29 Октомври 2020четвъртък19:52 ч.

Икономическите протести в САЩ или

Гневът - начин на употреба

/ брой: 136

автор:Петър Герасимов

visibility 1384

В последните няколко дни протестите срещу икономическата и банкова система в САЩ достигнаха връхни точки за последните 40 години. Ню Йорк, Вашингтон, Лос Анджелис и някои други градове в Щатите станаха сцена на масови походи, вдигане на палаткови лагери и сблъсъци между граждани и полиция. Това принуди големите медии зад океана да потърсят помощта на вещи анализатори, призвани да обяснят как и защо обикновени хора - бели и цветнокожи, млади и възрастни, квалифицирани обикновено от социолози и политолози в САЩ с термина "grass root people" (разбирай "тези от низините") - спонтанно излязоха гневни на улицата с призиви като "Окупирайте Уолстрийт!", "Ние сме 99%", "Банкерите крадци в затвора!" и други.
Между експертите побърза да се нареди и коментаторът на телевизия Си Ен Ен, младоликият Брайън Флин, основател и собственик на финансова консултантска къща в Ню Йорк.
Пристрастието на г-н Флин е обяснимо - той е един от хората на финансовата гилдия, към която е насочен протестът на обикновените хора. Трогателен е начинът, по който този доларов консултант се опитва да потърси корените на спонтанния гняв, да ни убеди, че сегашните улични сцени са нещо случайно, неориентирано и лишено от социално-политическа логика.
Интересно е да се проследи и дисектира схемата на подобни тълкувания на сегашните проблеми, пред които е изправена днешна Америка. Експертите от рода на Брайън Флин боравят ловко с фактите, гарнират защитните си тези с известна доза историчност и критичност, за да изглеждат колкото се може по убедителни.
"Да си припомним - пише експертът - как през 90-те години всички ние можехме да говорим за края на историята и за това как световните проблеми изглеждаха, че вече са решени? Студената война е свършила. Правителството на САЩ работи с парични излишъци. Европа се е превърнала в щастлив съюз. Безработицата е ниска..."
Според Флин промените настъпват заедно с новия век: през март 2000 г. се срутва фондовият пазар по интернет, последван от противоречивите избори за президент на САЩ. Година по-късно, твърди коментаторът, атаката срещу кулите близнаци в Ню Йорк спука "нашия балон на апатия и себеоправдание...".
И ето как според вещия финансов експерт се стига до сегашните изблици на гнева. "След десетилетие на чуждестранни войни и финансова разруха преобладаващото чувство вече не е апатия или съзерцание. А гняв".
Разбира се, експертите от американските медии бързат да разширят панорамата - да разводнят изблиците на сегашните прояви на недоволство от икономиката в САЩ с всички други явления, в които присъства гневът - Арабската пролет, окървавените етнически вълнения в Лондон, гражданската война в Либия и какво ли не още. Тоест гневният призив "Окупирайте Уолстрийт!" е само брънка от глобалното недоволство на хората - недоволство, което може да се срещне както на Запад, така и на Изток, както на Север, така и на Юг.
Оттук идва и следващият извод: по-голямата част от този гняв се реализира в безцелно и разрушително поведение.
Дали е наистина така? Ако проследим пожарищата и неотдавнашните битки по улиците на крайните лондонски квартали, наистина ще открием елементи на хаос и безцелно рушене. Но главните актьори в тези градски "сражения" са бедни емигранти, докарани до крайна степен на отчаяние и мизерия. Те коренно се различават от протестиращите например в Долен Манхатън, които не се хвърлят да разбиват витрини на магазини за един плазмен телевизор или за кашон уиски.
Анализът само на някои от лозунгите, издигани от уличните демонстранти в Америка, достатъчно красноречиво оборва тезата за т. нар. безцелно поведение (разбирай безцелен гняв). Адресатът на гневното недоволство са преди всичко банките в САЩ, довели преди три години до глобалната финансова криза - страховито явление, неотменно повличащо след себе си устремен ръст на безработица, рухвания на семейния бюджет и появата на все повече хора, прекрачили не по своя воля границите на бедността.
