Готова съм да прегърна всеки

БЕЛОСЛАВА е една от малкото различни български певици. Не е тайна за никого, че е дъщеря на известната актриса Анета Сотирова и Борислав Йонов. Завършва Държавната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" и рекламна фотография в Лос Анджелис. От 13 години дарява публиката със специалната си музика и песни с послания. Дори след кратък разговор оставя впечатлението на изключително земен човек, който излъчва одухотвореност, дарява околните с искрени усмивки и умее да направи и най-мрачния ден по-слънчев с топлината на думите, които сякаш идват от душата й...

"Светът стана много прагматичен и пълен с бит"

"Материалното убива топлината и нежността



- Белослава, защо решихте да се включите във Фестивала на нежността? (Виж ДУМА от 4 септември - бел. ред.)
- Защото аз съм нежността (усмихва се). Изборът, според мен, сякаш е бил съвсем умишлен. Без да звучи гръмко, наистина мисля, че повечето мои приятели, почитатели, хората, които ме познават, дори и не много добре, знаят, че съм посланик на нежността. Правя го чрез музиката си, и като човек, и като излъчване, и като разбиране, и като постъпки и действия. След концертите си прегръщам всичките си почитатели лично. Всеки, който дойде при мен и ми подаде плахо ръка, го придърпвам, за да го прегърна. Имам съвсем реалното усещане, че това идва първо от мен и е най-малкото, което може да дадем на хората и един на друг.
- Към кого от близките си проявявате нежност най-много?
- Към всички. Аз съм много любвеобилна. Прегръщам моята дъщеря, която вече е на 16 и все по-малко ми позволява да го правя. Прегръщам съпруга ми Евгени, много прегръщам моята баба, която е на 86 и е прекрасна, силна и невероятна жена. Прегръщам майка ми, баща ми... Всички сме много топли хора, както, мисля, и целият ни народ. Българският дух е много топъл. Това, което е загнездено в нашето ДНК, е пълно с добрина, защото сме изстрадал народ. И ни е спасила добрината. В последните години хората тръбят предимно негативизъм, а забравят, че с една топла дума и с една прегръдка денят, поне за няколко часа, може да се промени.
- Вие сте известна личност и за всеки ще е чест да го прегърнете. Не мислите ли обаче, че ако обикновени хора просто така проявят нежност към непознати, ще бъдат криво разбрани?
- Не, не мисля. Лично аз съм готова да се прегръщам с всеки, който пожелае. И то не защото съм аз, а защото съм човек.
- Наричате своите почитатели Секта на любовта... Защо?
- Защото са много чувствителни - като мен. А и слънчевият лъч, парата, която излиза от топлото мляко, морският бриз в 6 следобед, нежността и допирът на любимия човек - са детайли, които не всеки вижда. Първо, заради забързаното си всекидневие, второ, заради света, който някакси стана много прагматичен и пълен с бит. Всичко е наситено с материалност, а това убива топлината и нежността. Забелязвам през годините, че хората, които идват на мои концерти, са пълни с детайли, добронамереност, връщат се от различни земи по света и остават в България. Изглеждат добре, мислят позитивно, имат знания и са един от силните двигатели в България. Това са онези хора, които мислят, че ще променят страната ни за добро.
- А промени ли се публиката, която идва на вашите концерти? Все още ли сред феновете ви има младежи със суичъри с качулки, както бе в началото на музикалната ви кариера преди 13 години?
- Всъщност тийнейджърите със суичъри вече са майки и татковци със сериозни професии. Но с качулки или без, с деца и жени до себе си, забързани, те пак идват и продължаваме заедно по пътя да остаряваме смело, с гордо вдигнати глави. И да проповядваме идеята на музиката и любовта. Защото обичам София, обичам България, знам защо съм останала тук и знам, че не съм сама.
- И защо останахте тук? Хрумвало ли ви е, когато бяхте в Щатите, да не се върнете в България?
- Не. Носталгията ме покори. Не знаех, че чак толкова тежко ще ми бъде. Защо се върнах? Тук е моето семейство, приятелите ми, любимите ми улици, тук е Докторската градина, до която съм израснала, след малко ще започнат да падат листата по "Патриарха"... Имам си малки символи, както и хора, които мога да срещна по улиците и да си кажем само една дума, и те да ме направят много щастлива. Това по света не може да се случи.
- Не сте от изпълнителите, които се отличават с големи спектакли по стадиони или в зала 1 на НДК например. Правите ли разлика между концерт и клубно участие и има ли значение пред колко хора пеете?
- Много съм щастлива, защото всяка година подред сбъдвам мечтата си, правейки концерти на местата, които обичам. Сцената на Народния театър бе домакин на 3 поредни мои коледни концерта. От малка мечтаех за зала "България", където м.г. направих премиера на албума си. Мащабът за мен е дотолкова важен, доколкото са качествени хората на концертите. И двама души да има на малка, по-голяма или още по-голяма сцена от моите, за мен мисията е успешна. Да, енергията на голямата сцена е друга, празникът е огромен, но като цяло важното е да пея.
