05 Август 2020сряда16:45 ч.

Германия в очакване на "процеса на срама"

Интересът към делото срещу неонацистката група Националсоциалистически ъндърграунд в Мюнхен е неимоверно голям

/ брой: 88

автор:Кристиела Симеонова

visibility 1385

Те извършиха девет убийства на имигранти в периода между 2000 г. и 2006 г., които всяха ужас сред малцинствата в Германия. Жертвите бяха застреляни от упор в главата. Единственото общо между жертвите, осем от турски и една от гръцки произход, бе, че са мъже, приличащи на турци, и са собственици на дребен бизнес. Полицията издирва извършителите в продължение на 13 години, а медиите кръстиха нападенията "дюнерджийските убийства", тъй като двама от убитите държали сергии за дюнер. Всеобщото мнение беше, че става въпрос за убийства за разчистване на сметки, а властите не успяха да намерят връзка между престъпленията.
До ноември 2011 г., когато опитът за обир на Националсоциалистическия ъндърграунд - както се самоопредели неонацистката група, се провали. Тогава двама от мъжете в групата се самоубиха. Съучастничката им Беате Чапе пък подпали апартамента, в който са живеели под фалшиви самоличности, и разпрати кървави видеозаписи на мъртвите им жертви. Националсоциалистическият ъндърграунд е обвиняван и за банкови обири и две бомбени нападения в Кьолн през 2001-ва и 2004-та, при които бяха ранени 20 души.
Впоследствие стана ясно, че

неонацистката група е действала свободно

и съвсем необезпокоявано на територията на Германия между 2000 и 2007 г. През този период триото екстремисти са убили и една жена полицай. А контраразузнаването на Германия пък е унищожило документите по случая, когато се е разбрало за престъпленията.
Тази сряда Беате Чапе и четирима от предполагаемите помощници на групировката ще се изправят пред съда в Мюнхен. Съдебното дело, станало известно като "процесът на срама", срещу Националистическия ъндърграунд се очаква да бъде най-голямото в Германия след това срещу крайнолявата терористична организация Фракция Червена армия през 70-те.
В страна, която е доста податлива на неонацистки заплахи, бюрокрацията се провали напълно с този случай, коментираха и медии, и специалисти след разкритията. Странното в случая е поведението на полицейските власти - през всичките тези години те не са успели да разкрият, че зад серията убийства на чужденци стои дясноекстремистка групировка. Не е ясна и ролята на германското контраразузнаване, което иначе твърди, че има свои агенти сред неонацистите, коментира "Дойче веле".
Въпреки че вече е ясна дейността на неонацистката група и оцелялята от екстремисткото трио ще се изправи пред съда, въпросът как групировката е действала в продължение на цели 12 години, без да бъде разкрита, остава без отговор. Как е възможно групата да се крие от 1998 г. и полицията да не разкрие дейността й? Години наред полицията търси следи за престъпленията не сред неонацистите, а сред турското население, дори подозира семействата на жертвите. Ако германските разузнавателни служби бяха работили по-ефикасно заедно, може би щяха да спрат триото доста по-рано.
Едно е ясно -

Германия не може да се отърси от расизма

и ксенофобията, а и ситуацията в Европа предразполага към зараждането и успешното "виреене" на подобни групировки. Ксенофобските партии вдигат рейтингите си успоредно със задълбочаващата се криза. А властта от своя страна също не може да се справи с неонацистките групировки. Две десетилетия след неонацистките нападения над туристически спални за бежанци в северния град Рощок расовата омраза, крайно десният екстремизъм и насилието продължават да са често срещано явление в Германия. Почти не минава седмица, без да бъде съобщено за еврейски гробища, на които са нарисувани свастики, счупени прозорци на турски ресторанти, пребити имигранти и скандирания "Чужденците вън!" В Германия има и много нерегистрирани нападения срещу джамии, сдружения и клубове на имигранти, които бързо се забравят. Последните проучвания показват, че проблемът с неонацизма е много по-сериозен, отколкото се смяташе досега.
Не само че германските власти претърпяха тотален провал при разследването на убийствата на имигрантите, ами сега съдът в Мюнхен не предостави акредитации за турски журналисти, които да присъстват на дългоочаквания процес срещу германските неонацисти, интересът към който е неимоверно голям. Това предизвика вълна на възмущение. Според източници от германското външно министерство турският външен министър Давутоглу дори настоял не само турски журналисти, но и представители на турската държава да проследят процеса.
Мюнхенският съд издал акредитациите на журналисти според реда на записванията и нито един турски журналист не е бил акредитиран да отразява процеса. Списъкът се състои от общо 50 медии, но сред тях не фигурира дори турската държавна Анадолска агенция, която също е сред поискалите акредитация. Съвсем очаквано този факт буди съмнения дали съдът в Мюнхен нарочно не допуска в съдебната зала представители на турските медии за дълго чакания процес срещу неонацистката група. На практика

