Големият проблем е, че няма приемственост в българския театър

Интервю на Мариана ЕНЕВА

Стефка Янорова е родена в Стара Загора. Завършва Френската гимназия в града, а през 1993 г. -  актьорско майсторство във ВИТИЗ в класа на проф. Крикор Азарян и Тодор Колев. Започва да играе на сцената на Сливенския театър. Създава запомнящи се роли като щатна актриса и в Плевенския драматичен театър "Иван Радоев", както и в Сатиричния театър. От 2009 г. е част от трупата на театър "Българска армия". Снимала се е в "Дунав мост", "Людмил и Руслана", "Мисия Лондон", "Омбре", "Буферна зона". Стана любимка на тв зрителите с ролята на фризьорката Ваня Ставрева от сериала "Стъклен дом", за която получи приза "Жена на годината 2011" на сп. "Грация". Обичана е и от тийнейджърите за ролята  на учителката по математика Емилия Пешева от "Революция Z". Отскоро можем да я гледаме като Светла, приятелката на Лили, в новия сериал "Ние, нашите и вашите". Участва и в последния филм на Стефан Командарев "Посоки", включен в официалната съпровождаща програма "Особен поглед" на юбилейния 70-и кинофестивал в Кан.

"Човек, който няма досег до образование, до култура много лесно се управлява"

"Националната телевизия трябва да създава стойностни филми и сериали, които да ограмотяват и да пробуждат родолюбиво чувство"

