Гневът и Възкресението

Пак иде Първи май.

И пак сме гневни. Заради крадливи и лъжливи властници. Заради ненаяли се и опростачени фирмаджии. Заради мизерията и несигурността. Заради липсата на надежда за по-добро утре. Заради егоизма и омразата. Заради скотския живот и косящите ни болести и смърт.

Но пак ще сме в Борисовата градина. В Парка на свободата. Въпреки заразата и опасността. Въпреки скъпотията и бедността. И не за да се редим за бира и кебапчета, не за да гълтаме захарен памук и сладолед. Не за да пеем и танцуваме, а за да потърсим светлината и справедливостта заедно.

Защото заедно сме по-силни. Защото трябва силно да ударим по масата и да поискаме проект за бъдещето на децата ни. Толкова силно, че да ни чуят. И да се стреснат. И творци, и политици, и сметкаджии, и идеалисти - всички, от които зависи да има повече човещина и достоен живот.

Защото, когато сме заедно, вярата е по-силна. Вярата в нашата свята идея - на социализма. Вярата, че ще я бъде. Вярата, че след Първи май ще дочакаме Възкресението. Но не божието, а Възкресението на отрудения ни народ, на изстрадалата ни страна.

Добре дошли, приятели на ДУМА, и Честит празник!