Големите малки компромиси

Всеки ден правим компромиси. Кога под натиска на външни обстоятелства, кога по собствена воля. По този начин пестим нерви, време и евентуални конфликти. Или поне така си мислим. И така се оправдаваме. Най-вече пред себе си. Рано или късно всекидневните ни уж малки компромиси "произвеждат" огромни бели.
Преди седмица ТИР с румънска регистрация предизвика верижна катастрофа на АМ "Хемус" заради скорост, несъобразена с пътната обстановка. Два човешки живота угаснаха. Ранените са петима. Преди повече от месец пиян таксиметров шофьор загуби контрол над автомобила си и помете спирка на столичен булевард. Загиналият на място е един, ранените - 12. Все още десетки губят живота си, прегазени на пешеходни пътеки. Много ли струва на всеки неволен свидетел на "летящи" по пътищата коли, камиони, че и мотоциклети, да сигнализира на телефон 112. Такива обаждания са рядкост. По-скоро ги няма. Както няма за "бързащия" ТИР по магистралата и за състезаващия се със себе си таксиджия (макар колегите му да споделят, че същият има отдавнашни проблеми с алкохола). Няма и сигнали срещу автомобили, профучаващи през пешеходните пътеки.
Миналия вторник взрив на газова бутилка в заведение в центъра на София рани 13 човека. Една от служителките каза, че са усещали мирис на газ преди инцидента. Никой обаче не е сигнализирал на спешния телефон. Стотици, а вероятно и хиляди хора пълнят бутилките си с пропан-бутан по бензиностанции. Макар да знаят, че не бива. Защото там няма уреди, които да отчитат дали бутилката е заредена повече, отколкото е допустимо, за да бъде безопасна. И служителите на бензиностанциите също знаят, че услугата, която вършат, по същество е "мечешка". Но и едната, и другата страна си продължават постарому. С малките всекидневни компромиси, които водят големите бели.