Гласуването в чужбина - подвиг на прословутото българско търпение

Стефан Георгиев, агенция AFIS

Четири дни след деня на изборите Централната избирателна комисия съумя да обяви официалните резултати от първия тур - безпрецедентна ситуация в най-новата ни история. Организационният хаос и неуредици в изборния ден, множеството скандали, съмнения за злоупотреби, сигнали на наблюдатели и неправителствени организации. Общо взето, такъв беше лайтмотивът на фона, на който основните претенденти интерпретираха "успешността" на резултатите за своите щабове. А те - резултатите - бяха никому неясни, постоянно променящи се и почти окончателни. Обясненията на отговорните институции са доста неясни и, меко казано, неубедителни. Същевременно се чува все по-силният протестен вик на опозицията, в който ясно се различава думата "касиране".
В крайна сметка миналата неделя всичко видимо приключи благополучно. Засега. Защото предстои вторият тур. Това означава, че е твърде възможно да бъдем свидетели, ако не на същия, то на доста сходен сюжет, включващ некомпетентни членове на секционни комисии и тотална дезорганизация в общинските, както и липса на адекватна реакция от централната избирателна комисия.

Това, което сякаш отново остава на заден план, е какво се случи с гласуването извън границите на България. Тук-там медиите ни дават следните изумителни сведения: искащите да гласуват българи в Лондон са чакали повече от три часа, за да се доберат до урните. При вида на опашките пред посолството, голяма част от тях са се отказали. Виена - чакането е било повече от час и половина. Турция - часове наред. Картината е сходна в повечето държави с отворени секции за гласуване. Резултатът - според ЦИК на 23 октомври в чужбина са успели да гласуват малко над 48 хиляди българи, имащи право на глас.
Къде е проблемът в тези числа? Отговорът се крие в едни други числа и това е броят на гласувалите извън нашата граница по време на парламентарния вот през 2009 година: над 156 хиляди - повече от три пъти разлика. Съотношението е внушително дори и след направените уговорки (различен тип избори, по-ниска избирателна активност и т.н.). Следващият логичен въпрос е къде са изчезнали гласуващите българи в чужбина? Едва ли са се върнали да живеят у нас и едва ли са решили, че президентският вот е тотално безсмислен, та да не се разходят до урните. Истината е, че за разлика от 2009 година, когато са били отворени 274 избирателни секции в чужбина, то техният брой през изминалата неделя е бил 111 - т.е. два пъти и половина по малък.
Тук се връщаме в началото на настоящите разсъждения. Най-логичната хипотеза е, че значителна част от нашите сънародници не са гласували поради генералната липса на организация от страна на чуждестранните ни мисии. И вероятно хиляди имащи право на глас напразно са се разходили и не са могли да се доредят до урните. Но все пак близо 50 хиляди са проявили така прословутото ни и може би прехвалено българско търпение и упоритост и са успели да упражнят правото си на глас.
Според ЦИК от урните в чужбина става ясно, че кандидатът на левицата Ивайло Калфин печели убедително и събира близо 43% от вота, а за неговия основен опонент са гласували 31%.
Сега въпросът е какъв брой от всичките ни сънародници зад граница ще се наемат в неделя да повторят това геройство?
Като че ли не е налице реакция както от избирателната комисия, така и от страна на външното ни министерство, което с липсата на каквато и да било организация е демотивирало значителна част от сънародниците ни извън граница. Организационният хаос е очевиден за всички и упорито премълчаван от държавните власти.
В крайна сметка едва ли е имало основание да очакваме нещо по-различно, просто защото след кратка справка в интернет се вижда, че последното актуално съобщение на сайта на посолството ни в Кралство Нидерландия гласи: ...ЧЕСТИТА БАБА МАРТА! (справка: сайтът на Посолството на РБ в Кралство Нидерландия: http://www.embassy-bulgaria.nl/pages/home/index.html?l=bg&t=domestic)