така. Смятам, че всеки българин, независимо от възрастта, има нужда да се срещне точно с тези текстове, с тези тематики, да си припомни събития, история, да се върне към своите корени. Казвам на моите приятели, че задължително трябва да дойдат да гледат спектакъла. Защото в един момент трябва да спрем и да си дадем сметка кое е истински важното в живота.

- Какви са Вашите думи в постановката?
- Участвам в един откъс от пиеса на Иван Радоев, присъствам и в много други поетични парчета. Като преживяване и момент на размисъл тези текстове минават през нас по особен начин.