- Сигурно не е било леко да станете популярна и обичана...
- Има една представа за актьорите, че при нас всичко е забавно, забавляваме и публиката. Зад всяко едно излизане на сцена, зад всяка една проява на екран стои много труд и много постоянство. Поне при актьорите, които аз харесвам и се стремя да бъда такава. И затова искам изрично да кажа, че в момента имаме едно театрално явление, което се нарича Мариус Куркински. Вярно е, че той много малко позволява да се ровят в личното му пространство, но той наистина може да бъде пътеводител на младите. Театърът не е състезание, тук не можеш да кажеш "Скочила 2.09". Проф. Азарян в свои записки от 1987 г. пише, че "Изискването за съвременен модерен театър е нравствен максимализъм. Да отиваш на репетиции и представление като на литургия и да знаеш, че си само част от нещо, а не си ти нещото, което води публиката в салона". Съгласна съм, че популярността върши донякъде тази функция, но не винаги, защото публиката никак не е глупава. И ако ние уважаваме публиката, не бива да я пренебрегваме, да я подлъгваме с евтини шоута и формати.
- Винаги ми е било интересно и необяснимо как се влиза в образ и психологически как се излиза - усещания, вглъбяване, чувства.
- Нашата работа е доста шизофренна, особено при тази система, която съществува в България и се практикува. Всяка вечер играеш различни неща, понякога има представления, в които трябва да вложиш много от емоционалния и житейския си багаж и става доста сложно. Дори и рутината не може да те спаси. А как се влиза в образа - има си начини, нали затова сме професионалисти. Проблемът е, че не всеки път е лесно да излезеш...
- Нивото на развитие на съвременния театър, според вас, откъде излизат актриси и актьори - Академията, училища, колежи?
- Какво да кажа, страна на парадокси сме. Има някакви твърде забутани градове с почти разпаднали се читалища, където се случват някакви изключителни неща. Няма никаква логика в развитието на театъра. Аз съм много против при този свит пазар толкова училища да бълват дипломирани актьори. Мисля, че не е честно спрямо младите хора. Защото те няма къде да се реализират. В първи курс имахме колега, професор Азарян на изпита му казва: "Моето момче, извинявам се, излъгал съм те. Според мен ти няма да станеш актьор." Години по-късно същият колега завърши при друг преподавател, но не се занимава с актьорство... Всички са свободни да учат каквото искат. И никъде няма обещание. На нас също никой не ни е обещавал, че ще станем велики. Това е доста дълъг процес и много труден. Изисква постоянство и всеки път да си кажеш "въпреки"... Въпреки безпаричието, въпреки това, въпреки онова.
- И все пак какво да очакват младите хора, които учат актьорско майсторство, режисура и са се обрекли на изкуството?
- Има много талантливи деца, много талантливи. Големият проблем според мен е, че няма приемственост в българския театър. И има цели пропадала???????? между това и другото поколение. Младите, колкото и да ги обвиняват, че били не знам си какви, имат нужда от примери, от вдъхновители; точно добрият учител е вдъхновител. В този смисъл просто ми е тъжно, че на тях им липсват примери и вдъхновители.
- Да погледнем към отношението на хората към актьорите, към творците на театъра и киното, към изкуството.
- Това отношение се създава и то до голяма степен беше разрушено, според мен абсолютно умишлено. Човек, който няма досег до образование, до култура, много лесно се управлява. Защото е оставен на низшите си инстинкти - да се наяде, да се напие, да щрака с пръсти малко някъде, да удари два пъти патриотично по масата и дотам се изчерпват нещата от живота при него. Ние, като служители на Мелпомена, трябва и да сме нейни бранители и воини нейни. Какво значи "Ами, те хората не обичат да ходят на театър"? Това се възпитава. Скоро гледах предаване за генерал Владимир Вазов, който освен че е бил невероятен стратег, четял в окопите поезия на войниците, правел им е сценки! Заниманието с изкуство, каквото и да е то, одухотворява, облагородява, придава някакъв смисъл на съществуването ни. Не искам да си представям, че ще се върнем на първобитно ниво; ама дори и пещерните човеци и те са рисували, пеели, танцували са. Няма момент в развитието на човечеството да не е имало начин да изразява емоциите си, щенията си, идеите си, мечтите си. Ненапразно хората сме такива - духовни  същества. Духът може да обитава едни пространства, които не са чалготеката. Понякога може би се сривам и си мисля - кой има нужда, какво правя. Изкуството, особено пък театърът, при него никога не е имало много пари, не е бил разглезен. Припомням как завърши Вальо Ганев "Икарите": "Има нужда от повече театър, защото когато има повече театри и повече места, където се твори култура, има по-малко престъпления." Това са едни далновидни прозрения за хора, които гледат напред. Явно нашите политици по-далеч от носа си не виждат И за това сме виновни и ние, защото не сме им коректив.
- Новото българско кино намери ли своята вярна посока, наблюдава ли се подем през последните години?
- Подем - едва ли, малко повечко започна да има гласност какво се случва в българското кино. Но не мога да си го обясня това - как ти произвеждаш филми, а не ги разпространяваш?! За мен това е тайна, явно никога няма да я разгадая. Първо съм на мнение, че трябва да се правят повече като количество филми, за да има повече качествени сред тях. Смятам, че много млади хора трябва да бъдат допускани да снимат, защото те са много информирани и много рефлективни спрямо новите технологии, които вече навлизат в киното. И повтарям - крайно време е да има някаква мрежа за разпространение на българското кино. А не да чакаме две години, че да го дадем по телевизията. Не е това начинът, има филми, които трябва да бъдат гледани на голям екран. Така и не разбрах "Омбре" кой и кога го гледа, освен роднините ми. Български филми се показват в Дома на киното, Г-8, "Люмиер-Лидъл" и "Одеон". Но непременно трябват двама зрители, за да ти пуснат филма...
- Сериалите ви направиха още по-популярна. Успехите, които постигнахте в киното, са значителни, театралните образи продължават да привличат публиката, но всички запомниха Ванчето от "Стъклен дом"...
- Телевизията е във всеки дом, така че хора, които не могат да дойдат на театър или пък на кино, винаги могат да си пуснат телевизора. Ами в началото малко бях уплашена, но сега виждам, че няма от какво да се плаша. Пак е важно да има мярка. Както е казал Шекспир "Шегата е шега тогава, когато не я напуска чувството за мярка". Ще се радвам да има повече български сериали, и то на историческа тема. Всички ни обясняват как нямало пари за тях. Не разбирам как има пари за разни формати и шоута със съмнителен вкус, а няма пари да се направи, примерно, един сериал за големи исторически личности, за тия мои любими 30-те години на ХХ век. Защо никой не посмя да направи филм за това време и неговите ярки представители? Особено Националната телевизия трябва да има такава политика и да създава стойностни филми и сериали, които да ограмотяват и да пробуждат родолюбивото чувство.
- Това чувство тръгва с името на човека. Наречена сте на баба си Стефка по майчина линия, а Янорова е необикновена, почти несрещана фамилия. Откъде идва?
- Дядо ми е Янор, празнуваше на Еньовден, дали е дръвче или билка... В паспортното ми вадят някакъв картон, пише Иванова. Казвам: "Това няма да стане." Отидох в Нова Загора, където всъщност съм родена, сменях документите. Пишете ме Янорова! Набързо се прибрах, купих бутилка шампанско и родителите ми питат: "За какво черпиш?"- "Как за какво, официално съм Янорова!"