Гласят ликвидация на Държавната консолидационната компания

Министърът на икономиката Богдан Богданов постави под въпрос бъдещето на Държавната консолидационна компания (ДКК) и обяви пред БНР, че няма да има политически назначения сред търговските аташета.
Той посочи, че в момента тече конкурс за назначения на търговски представители в едица държави. При него се закриват някои позиции - например за Ниш и Битоля, които се намират съвсем близо до България, но се отварят три позиции за САЩ. Допълни, че от 2 г. страната няма нито един търговски представител в САЩ.
В коментар за поредните промени, направени от настоящото правителство в Държавната консолидационна компания (ДКК), министърът каза, че бъдещето на холдинговата структура е неясно, а аргументите за нуждата от нея клонят посока да я няма. Допълни, че всяка година нейният собственик държавата плаща стотици милиони лева лихви по взети кредити за нерационални проекти.
Структурата бе създадена с решение на първия кабинет "Борисов" през 2010 г. като включва дружествата, в които държавата е собственик. Формирането й е част от одобрени мерки за възстановяването на икономиката, увеличаване на заетостта и подобряване жизненото равнище на населението. От създаването й досега историята на компанията е публично известна със скандалите заради спорни решения и честите конфликти и смени в ръководството й.
Кабинетът "Денков-Габриел" на свой ред смени ръководството, което по думите на министъра на икономиката има ясна програма за оздравяване на дружествата в състава на ДКК.
По повод критиките, че поне няколко министри не си вършат добре работата, сред които бе посочен и той, Богданов обяви, че критики от хора с повече политически опит от него, особено ако са градивни, водят до това министрите да работят по-добре.
В своя защита посочи, че ръководеното от него министерство е предприело непопулярни мерки, сред които изреди намалените заплати в бордовете на държавните компании, мерките за връщане на Пловдивския панаир на държавата и намаляване на щетите, причинявани на държавните предприятия.
От думите му се разбра, че някои бордове ще бъдат напълно премахнати, ако няма нужда от тях, за да се пестят пари. Коментира, че намалението на заплатите в ръководствата на държавните фирми ням да доведе до корупция, тъй като това ще има последствия и подчерта, че колкото и добре да работят ръководещите тези структури, не може да взимат повече от премиера.
"След разпореждане на министъра на икономиката и индустрията Богдан Богданов и взето решение на Съвета на директорите на "Държавна консолидационна компания" (ДКК) ЕАД, считано от 1 октомври, вече е намалено възнаграждението на всички изпълнителни членове от съветите на директорите на дружествата с около 50%", съобщи в интервю за БТА изпълнителният директор на Държавната консолидационна компания Иван Зангочев.
През лятото финансовият министър Асен Василев коментира, че заплатите в бордовете на държавните дружества са достигали 14 000 лева.
Зангочев каза, че във всички дъщерни дружества са ограничени и представителните разходи. След направените промени в структурата на групата броят на членовете на бордовете в дружествата е намален с 15%.
Анализът на състоянието на дружествата показва, че на загуба са "Еко Антрацит" ЕАД, "Еко инженеринг - РМ" ЕООД и "Националният институт за изследвания и сертификация" ЕООД. Загубите на трите дружества за миналата година са на обща стойност 9.041 млн. лв., като основната част - 8.761 млн. лева, е на "Еко Антрацит" ЕАД. За останалите загубите са около 316 000 лева. На печалба са "ВМЗ" ЕАД, "Кинтекс" ЕАД, "НИТИ" ЕАД, "Авионамс" АД, "Ел Би Булгарикум" ЕАД, "Монтажи" ЕАД. Дружеството "Институт по маркетинг" ЕООД все още има натрупани отрицателни резултати от предишни години.
Засега не се планират смени на ръководствата на дружествата, каза Иван Зангочев. На тях са поставени цели при изготвянето на плановете за работата им за следващите три години - да се намерят възможности за покриване на натрупаните загуби. Това се отнася и за останалите дъщерни на ДКК фирми, като за всички продължават анализите на сключените договори и тяхното бъдещо влияние върху резултатите на дружествата.
Министерството възнамерява да направи нов преглед на степента на опасност на язовирите след скандала с отпуснатите в миналото от правителството на ГЕРБ 500 млн. лв. за ремонт на съоръженията. За десет от язовирите, по които се е работило, съпътстващата документация не е изрядна по Закона за устройството на територията, което затруднява издаването на Акт 16 за обектите. За други 23 съоръжения ремонтите са започнали с издадени разрешения за строеж, но и при тях има пропуски в последващата документация.