Голям поет от голям български род

Караславовците са знатен български род с мъжки връх в тракийския, а с женски корен - в македонския Дебър. Там покрай Черни Дрин българите произнасят името му Дебра, албанците - Дибра, турците - Дебре. Старобългарска дума, която в говорното съприкосновение на балканските народи означава едно и също - дебри, непроходими гористи долове. Има история в това наименование и неслучайно Слав се бореше навремето родното му място да съхрани името си като спомен за пришълци с прочута резбарска древност. Не успя да преодолее административния бюрократизъм, но ако днес някой каже, че Караславовците са от Първомай - не казва нищо. Родът придава съвременна мощ  именно на днешния Дебър, макар официално поселището да се води като квартал на един мил градец с друга знатност...
Тук моите разсъждения като че ли са предизвикани от историческите романи на "Хроника за Хаджи Димитър", тетралогията "И се възвисиха Асеневци", "Житие на капитан дядо Никола", трилогията "Солунските братя". В тези произведения Слав се изявява като епически писател, но въпреки това споменатите книги не са просто художествено описание на образи и събития. Не, в разработката на сюжети със съдбоносни последици за нацията той бе по-скоро мислител, който осъзнаваше миналото като основа на личностна нравственост.
Все пак литературният живот на Слав го  въздигна като поет. Той се появи в сърцевината на Априлското поколение с емблематичната си стихосбирка "Ехо от кавалите", издадена през 1959 г. Още тогава повърхностната критика го нарочи за "певец на селото", подведена от схематичната тогавашна периодизация на поезията - селска, градска, морска, бригадирска, военна, партизанска, политзатворническа. Да, Слав идваше от село и в очите му светеше здравият разум на човека, сраснат със земята, "както ноктите с пръстите" - негова метафора... Той си беше чист поет-лирик, условната му принадлежност към литературната традиция бе всъщност израз на гражданска позиция, тъй като той осъзнаваше българското село като пазител на народността. Слав бе твърд в убежденията си за принадлежността на писателя към реалния живот, чиито по-ясни ориентири виждаше извън големите градове.
Съсредоточен в своето книжовно дело, Слав изглеждаше неразговорчив и строг човек, характерното му покашлюване предизвикваше лека боязън у тези, които не го познаваха. А истински не го познаваха и повечето от неговите връстници, мнозина дори не знаеха, че той е талантлив художник и че проумява живописта като образован изкуствовед.
От Априлското поколение може би Слав най-много и най-последователно се нагърбваше с обществени отговорности. Бе директор на издателство "Народна младеж" и Издателството на Отечествения фронт, заемаше и други отговорни длъжности в книгоиздаването и в Съюза на българските писатели. Непременно трябва да се знае, че по негова идея възникна в Хасково националният преглед-конкурс на дебютната литература "Южна пролет".
Караславовците от тракийския Дебър дадоха на България петима писатели - класика Георги Караславов, автор на сборника разкази "Кавали свирят", повестите "Татул" и "Снаха", сагата "Обикновени хора"; неговия син Слав - автор на световноизвестния разказ "Шестима за един" и на пътеписи за двата полюса на земята; братовите му внуци Георги и Христо - млади все още поети и разказвачи. И Слав Христов Караславов - големия български поет от големия български род!
---------

Слав Хр. Караславов на 27 март т.г. щеше да навърши 80 години. По този повод днес от 18.30 ч. в залата на Съюза на българските композитори на ул. "Иван Вазов" 2 (до Народния театър) ще се състои юбилейна вечер. Размисли за творчеството му и спомени за него ще споделят приятелите му - писателите Никола Инджов, Евтим Евтимов, Драгомир Шопов, Матей Шопкин, Лъчезар Еленков и Йордан Милев. Рецитал по негови произведения ще изпълнят актьорите Иван Налбантов и Дарина Параскова. Във вечерта ще вземат участие още Христо Караславов и Дани Рибаров, които ще пеят любими народни песни на писателя. Водеща ще бъде д-р Елена Алекова. Юбилейното тържество се организира от Националния литературен салон "Старинният файтон", Съюза на българските писатели, издателство "Водолей" и семейство Караславови.