Големият скок на Китай

Историята на Китай е дълга и респектираща. След хилядолетно развитие на цивилизацията и изграждане на държавност със сложна управленска, административна и финансово-стопанска система, през 1949 г. страната се превръща в Китайска народна република под ръководството на Китайската комунистическа партия и политическата система и стопанството преминават в нова форма на управление и развитие.
Днес КНР е една от световните суперсили, съревноваваща се в полето на икономиката, отбраната и финансите с държави като САЩ, Канада, Великобритания, Германия и Франция. По територия е на четвърто място в света след Русия, Канада и САЩ, заемаща площ от 9 596 960 kм2 , а по население е на второ място след Индия.
През 1958 г. стартира икономически план за развитие, наречен „Големият скок“, с оглед трансформирането на Китай в модерна индустриална сила.
След продължителен период на развитие под знака на маоизма, от началото на 1970 г. стартира процес на реформи в областта на икономиката и в държавното управление. Поставят се основите за забележителен стопански и финансов подем, като Китай се превръща в най-големия износител и втория най-голям вносител на стоки в света с генериране на рекорден БВП.
В правнополитически план от голямо значение е приемането на новата конституция през 1982 г., чрез която се отваря пътят към изграждане на пазарна икономика и е позволена свободната стопанска инициатива, но със запазването на ръководната роля на Китайската комунистическа партия (ККП) и при спазване на принципите на върховенството на закона и на социалната държава. Партията има близо 90 млн. членове, организирани в партийни комитети по региони и в стопанските предприятия и обединения.
В структурата се открояват следните ръководни позиции: Генерален секретар на ККП, (висшият партиен и държавен ръководител - върховеният политически лидер); Политбюро на ЦК на ККП (с 22-ма члена); Постоянен комитет (най-овластеният колективен държавен орган, със 7 члена), Секретариат на ЦК (основният административен механизъм на ККП, оглавява се от държавния секретар), Централна военна комисия и Централна комисия на ККП по проверка на дисциплината, (за борба срещу корупцията и злоупотребите).
Парламентът се нарича Общокитайско събрание на народните представители и има мандат от 5 г. Той избира висшите ръководни политически органи на държавата: президент (той е Генералният секретар на ККП), вицепрезидент и Държавен съвет.
Важен е проектът „Един пояс- един път“: стратегически план, приет през 2013 г. с цел инвестиране в стопанските, енергийните и инфраструктурните системи на др. държави. В следващите десетилетия Китай влага многомилиардни инвестиции в проектирането, строителството и поддръжката на автомобилни и железопътни пътища, на морския транспорт в различни региони. Пекин работи със 150 държави и 30 международни организации. Особено голямо е значението на този проект за Унгария, Полша и Сърбия. Така КНР се налага като водещ политически и икономически фактор в регионален и световен мащаб.

*Авторът е преподавател в ЮФ на СУ „Св. Климент Охридски“