25 Юни 2021петък03:48 ч.

Горбачов, този бивш в много направления човек*

Въпросите не са ретроградни, а още по-малко - манипулативни (Отговор на една статия)

/ брой: 239

автор:Велко Вълканов

visibility 2713

В ДУМА двама наистина достойни наши журналисти Лили Томова и Алберт Аврамов ни запознаха с "ретроградните" въпроси, които те при повече упорство са щели може би да успеят да поставят на пребивалия тия дни у нас бивш президент на СССР и бивш генерален секретар на КПСС Михаил Горбачов (вж. статията им "Ретроградни въпроси към Горби", ДУМА от 8 октомври т.г.). Хубави въпроси. Във всички случаи това са въпроси, които няма как да не бъдат поставени на този бивш в много направления човек.
Въпросите обаче не се харесаха на главния редактор на вестника др. Ивелин Николов. Позовавайки се на правото си на отговор, той публикува в ДУМА (от 9 октомври т.г.) своята статия "Не ретроградни, а злобни и манипулативни въпроси". Според него въпросите на двамата журналисти са не само "манипулативни", те освен всичко друго "премълчават истини и внушават на читателя полуистини и лъжи". Не споделям оценките, които Ив. Николов дава на виртуалните въпроси на двамата журналисти. Въпросите може да са не съвсем приятни, но са все пак достатъчно коректни.
Но онова, което събуди моите възражения срещу статията на Ив. Николов, е не толкова отношението му към написаното от двамата журналисти, колкото отношението му към личността на Горбачов. Тук вече разминаването ни е пълно. Отношението на Ив. Николов към Горбачов е подчертано положително. Моето е подчертано отрицателно.
Отношението ми към М. Горбачов претърпя през годините мъчително развитие. В началото изпитвах огромни симпатии към този човек.

Вярвах, че той искрено желае да преустрои

морално износения съветски политически модел, в резултат което съветското общество и съветската държава да излязат на един по-висок етап в своето развитие. Но изведнъж както съветското общество, така и съветската държава се оказаха не преустроени, а истински разгромени. Разпадна се съветската политическата система. Комунистическата партия на Съветския съюз бе забранена. Възникна многопартийната система при ясно изразеното господство на буржоазните политически партии. Разгромена бе съветската социалистическа икономическа система. Въведена бе капиталистическата система с всички нейни ужасни характеристики. Разгромена бе съветската държава. На мястото на могъщия някога Съюз на съветските социалистически републики възникнаха множество държави и държавици, някои от които се преизпълниха с враждебност една към друга. Няма да кажа, че всичко това се дължи на Горбачов, но упорито ще твърдя, че

един от главните виновници

за сполетялата съветските хора политическа и икономическа катастрофа е именно той.
Няма, разбира се, да правя цялостен преглед на политиката на М. Горбачов - за това би трябвало да напиша много дебела книга. Тук ще си позволя само да посоча онези две характерни черти от духовния образ на този човек, както той се е формирал в моето съзнание. Нямам претенцията да съм прав. Достатъчно е да съм искрен.
Ще кажа най-напред, че смятам М. Горбачов за човек, лишен от необходимата политическа нравственост.
Нека си дадем сметка какво той представляваше някога и какво той представлява днес. Той бе генерален секретар на една мощна партия - Комунистическата партия на Съветския съюз. Между комунистите той бе първият комунист. И един ден тази партия бива забранена. М. Горбачов приема забраната й със странно равнодушие. Не мога наистина да си обясня как той, водачът на тази партия, не се самоуби, когато тя бе поставена извън закона. Та в оценката на КПСС, довела до нейната забрана, се съдържа оценка и на нейния генерален секретар. Ако тя трябва да бъде забранена, защо тогава да не бъде "забранен" и той, т.е. ако тя трябва да престане да съществува, как той самият ще се позволи да иска да продължи да съществува? Международната етика изисква, когато един кораб потъва, заедно с него да потъне и неговият капитан. Но капитанът Горбачов не потъна. Напротив, той се отдаде на сладък политически живот. Пътува тук, пътува там и трупа милиони долари, дарявани му от буржоазни фондации под формата на хонорари. Нашата телевизия показа лицето му по време на международната конференция в София - то изразяваше оскърбително самодоволство. Няма и следа от някаква болка, свързана с драмата, сполетяла онова обществено същество - партията, с която той е бил толкова години най-дълбоко свързан. Казвам "най-дълбоко свързан" и веднага се питам дали казвам истината. Ами ако той изобщо не се е намирал в такава връзка с КПСС, тогава трябва да направим една още по-отчайваща характеристика на този човек. Значи той никога не е бил комунист, той

