15 Юли 2020сряда15:30 ч.

Снимки Авторката

Репортаж

Градината на духа

"Небесните пасбища" в с. Осиковица възраждат душата за любов към човека, към родното, към природата и знанието

/ брой: 52

автор:Велиана Христова

visibility 1411

Мостовете на любовта, Градината на Адам и Ева, Червената шапчица, Училището, Градината на Доброто, Долината на Мечо Пух, Лабиринтът на инките, Тя и Той, Българската жена, Приказка за стълбата, Инсталацията на изгубените през прехода илюзии, СамодивитеЕ Не, това не са заглавия от книжка с приказки - стари и нови. Това са теми, на които са посветени различни кътчета в една невероятна гора, на едни 120 дка, изпълнени със символи, които оживяват при всяко приближаване, за да внушат на днешния забързан и залутан в мимолетни и снобски щения човек, че може да живее иначе. Че най-голямото богатство е духовността, че има свят на спокойната мъдрост, на радостта от единението с природата и с Бога, на знанието, на обичта, на човешката доброта и взаимопомощ, на любовта към родното и Родината. Този единствен по рода си природен парк се намира на около 80 км от София, в с. Осиковица, община Правец. Вървиш очарован сред дърветата с д-р Васил Ангелов - човека, който вече 15 години всеки ден  със собствените си ръце и сърце гради този оазис на духовното пробуждане, в наследствените земи от дедите си, които са се заселили тук през 1682 г.!  Приказният парк е наречен "Небесните пасбища", по едноименния роман на Джон Стайнбек. Д-р Ангелов, който по професия е ветеринарен лекар, го прочел още като студент във втори курс. 

Защо реших да правя това нещо, говори като със себе си д-р Ангелов. "Защото станахме зли; обзети сме от завист и омраза; от алчност и лакомия, която обезуми хората; от Запад успяха да внесат у българския народ чужди нему стремежи и брутално ги насадиха, деформираха българските ценности и българското съзнание. Макар че тяхната идеология никога няма да стане българска идеология. Първо убиха книгата (тук имам 4000 книги), после училището. Шири се неграмотност. Разделиха хората, настроиха ги един срещу друг, всеки срещу всичко. И в най-тежки години българинът е пазел духа си, сега го загубихме. Но няма да се дам на статуквото, това е моят начин да се съпротивлявам". 

И очевидно съпротивата на този необикновен човек е успешна. "Имението" още през 1997 г. е било посетено от дипломати и представители на 27 държави, тук са идвали над 160 държавници и хора от властта, постоянни посетители са стотици ученици от цялата страна, семейства, туристи - наши и от разни краища на Земята. Дори изложба на Светлин Русев е правена на това място. Да не говорим за млади българи, които са заминали трайно в чужбина - да учат и да работят там. Идват, навлизат в зоната на парка, която се нарича "Бащино огнище", и плачат. Един българин, дошъл от Австралия, направо казал: върнахте ми гордостта, че съм българин, корена ми върнахте, смисъла на родното. И се обадил на друг свой връстник в САЩ  да го вика да дойде, да разбере тук, че е българин. "Никоя държава не е губила толкова млади хора, два милиона българи вече не живеят в България, златен капитал е това", продължава д-р Ангелов. Горчиво му е. 

И макар любовта към природата и към човека, която внушават "Небесните пасбища", да изглежда като цяла философия, нищо тук не е абстракция, откъсната от живота. Ето, висят едни кофи на вериги в т.нар. инсталация - символизират празните и продънени надежди на прехода. А на вратата на малката църквичка "Св. Василий" в парка, построена пак със собствени сили, за три месеца, е закрепен надпис: "Вратата отворена за всички, сърцето много повече". Васил Ангелов е поставил и два символа - на мъжа и на жената, в нишата "Тя и Той", за да подчертаят ценността на семейството, на брака.  Колко много родители днес живеят без брак - казва събеседникът ми,докато отиваме към къта на вещиците и Баскервилското куче  - тук идват много деца и ученици и често питат: "А защо мама и тате нямат брак?" А когато преди време избухна скандалът с разни неправителствени организации, пробутващи в училище т.нар. свобода на половете, д-р Ангелов си нямал работа, та попитал едно 11-годишно девойче: "Ти момиченце или момченце си?" Детето го погледнало сериозно и казало: "Аз си мислех, че сте умен човек". И му обърнало гръб. После майката признала: "Не сме знаели, че имаме такова прекрасно дете".

Често в парка идват ученици с учителите си, включително ромчетата от местното училище  - учат се да черпят сила от земята, от родното, от природата, от знанието, от обичта към другия. За 30 години успяхме да разрушим направеното преди, карат ни да се срамуваме от стореното. Трябва да се върне българското у нас, любовта в душите ни, в душите на децата ни, трябва да четат книги, трябва  богатите духом да са водачи, а не мутрите и мутресите да са на първо място, говори на мен като на себе си д-р Ангелов. Връщаме се вече към къщата за гости, и нея семейството е изградило само - дървена, в български стил, с изработени ръчно мебели, със стаи, които имат душа, не просто постелка.  

Да си отиде по-скоро коронавирусът, чакат ви уникалните като замисъл и изпълнение "Небесни пасбища". Входът е отворен, сърцето - много повече.

 

Дисниленд в Хонконг отново затворен

автор:Дума

visibility 89

Два влака са удариха в Чехия, десетки са ранени

автор:Дума

visibility 247

Помощта на САЩ за Украйна била разграбена

автор:Дума

visibility 267

/ брой: 133

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