А това, че гневът може да избухне съвсем неочаквано и да има непредвидими последици, е заключение, с което не може да не сме съгласни.
"Гневът - разсъждава Флин - не се поражда поради недостиг на загриженост, на съчувствие - точно обратното. Ако някои хора са гневни, то те са дълбоко загрижени и действат по начин, разкриващ вътрешното им чувство за несправедливост. Разбира се, безразсъдният, буен гняв - яростта - е неприемлив..."
Очевидно г-н финансовият експерт е попрочел някоя и друга книжка по бихейвиоризъм и се осмелява да търси детайлите в поведенческите характеристики на човека и на обществото като цяло. Но в случая с антибанкерските спонтанни протести в САЩ това няма нищо общо. По-скоро става дума за осъзнаване на факта, че крадците са единици, а жертвите - мнозинство. Това личи и от издигания от протестиращите лозунг "Ние сме 99%" - лозунг, който всъщност води дори и до по-дълбоки социални заключения.
Сегашните социополитически вълнения пред банковите центрове в големи градове на САЩ ми напомнят за тезата на известния професор от авторитетния университет в Йейл, д-р Уолърстийн, който твърди, че капитализмът (в сегашния му вид) се намира в последната си криза, след което ще се появи нов обществен ред. Професорът чистосърдечно си признава, че не знае какво точно ще наследи сегашната капиталистическа световна структура, но е твърдо убеден, че периодът на тази мащабна социо-икономическа промяна ще бъде съпътстван от "силни обществени трусове, изблици на гневно недоволство и дори войни...".
Засега никой не може да каже как и колко дълго ще продължи сегашната криза на капитализма, но че тя е най-тежката и мащабната след драмата от 30-те години, е факт. А да не забравяме, че и глобалната икономическа и социална депресия от 30-те години беше прелюдията към Втората световна война...
Да се върнем обаче към конкретните факти - протестиращите пред банковите и финансови центрове в САЩ. Че са мъже и жени, изпълнени с гняв, е ясно. Както твърди мъдрецът от древността Аристотел, всеки може да бъде гневен - това е лесно; но да се гневиш на точния човек в точното време, с ясна цел и по правилен начин - това не е във властта на всеки и това не е лесно...
И тук стигаме до основния въпрос - какво да правим, как да употребяваме нашия гняв? Финансистът Флин има готов отговор и за това - "Ние би трябвало да поемем отговорността си - заявява той. - Факт е, че чиновниците от Уолстрийт не трябва да се винят за нашите финансови проблеми. Вината е у нас. Само половината от американците си дават труда да гласуват... Смятаме, че трябва бързо да забогатеем, и затова избираме политици, които прокарват данъчни закони, облагодетелстващи свръхбогатите."
Експертът бърза да заключи, че сегашните улични протести са само борба срещу "високите вятърни мелници на Уолстрийт" - тоест нещо съвсем безсмислено. Призивът е ясен - повече отговорност, повече търпение, необходимост от сериозен анализ на проблемите, които сега тревожат толкова много американци. Нещо като перифраза на библейското "Търпи и ще си спасиш душата". Иначе, не дай Боже, арабската пролет да се превърне в американска есен на гнева.
 

Икономиката няма да издържи второ затваряне

автор:Дума

visibility 292

/ брой: 206

Програмите за коронакризата са с ниска ефективност

автор:Дума

visibility 216

/ брой: 206

Европарите ще са с 4,6 млрд. лв. по-малко

автор:Дума

visibility 246

/ брой: 206

Външният дълг стигна 63,5% от БВП

автор:Дума

visibility 230

/ брой: 206

Ислямист закла трима в църква в Ница

автор:Дума

visibility 6

/ брой: 207

В Скопие са отхвърлили българския компромис

автор:Дума

visibility 5

/ брой: 207

Ереван: Баку отхвърля прекратяването на огъня

автор:Дума

visibility 5

/ брой: 207

Меркел: Зимата ще бъде тежка

автор:Дума

visibility 65

Датата

автор:Дума

visibility 51

/ брой: 207

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