само се е преструвал на комунист


Няма как, другарю Николов, такива хора да ми бъдат приятни. Във всички случаи тяхното поведение трудно ще може да бъде определено като "развитие". Обикновените хора наричат едно такова поведение просто измяна или предателство.
Ще кажа по-нататък, че смятам М. Горбачов за недалновиден политик. Тази характеристика смятам за възможна само ако преди това се приеме, че Горбачов не е предавал съзнателно интересите на КПСС и на СССР.
Питам се наистина, как този човек не е могъл овреме да разбере, че пътят, по който върви, води не към храма, т.е. не към преустройството, а към гибелта на съветската политическа и икономическа система?! Как той не е могъл овреме да разбере, че много от хората, с които е бил заобиколен (като например един Яковлев), съзнателно предаваха и КПСС, и СССР. Аз вярвам, че преустройството в Съветския съюз бе напълно възможно. Недостатъците в съветското общество можеха да бъдат отстранени, без да се посяга на неговата социалистическа природа. Горбачов не успя да види съществуващите в тази насока възможности. Той решаваше проблемите, като приемаше, че те не съществуват. Той не предотврати най-злощастното събитие за страната му -  разпадането на СССР. Допусна да бъде проста играчка в ръцете на Борис Елцин и неговото обкръжение, които демонтираха съветската държава. Трябваше да бъде обратното - той да предопределя поведението на очевидно най-опасния за единството на съветската държава Елцин.   
Може изобщо да се каже, че Горбачов

бе изключително слаб играч

както на вътрешната, така и на международната политическа сцена. И Маргарет Тачър, и Хелмут Кол, и Роналд Рейгън го бяха превърнали в своя марионетка. Те го отрупваха с ласкателства, срещу които той им отстъпваше съществени съветски интереси. Характерен в тази насока е случаят с обединяването на Германия. Държавното ръководство на Федерална република Германия бе готово да предостави на СССР милиарди долари срещу съгласието му да допусне обединението на двете германски държави. Но Горбачов просто подари на ФРГ исканото от нея обединение, без при това да осигури задължителната равнопоставеност на двете германски държави. (Всъщност нямаше обединение, имаше поглъщане на ГДР от ФРГ.) Проследявайки външната политика на Горбачов през ония години, човек не може да не остане с впечатлението, че той всъщност е работил

