Гладко было на бумаге

Марина Корольова

Д окато все още има информация, която не се намира в Интернет, ролята на хартията в нашия живот ще си остане много важна. Книги, списания, вестници, обявления, делова кореспонденция, важни документи и т.н.: спомнете си, с какво количество разнообразни хартиени носители си имате работа всеки ден. Относно това, какво може да бъде написано, напечатано или нарисувано на същата тази хартия, нерядко се казва: „бумага всё терпит” (‘хартията всичко понася’).
„Бумага все терпит (или стерпит)”, „бумага не краснеет” означава, че писмено може да се изложат неща, които се притесняваме да изкажем устно, публично. Това може да бъде лъжа, измислица, фантасмагория – хартията всичко ще понесе.
Интересното е, че произходът на този фразеологизъм е във висша степен аристократичен и при това много древен: приписват го на известния римски оратор Марк Тулий Цицерон, който е живял през I в.пр.н.е. В писмата на Цицерон към приятелите му се срещат тези крилати думи: „epistola non erubescit” (‘хартията не почервенява’).
Ето още един израз с думата”хартия”: „гладко было на бумаге” (‘всичко изглеждаше много добре на хартия’). През Кримската война (което, както знаете, е в средата на по-миналия век) Русия трябва да се сражава едновременно срещу Англия, Франция, Турция и Сардиния. На втория месец от отбраната на Севастопол щабът на руската армия разработва план за превземането на Федюкинските планини. Сражението завършва с тежко поражение за руските войски при река Черная. Войната, както знаете, е загубена заради некадърното командване и пълния хаос в управлението, които не са могли да бъдат компенсирани от героизма на нашите войници и офицери.
Няколко години по-късно, в сборника „Полярна звезда”, който Херцен издава в чужбина, се появява горчиво сатирично стихотворение със заглавие „Песен за сражението на река Чорная”. То започва така: „Гладко было на бумаге, да забыли про овраги, а по ним ходить, а по ним ходить...” (букв.пр. „Всичко изглеждаше много добре на хартия, обаче забравихме ние за деретата, по които трябваше да минем…”.)
Едва наскоро бе установено, че авторът на песента е не кой да е друг, а самият граф Лев Николаевич Толстой!