Гимназията в лабиринт от нови рИформи

В МОН ударно се произвеждат нови нормативни актове, определящи съдбата на средното образование у нас - от началото на следващата учебна година и за много години напред. Първо, в НС също тъй ударно бе приет нов Закон за предучилищното и училищното образование, който замени действалия 25 години Закон за народната просвета и влиза в сила от 1 август т.г. Новият закон обаче бе "празен" откъм основното съдържание, което трябва да се запълни чрез 19 държавни образователни стандарти (ДОС). Тези стандарти, т.е. съдържанието на закона, трябва да се изработят не от законодателя, а от МОН. От приемането на закона през октомври 2015 г. до момента в МОН са утвърдени 4 стандарта - за учебния план, за общообразователната подготовка, за учебниците и за предучилищното образование. Затова сега през юли в министерството започна стахановско движение за създаването на още 10 стандарта, без които новата учебна година не може да започне по новия закон.
В сайта на МОН за публично обсъждане първо бяха предложени два стандарта - за институциите и за информацията и документите. А завчера бяха качени още два - за книжовния български език и за профилираната подготовка. Другата седмица ще бъдат оповестени в сайта проектите на още два ДОС - за оценяването и за организацията на дейностите. До края на юли ще се появят и стандартите за професионалното развитие на учителите, приобщаващото образование, квалификацията по професия и за гражданското, екологичното, здравното и интеркултурното образование. Както обясни министър Меглена Кунева пред ресорната комисия в НС в сряда, останалите пет стандарта не са необходими за началото на учебната година - например тези за инспектирането, за управлението на качеството, за приобщаващото образование, за финансирането на институциите. Затова те ще бъдат готови до октомври, още повече, че са свързани и с парите, т.е. с това какви средства ще пусне за образованието финансовото министерство в бюджет 2017 и в бюджетите до 2019 г. А тригодишната бюджетна прогноза, както знаем, предвижда до 2019 г. публичните средства за образованието да се намалят от 4,1% от БВП на 3,2%... Излиза, че тези "вторични" стандарти, които са част от закона, ще показват не това, което трябва да бъде в образованието за години напред, а това, което наличното в момента правителство ще отпусне. Все са били абсурди досега, но чак такъв не е имало.
В тази ситуация единственият въпрос, който вълнува и МОН, и депутатите, е не с какво качество ще са държавните изисквания към образованието, а ще се спазят ли сроковете, ще успее ли МОН да ги изстреля до влизането на закона в сила. Ще ги утвърдя до две седмици, зарече се Кунева. Интересно как ще стане това, след като т.нар. обществено обсъждане на пуснатите завчера два проекта е обявено до 29 юли. То очевидно е напълно формално, още повече, че получените бележки по време на обществените обсъждания никога не са публични! По принцип всяка норма в толкова сложна област като образованието, всеки текст в наредбите има много и разнопосочни последици за училището и нали се сещате какви ще са последиците от тъй скоропостижно произведените нормативи.
След 25 години непрекъснати промени "отгоре" в училището децата ни се сринаха от първите места (преди 16 години) до последните (2012 г.) в международното изследване PISA. Докъде ще паднат след сегашните "кардинални" промени? Впрочем министър Кунева вече намекна тези дни, че никак не са добри резултатите от поредното изследване на PISA, които ще бъдат оповестени в края на тази година...

Ще учат на български език децата на мигранти и бежанци

Какво съдържа току-що оповестеният проект на стандарта за усвояване на българския книжовен език. Разбира се, медийното внимание винаги се насочва към обучението на децата от циганската и турската малцинствени групи, още повече, че по данни на Синдиката на българските учители за 38% от децата у нас българският език не е майчин.
Все пак обаче стандартът урежда усвояването на книжовния език от всички български деца. В него се казва, че нормите на книжовния език се прилагат в училището съгласно действащия към съответния момент академичен правописен речник на Института за български език при БАН. Усвояването на езика е право и задължение на всеки български гражданин. Не само предметът Български език и литература, но и всички дисциплини (без чуждите езици и майчиния език) се преподават на книжовен български език, той е задължителен и при общуването между учители и ученици в училище. За лица над 16 години, които са отпаднали преждевременно от училище, училищата осигуряват курсове за усвояване на българския език от прогимназиалния етап. Те се финансират от национални и международни програми.
За ученици от страната, за които българският не е майчин, се въвежда възможността за безплатни допълнителни учебни часове извън учебния план - в учебно време или през лятната ваканция. За децата на граждани на ЕС, както и на бежанци, се организира допълнително обучение по български език като чужд в рамките на 12 месеца. То е с продължитнелност 90 учебни часа в началния етап, 120 часа в прогимназията и 180 часа от VІІІ клас до навършване на 16 години.

