Голямото пестене

Държавата пести от лекарства. Пести и от отговорността си. Затова умножава проблемите на болните на гърба на... болните.
Не знам друг начин, по който да охарактеризирам "преминаването" на лекарствата на трансплантирани, на пациенти с редки болести и на онкоболни от МЗ към НЗОК.
Така с Баба Марта идва голямото разтакаване на болните от кабинет в кабинет - в болници, здравни каси, институции. Мнозина вече имат проблеми с набавянето на различни нови документи, които се изискват, за да бъдат отпуснати лекарствата по новия ред. Този нов ред ще "иска" също хора от малки населени места всеки месец да пътуват до доктора в големия град, а може би още веднъж и до аптеката. Дали тайната надежда на държавата не е някой болен да не успее да окомплектова документите си и така да се "спестят" пари от лекарствата му? Цинично е, наистина. А мигар не е цинично да се разваля една що-годе работеща система?
Да не забравяме, че държавата, която по презумпция трябва да се грижи за здравето на нацията, йезуитски се отърва и от бремето на лекарствата за хемодиализа, като прехвърли отговорността за търговете на болниците. Тъй де - ако нещо се случи с някой пациент, нека болницата да понесе отговорността. На министерството ще му остане правото да отнема лекарските права на доктора, а защо не и лиценза на болницата? По-малко доктори и болници - по-малко проблеми. По-малко болни - още по-малко проблеми.
А и трябва да се пестят пари, за да се плащат обезщетенията на пациентите, осъдили МЗ за това, че не си върши работата.