Гонението на духовността

Не помня някога да е било тъй тъжно пред 24 май. Не че няма да има традиционни тържества из градове и села, и вестникарски заглавия от типа "Страната отбеляза най-светлия български празник". Ще ги има. И празникът, и заглавията. За гражданите, които не са си отишли на село за 4-те почивни дни. Но ще ги има по навик, не от осъзнаване на смисъла на този символ на уникалното самосътворяване на един народ чрез книжовността и знанието.
Един приятел тези дни каза: "Ако беше преди 25 години, сега щеше да има просветни и културни декади за 160-ата годишнина от първото честване на св. Кирил и Методий и на азбуката през 1851 г., щеше да има национален организационен комитет, оглавен от първите мъже на партията и държавата." Да, това звучи архаично днес, когато гласят за разпарчетосване и разпродаване НДК - перлата на културна София, строена за 1300-ата годишнина от създаването на българската държава. След години обезграмотяване, обезкултуряване, обезличаване на нашето общество дори

националните ни юбилеи са кухи

и - ако изобщо се сещаме за тях, се свеждат до поредното мероприятие, "реализирано" без душа, без хъс.
Не може да има душа и свяст в едно общество, в което медиите бъкат от изяви на никому неизвестни аналфабети, избиващи комплексите си с мокри поплювки по Ботев, Смирненски, Яворов и Дебелянов, и с еднакво настървение - по Недялко Йорданов или проф. Николай Василев. Оплюй някой истински авторитет и си добре дошъл в първосигналните медии. Обществото ни няма памет. Преди дни с всеобщо преклонение народът и църквата ръкоположиха за светци мъчениците от Батак. А помните ли, че преди пет години някоя си понемчена българка оскверни техните кости и нашата памет с "научен проект", който обявяваше посечените в Батак за химера, за измислица, за мит, роден от българския национализъм? А емблематичният някога в. "Култура" падна дотам, да нарече просташка, първична, спекулативна и неграмотна реакцията на тогавашните ръководители на БАН и Софийския университет - акад. Иван Юхновски и проф. Боян Биолчев, които не разрешиха в двете най-стари средища на българското знание и на българския дух да се правят "научни" дискусии за добре финансираните измишльотини на госпожата! Не може да приемеш в Храма интелектуални проходимци, както не може да пуснеш чалга в зала "България". Да не говорим, че човек, наричащ себе си писател, призоваваше творците "да пишат на английски, за да бъдат забелязани". А още по-отдавна един български президент беше тръгнал да пропагандира смяната на кирилицата с латиница. Не се и помни вече, но подобни разрушителни "епизоди" на прехода оставят като от нож

белези по манталитета на нацията

Всъщност, манталитетът и поведението на политиците имат и една по-трудно забележима, но неизменна, проекция - върху манталитета и поведението на обществото. Какъв манталитет насажда въздигнатият до неограничена власт финансов чиновник, който безнаказно удостои ума на нацията с определението "феодални старци"? За него науката - това са имоти за продан, а учените са престъпници по презумпция. Той няма да спре атаките си по науката, защото на такъв човек не може да се обясни нито какво е нейното значение, нито какво е мястото на духовността в източното православно общество. А когато преследваш и натикваш в ъгъла знанието, лесно пробутваш евтини, но услужливи псевдоинтелигенти за корифеи. Що за манталитет показва власт, която не се свени да представя откровени неистини и нелепости за "откровения на Бога"? И разчита на беззащитността на интелигентния срещу агресията и простотията? Какво е поведението на управленци, които обричат образованието на безпаричие, а науката - на финансов геноцид? "Моят най-добър докторант през ден свири пред Народния театър с шапката пред себе си", каза един учен на събрание в БАН миналата седмица... Музеи, читалища, библиотеки - под ножа! Такова гонение на духовността не е имало в новата история на България.
Кой днес признава усилията на онези учители, които се опитват

въпреки всичко да създават човеци

Последицата е, че те хваща срам от обилието на абсурдни писания в интернет форумите за ОбразУвание, след като Далчев се падна на матурата по български: "Няма по-прост драскач от този. Трябва ли всеки луд, който е надраскал някоя глупост, да се изучава в училище?" Това пишат родители, възпитали децата си в годините на прехода. А какво е държава, която не само не пресича, но и насърчава, масовото нарушаване на законите от страна на "куфарни" вузове, плодящи зле обучени "специалисти"? Които сетне се "реализират" добре я с политически, я с "биологически" връзки. Чудно ли е, че много от будните ни младежи нарамват куфари и кашони и "изтичат" някъде на Запад? Погледнете колцина от "златните" призьори от ученическите ни олимпийски отбори са останали в страната. Затова пък улиците са пълни с тийнейджъри, чиито хоризонти се простират от безпардонното размахване на бутилка бира из транспорта до крясъците в абитуриентската вечер. Млади, които не са научени да мислят и не искат да мислят. Ушите ни проглушиха някои, че в "ония" години ни било забранено да четем дисидентска литература. И както ни беше забранено, така бяхме изнамерили всичката запретна книжнина за сталинизма и четяхме поред на глас, събрани в кръг, единствения попаднал ни екземпляр на едно от уж опасните тогава четива - "Кучешко сърце" на Булгаков. Днес някой да забелязва у младите хъс да издирят отречените книги, които да им кажат истината за отминалото социалистическо общество, представяно им единствено като "кошмар и мрак"? Няма черно-бяла история, но за да знаеш нещо, трябва да искаш да го знаеш.  
Какво уважение към знанието и ерудицията обаче насажда правителство, което всеки ден назначава на разни постове в различни отрасли хора, които нито са специалисти в съответните области, нито са постигнали нещо в тях, но пък са партийно подкрепени? Какво уважение към човека е заявлението на премиера, че още имало на разни важни места хора, които не са от ГЕРБ, нормално било да бъдат махнати. Някои падат прави, други бият чело и пеят "Хвала Му"! Нравствена деградация. Така и не се разбра кой натрапи дори на децата в училище лозунг "Ние сме с ГЕРБ!" Ще кажете, че това няма отношение към духовността? Напротив.
Две години управление с размахване на юмруци и бабаитско репчене възпитават бабаитско общество, в което юмручното право и нагаждачеството се въздигат в ценност. Знанието е свобода, а

свободният духом е опасен

Преследването и подигравките с мислещата част от "мат'ряла" ликвидират остатъците от духовност. Да ме прости Европа, но сегашното управление тук определено не предполага общество на знанието. Чудно ли е, че 200 000 наши сънародници заявяват, че биха се изселили не за друго, а "просто, за да не живеят в България"? Ако човек не може да търпи цинизма на невежеството и филиалите на ада, какво друго му остава? Какво общество е това, в което всеобщата комерсиализация и лапачество, насаждани целенасочено под маската на "либерална свобода", убиват стойностите на духа? В което ценностите на образованието (не на дипломата), на културата, на уважението към другия са обект на ирония. Духовната деградация е много по-страшна от икономическата и това тепърва ще го разберем.
Едно ме успокоява донякъде. Сещам се за един стар стих:
"От школата излезоха мъжаги,
които лакомяха за облаги
и за добивки. Тяхната наука
роди господаруването на юмрука,
на хитрините -
и на сплетните..."
Знаете ли от кого е написано? От Стоян Михайловски - авторът на "Върви, народе възродени!" За да го каже с толкова горест, значи и тогава е властвал ботушът на простотията. Пък сме се измъкнали. Значи и сега ще можем! Стига да осъзнаем защо празнуваме 24 май. Под лежащ камък вода не тече.