От ХІ клас - 11 профила с по 2 задължителни и два избираеми предмета, разделени на задължителни и избираеми модули, темите учителят разпределя сам  

Проектът за стандарт за профилираната подготовка е илюстрация на предопределения от новия училищен закон хаос в учебното съдържание във втория гимназиален етап. Профилираното обучение, което досега бе от VІІІ клас, сега вече ще е само в ХІ и ХІІ клас "за придобиване на компетентности". Общият брой часове за профилирана подготовка е най-малко 18 и най-много 20 часа седмично, казва стандартът. Той определя, че профилът се състои от 3-4 учебни предмета (общо са 15) - два се определят национално, а два - от съответното училище. Всеки предмет се изучава с минимум 4 и максимум 8 учебни часа седмично.
Профилите са 11: Чужди езици, Хуманитарни науки, Обществени науки, Икономическо развитие, Софтуерни и хардуерни науки, Предприемачество, Математически науки, Природни науки, Изобразително изкуство, Музика, Физическо възпитание и спорт. Всеки профил включва два задължителни и два избираеми предмета, стандартът определя задължителните. Например за профил Хуманитарни науки задължителни са Български език и литература и История или Философия. За профил Обществени науки задължително се учат География и икономика и История или пък История и Философия. В профил Природни науки се изучават Биология и Химия или Химия и Физика. И т.н.
Нататък става още по-интересно. Всеки профилиращ учебен предмет също се състои от задължителни и избираеми модули. За всеки от задължителните модули в приложения към стандарта са записани изисквания и съответно разпределение по брой часове. В ХІ клас задължителните модули се изучават с общо 144 учебни часа годишно и в ХІІ клас - със 124 часа. Съответно за избираемите модули има не повече от 144 и не по-малко от 36 часа, а в ХІІ клас - не повече от 124 и не по-малко от 31 учебни часа.
Нататък

"пъпкуването" се пренася и върху учебните програми

Обучението за профилирана подготовка по всеки задължителен модул на профилиращите учебни предмети става по учебни програми, утвърдени от министъра на МОН. Тези програми съдържат учебното съдържание и специфични методи и форми за оценяване, пише в стандарта. А обучението за профилираната подготовка по всеки от избираемите модули на учебните предмети става по учебни програми, утвърдени от директора на училището. Всеки учител пък сам ще си избира в каква последователност да преподава темите от учебната програма - за всяка учебна година и за всеки клас според потребностите на учениците! Сиреч, един и същи учител ще може в два различни класа в една и съща учебна година по различно време да преподава и да преговаря дадена тема. Това разпределение по теми ще се утвърждава от директора, който явно трябва да е специалист по всичко. А контрол упражняват регионалното управление на образованието (досегашният регионален инспекторат) и МОН! Как точно МОН контролира какво преподават примерно 45 000 учители по различни предмети, не става ясно.
С други думи, досегашната национална система за средно образование се ликвидира, ще има 2547 системи за образование - колкото са общо училищата у нас. Слаба ни е фантазията

какъв разнобой и неравнопоставеност

ще има между училищата в големите градове и малките селища, където няма кой знае какъв кадрови и материален ресурс. Също - между големите и малките училища. Ето го в действие неравният достъп до образование, който новият закон предопределя за децата от "дълбоката провинция" спрямо тези от няколко големи града. И съответно - следващ бум на обезлюдяване на цели райони, в които семействата ще мигрират към големия град заради образованието на децата си. Пък дори и в един и същи град учителите не са еднакво мислещи и можещи, от което обаче последиците ще са за учениците. Нещо, което нито един закон или норматив не бива да допуска. Да не говорим как ще се бродират училищните учебни планове с конкретен брой часове по задължителни и избираеми предмети, модули и теми!       
Единственото розово петно е, че учебните програми по този нов стандарт за профилирането влизат в сила за учениците, които през учебната 2020/2021 г. постъпват в ХI клас. Дотогава белким се намерят отговорни политици, които да променят целия този абсурд.


Вузовете може да признават гимназиалното образование за висше!
 
Още една новост в стандарта: "Резултатите от обучението по конкретни задължителни и/или избираеми модули в профилираната подготовка по решение на висшето училище може да се признават като натрупани кредити във висшето образование при условия и по ред, определени от съответното висше училище". Това означава, че даден университет може да признае брой кредити примерно от обучението по химия в ХІ и ХІІ клас, а има определен брой кредити за придобиване на бакалавърска степен. Страхотна вратичка за някои измислени факултети и вузове да привличат студенти, като им обещават да ги "произведат" в бакалаври за година и половина, вместо за четири, като им признаят гимназиалното образование за висше. Иновация, няма що.