- Успявате ли да опровергаете твърдението "Музикант къща не храни"?
- Да, категорично! Дълги години работя за името си, сега все по-често то работи за мен, което ме ласкае и ме прави още по-отговорна. Защото хората са с непрекъснато очакване и не всеки път си в кондиция. И дългът ти е много по-голям, за да не изневериш на феновете си.
- Освен че сте изпълнителка, малцина знаят, че озвучавахте и филми...
- Озвучавала съм всъщност 3 анимационни филма, като първият - преди доста години, още бях в Консерваторията, бе "Малечка". След това с Руши Виденлиев бяхме в "главните роли" на "Роботи". И последно озвучавах майката пингвинка във "Веселите крачета 2", което бе изключително преживяване. Радостта малка част от мен да се изяви в актьорски план ме прави много жива и любопитна.
- Бихте ли уточнили как се отнасяте към пластичната хирургия? Защото преди време се изписа, че сте много против подобни намеси и дори предприехте кампания срещу това.
- Не, това беше измислица на един вестник. Научих от медиите, че съм предприела кампания, но те после ми се извиниха. В нищо в живота си не съм крайна. Може би съм крайна само за хората, които обичам (усмихва се). А пластичната хирургия е нещо страхотно, защото позволява на жените, и не само на тях, да бъдат по-дълго млади. Това е най-болезненият проблем на света. Но е тъжно, когато млади хора прибягват към подобни намеси. Това е моят упрек. Всеки има глава на раменете си. Но мисля, че младостта е красива, изящна, чиста, гола, безусловна... Не можеш да й причиняваш всякакви намеси.
- Вие сте известна личност, но хората не могат да ви видят, както останалите звезди, в телевизионни риалитита. Предполагам, че са ви канили многократно. Защо не приемате подобни предложения?
- Защото мисля, че моето послание е конкретно, точно и ясно. И всичко останало, което се върти около медийния образ на една популярна личност, е излишно. Аз съм пред хората с абсолютно всички карти на масата - отворени, откровени. Аз съм такава, каквато съм. Ако се появя и съм друга, а не пея, не знам дали ще съм толкова откровена. И не искам да изневерявам, първо, на себе си, и после, на моите хора.
- Как успявате да съчетавате професията си на творец със задълженията на майка и съпруга?
- Това е много тежка мисия. Изключително трудно е да бъдеш еднакво добър вкъщи и на сцената. Нямаш часове за сън. За Евгени и Божидара всъщност не съм певица, не съм Белослава - аз съм и майка, и съпруга. Мия чинии, готвя - обожавам кулиранията като цяло, събирам мръсните дрехи, разхождам кучетата, подреждам, пазарувам... Повечето ми колеги купуват дрехи, а аз - чинии, покривки... Да си добър еднакво навсякъде изисква само едно - безрезервна любов. И затова не съм изневерила нито на музиката, нито на семейството си. Нито едните, нито другите са ме карали да избирам, защото не съм ги ощетила.
- Имате три студийни албума, изключително добре приети от публиката. Работите ли върху нещо ново?
- Да, веднага започнах работа по нов проект. Премиерата на последния ми албум бе с малък симфоничен оркестър, направихме 4 концерта, един от които бе в Лондон - в прекрасен амфитеатър. Искам в още няколко града в страната, в реставрираните опери и театри да реализирам премиерата на албума, за да продължа смело напред. Предстои нов сингъл, няма да издам с кого е, защото е дует. До края на септември ще работим върху него и така всъщност ще стартира и следващият, четвърти албум, който започвам да записвам.
- А предстоят ли ви участия в международни фестивали?
- Имам огромното желание да заминем на един фестивал в Китай. Догодина сме поканени в Канада, Монреал. Фестивалните участия не са нещо, което ще ни издигне на върха. Но позволява да сверим часовниците си и е страхотен контакт със света.
- Различна ли е публиката и музикантите в чужбина?
- Както са различни, така и не са. Това са хора, отворени към света, които дишат, пеят, танцуват... И е голямо предизвикателство да си част от света, и то - посредством музиката, дори и за малко.
- Какво не знае по-голяма част от публиката за вас?
- Може би не знае, че менажирам - вече второ заведение. Единият ресторант е в София, а другият - в Лозенец, на морето. Правя го вече 6 години, а в столицата от една. Това е малко бистро - "Ателие", разположено на прекрасна улица. Там съм в пряк контакт с екипа, заедно с готвачите осмисляме менюто, аранжираме масите. Имаме цяла стена с фотоси на всички български художници в ателиетата им през последния век и половина. Много интересно място е. Събира се артистичната гилдия след представления, музиканти идват след концерти. Храната е артистична, често я сменяме - вино, пастети, печен хляб, който си правим ние. Наистина, отношението ми е лично. Да, много труден е този бизнес. Не е, както хората си представят, кръчма. Това не е кръчма, това е изкуство. Всъщност е онази част, в която аз стоя зад кулисите и не искам да се излагам на светло. Но тъй като вече доста хора знаят за нея, я споделям с гордост.