против интересите на СССР

Другарят Николов защитава добрите си чувства към Горбачов с не съвсем приемливи доводи. Той ни внушава, че М. Горбачов бил имал заслуги за прекратяване на студената война. Този довод може да се приеме само с пояснението, че Горбачов прекрати студената война, но не като прекрати самата война, а като "прекрати" една от страните на тази война (и при това не по-лошата страна). Но стои и по-същественият въпрос: Дали наистина студената война е прекратена, дали и днес тя не взема тихомълком своите жертви?
Съвършено неприемлив е и доводът, че "перестройката" се била превърнала в символ на свободата. Не всяка свобода е съответна на самата себе си. Свободата на перестройката доведе със себе си свободата на капиталистическата експлоатация, която е най-лошият вид свобода. И ако за някои хора това е необходима свобода, за милиони други тя е превърната форма на робството. В статията си Ив. Николов отбелязва с тон на укоризненост, че днес в Кремъл управлява "десницата и крупният капитал". Но нали господството на десницата и крупния капитал в Русия се дължи, другарю Николов, тъкмо на извършената от Горбачов "перестройка"!?
Към доводите на Ив. Николов е привлечено и обстоятелството, че до М. Горбачов бил седял Ал. Лилов. Ако това обстоятелство трябва да има определено значение, тогава няма да е излишно да припомня, че до същия този Горбачов някога седеше в много по-добро разположение на духа яростният антикомунист Роналд Рейгън.
Накрая ще кажа, че не приемам използваната от  Ив. Николов формула за "сбъркания болшевишки клон на социализма".  Няма съмнение, че с този "клон на социализма" бяха свързани някои твърде съществени грешки, но не бива, от друга страна, да се пренебрегва фактът, че именно този "клон на социализма" успя все пак да построи съветската държава, като по този начин промени коренно социалната обстановка в целия свят. Няма по-крупно събитие през ХХ век от Октомврийската революция и възникналата върху нейната основа съветска социалистическа държава.
Искам да вярвам, че др. Николов ще се отнесе с разбиране към моите възражения срещу застъпените в статията му позиции. Не търся вражда, търся взаимно разбиране.
-----------------
*Заглавието е на редакцията, но от текста

 

Отнасям се с разбиране и нямам желание да коментирам аргументи, сред които има: "този бивш в много направления човек"; "Не мога... да си обясня как... не се самоуби" и "как той самият ще се позволи да иска да продължи да съществува".
Те са напълно несъвместими и с възпитанието ми, и с ценностното ми разбиране за човещина и социалистически морал.
Само от съдържателна гледна точка ще си позволя да се позова на други мнения. "Първият мащабен исторически опит след Октомврийската революция за осъществяване на марксистката прогноза завърши в края на 80-те години на ХХ в. с безпрецедентен провал в СССР и в другите европейски страни на сталинисткия тоталитаризъм" (чл.-кор. Стоян Михайлов в "Социологическа система", 2010, стр. 232) и още: "антикомунистите отъждествяват сталинизма с комунизма, които са несъвместими" и още "Това обществено устройство се самоназоваваше "социалистическо", но "представлява отрицание на основните маркистки постулати" и "не е осъществяване на марксизма, а негово потъпкване" (пак там).
Няма как Горбачов да не е виждал това. Както го виждаха и много други хора.
Колкото до социалистическата ни мечта, тя се подкрепя и от "десни" философи - "за да се стигне до пълна социална справедливост, трябва да се преодолее капиталистическото общество" (Огюст Конт); "режимът ще евоюлира в социалистически смисъл" (В. Анурин); "възможна е световна комунистическа асоциация" (Макс Вебер) и дори: "България трябва да стане богата, благоденстваща и щастлива, но - за всички" (Иван Хаджийски).
Но това е много дълга дискусия...

Ив. Николов

Задава се рязко поскъпване на парното

автор:Дума

visibility 99

/ брой: 120

Комитова откри още нарушения на магистрала "Хемус"

автор:Дума

visibility 100

/ брой: 120

Премахват обществените телефони

автор:Дума

visibility 106

/ брой: 120

Меркел предложи среща ЕС-Русия

автор:Дума

visibility 130

/ брой: 120

Размирици с нелегални мигранти в Литва

автор:Дума

visibility 109

/ брой: 120

Церемония в Мемориала на убитите евреи в Берлин

автор:Дума

visibility 263

/ брой: 120

Главата на Ламята

автор:Ина Михайлова

visibility 257

/ брой: 120

София отива на изборите с призив за промяна

автор:Деси Велева

visibility 158

/ брой: 120

Новата Стара Европа

автор:Юри Михалков

visibility 129

/ брой: 120

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