нито една чужда медия не е акредитирана

за него. Германският таблоид "Билд" дори предложи да отстъпи своята акредитация на турския в. "Хюриет", като по този начин изрази солидарност с турските си колеги. Междувременно се появиха информации, че в отделна зала ще бъдат настанени журналистите, където ще наблюдават на специален екран съдебното заседание.
След като стана ясно, че неонацистката група е действала съвсем необезпокоявано на територията на Германия и именно тя е виновна за убийствата на имигрантите, пак се заговори за забрана на неонацистката партия НПД - Националдемократическа партия. През март германското правителство обаче не разреши процедура по искането на забрана на неонацистката партия НПД. Като основание за това решение бяха посочени незначителните й шансове за успех на предстоящите през есента парламентарни избори и преценката, че подобен ход ще бъде малко ефикасен в борбата срещу крайната десница. Тогава министърът на вътрешните работи Ханс-Петер Фридрих настоя "държавата и обществото да се борят с крайната десница". Някои политолози в Германия обаче подчертават, че е по-лесно да се контролират десните екстремисти, ако са обединени в законова структура, а не като са забранени.
Предишният опит да се забрани НПД беше през 2003 г., когато съдът постанови, че къртици в партията са компрометирали доказателствата. НПД е създадена през 1964 г. от бивши нацистки функционери и обединява както млади скинхедс, така и стари носталгици по Третия райх. Партията има свои представители в регионалните парламенти на Саксония (от 2004 г.) и Мекленбург - Долна Померания (от 2006 г.). В някои области в близост до границата с Полша подкрепата за НПД достигна 33% по време на последните местни избори.
Преди време стана ясно, че крайно дясната терористична клетка Националистически ъндърграунд може и да има повече сподвижници, отколкото се смяташе доскоро. Членове на парламентарната комисия, разследваща провала на службите за сигурност при случая с неонацистките убийци, получиха списък с 129 души, за които се смята, че са били част от мрежата около терористичното трио, писа "Билд ам зонтаг". Списъкът на хора, които са били в контакт с триото екстремисти, дотогава съдържаше 100 души. Не е ясно само дали тези хора са били активни поддръжници или само са имали контакт с тримата неонацисти.
Миналата седмица поредно разкритие, свързано с неонацисти, разтресе Германия. Чрез кодирани послания в малки обяви и тайни съобщения и символи в писма

германски затворници са изградили неонацистка мрежа

Те са търсили контакт с предполагаемата терористка Чепе. Кратка обява в списание за мотори се оказва ключът към това разкритие. На 20 октомври 2012 г. в "Бикер нюз" е публикувана информация за нова помощна организация за затворници неонацисти. Като дата на основаването й е посочен 20 април 2012 г. - рождението на Хитлер. В обявата се споменава и за засилените проверки на пощенските пратки в затвора Хюнфелд в източната част на провинция Хесен.
Информацията веднага привлича вниманието на хесенските власти. И те тръгват по следите на хората, публикували обявата. След няколкомесечно разследване става ясно, че зад организацията, описваща се като инициатива в помощ на семействата на "кафявите затворници", се крие неонацистка мрежа, оперирала от затвори в провинция Хесен. В хода на разследването е установено, че някои от символите в писмата и бележките са забелязани и като татуировки по телата на някои от затворниците. Междувременно контактите между заподозряните членове на "кафявата помощна организация" са прекъснати.
Въпреки че министърът на правосъдието на Хесен заяви, че "с всички средства на правовата държава ще пресечем опитите на затворници с дяснорадикални убеждения да създават свои мрежи и нови организационни структури", определено Германия има върху какво да работи в борбата срещу неонацистките групи. Трябва да се засилят контактът и обмяната на информация между отделните звена при разследването на престъпления. И определено когато става въпрос за жертва от етническо малцинство, разследващите не би трябвало да изключват и възможността за неонацистки мотиви при извършване на престъплението.


Неонацизмът има солидна почва в Германия, а и не само там...


Националсоциалистическият ъндърграунд - Беате Чапе - "годеницата на неонацистите", Уве Мундлос и Уве Еберхарт


На 21 март тази година в Нюрнберг бе открит паметник на жертвите на неонацистката групировка

Финансист: Трупането на нов дълг е неизбежно

автор:Дума

visibility 282

/ брой: 148

Властта се сети за агросектора

автор:Дума

visibility 204

/ брой: 148

Производството на ток намаля с над 8 на сто

автор:Дума

visibility 189

/ брой: 148

Туроператорите остават в протестна готовност

автор:Дума

visibility 138

/ брой: 148

Близо 80 жертви и 4000 ранени в Бейрут, Ливан е в траур

автор:Дума

visibility 183

Мощни експлозии окървавиха Бейрут

автор:Дума

visibility 247

Източните германки с по-високи пенсии

автор:Дума

visibility 384

/ брой: 148

Тръмп посочи най-голямата грешка на САЩ

автор:Дума

visibility 321

/ брой: 148

По следите на изчезващите поликлиники

автор:Деси Велева

visibility 419

/ брой: 148

САЩ губят превъзходството в спътниковия шпионаж

автор:Юри Михалков

visibility 367

/ брой: 148

Данъчната система увеличава бедността на българите

visibility 305

/ брой: 148

Политиката срещу мъдростта

автор:Боян Бойчев

visibility 202

/ брой: 148

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