Гражданският вот победи въпреки усилията на политици

ЖИВКО ГЕОРГИЕВ е роден през 1955 г. Завършил е социология в Софийския университет "Св. Климент Охридски", където преподава теория на емпиричното социологическо изследване и маркетингови проучвания. Председател на Българска социологическа асоциация в периода 1990-1991 г. Директор по изследванията в ББСС "Галъп".

"Всеки четвърти от привържениците на ГЕРБ, които гласуваха, каза "да" за развитието на ядрената енергетика в България. Въпреки трите "не" на Борисов. Това е своеобразен бунт"

- Политици от различни партии окачествиха резултатите от референдума като свой успех. Как вие разчитате цифрите?
- Цифрите от екзит пола в деня на изборите са единственият инструмент, който ни дава реална представа какво се е случило в действителност. Следим изборните процеси вече 20 години. На референдума на 27 януари се оформи може би най-качествения електорален корпус от гласували, който сме имали. 1,5 млн. българи гласуваха: въпреки всекидневните заклинания на управляващите, че референдумът е безсмислен, че каквото и да реши, те ще направят каквото искат; въпреки информационния шум, който замени разяснителната кампания; въпреки липсата на кебапчета, рейсове и пр., които предаваха пъстър вид на останалите избори; въпреки климатичните условия. Гласувалите излязоха наистина водени от гражданския си рефлекс.
Близо 50 на сто от всички гласували са с образование по-високо от средното. Това означава, че сред високообразованата прослойка на обществото избирателната активност е била 55-60%, което е близо три пъти повече от близо 20% обща избирателна активност. Излязоха високообразованите, излязоха граждански активните. Ако направим разрез как са гласували различните партийни електорати, ще установим, че 29-30% от всички гласували са пуснали бюлетина в разрез със спуснатите от партийните централи внушения и препоръки. Т.е. на 27 януари в съществената си част имаше не партиен, а граждански вот. Гражданският вот победи въпреки усилията на политици.
Всеки четвърти привърженик на ГЕРБ, който е гласувал, е пуснал бюлетина против директивата на партийния лидер. 5 на сто от гласувалите са симпатизанти на "България на гражданите", а партията призова за бойкот. Такава е тежестта на формацията на Меглена Кунева впрочем сред гласоподавателите към настоящия момент.
Цифрите ме карат да мисля, че референдумът в своята същностна част се случи. Той даде възможност на активната част от гражданското общество да каже своето мнение по стратегически въпрос като развитието на ядрената енергетика в България. Прави чест на тези 1,5 млн. българи, които въпреки всички фактори и обстоятелства, въпреки старанието на много политици да яхнат референдума, гласуваха според своята ценностна система и разбиране.
- Това, което казвате, ще изненада партиите? Те като че ли още не са готови с трезвите оценки на резултатите от референдума?
- Някои партии ще се опитат да направят сериозен анализ и имат интерес от това. Ще им се наложи да погледнат истината в очите. В противен случай ще пропуснат възможността да си извлекат съответните поуки за предстоящите парламентарни избори. Може би няма да го разберем по публичното говорене - ще продължи приписването на победи над политическия опонент. Но ако не си направят съответните изводи, ще бъдат изненадани на парламентарните избори.
Големият губещ на референдума е Бойко Борисов, не толкова ГЕРБ. Партията изведе твърдото си ядро на 27 януари. Но всеки четвърти от привържениците на ГЕРБ, които гласуваха, каза "да" за развитието на ядрената енергетика в България. Въпреки трите "не" на Борисов. Това е своеобразен бунт.
- Т.е. вашата прогноза дни преди референдума - че започва началото на края на ГЕРБ, се оказва вярна?
- Няма да бъде вярна, ако ГЕРБ съумее да извлече адекватните поуки от референдума. Но ако продължи упорито да омаловажава този вот и да се подиграва с тези 1,5 млн. българи, които гласуваха, и да си мисли, че е в същата кондиция като на предишните парламентарни избори, резултатът ще е трагичен.
- Затова ли общественото мнение и анализ се отклоняват от прочита на резултатите от референдума и се насочват към по-атрактивни събития, които се експонират в новините - смяна на министри, опит за покушение, стрелба на входа на Съдебната палата и пр.?
- Безспорно нервните реакции са типичен кризисен пиар. Целта е да се омаловажат референдумът и резултатите от него. Но това няма да сработи. И няма да донесе ползи на ГЕРБ. Управляващите трябва да направят своите анализи и да покажат с действия, че са разбрали посланието на 1,5 млн. българи.
Темата на референдума ще се върне в Народното събрание. Но парламент, който се ползва с доверието на 12% от имащите право на глас, въпреки формалните процедури и предписания на върховните норми, едва ли е по-легитимен институт от тези хора, които казаха своето твърдо становище.
- Персоналните промени в правителството и по върховете на властта този път ще решат ли проблемите на управляващите?
- Няма да ги решат. И други правителства към края на мандата си са прибягвали до подобни мерки. Не си спомням чистки и смяна на политически лица да са решавали проблема. Може би има далеч по-ефективни ротации, които управляващите трябва да направят и които ще имат малко повече ефект от вече направените.
- Кои са по-ефективните ротации?
- Рейтингите говорят... Безспорно смяната на Симеон Дянков ще има по-голям ефект, отколкото на Ангел Семерджиев например.
- Резултатите от референдума трябва ли да звучат успокоително за някоя партия?
- Въпреки че победител безспорно е БСП, социалистическата партия трябва да се пази да си приписва тези 60% "за". От всички гласували "за" симпатизантите на БСП са около 50%. Следващата политическа сила в класацията по принос към отговора "за" развитие на ядрената енергетика е ГЕРБ. От всяка партия поне 15% (най-малко са тези проценти при ДСБ) са отговорили положително на въпроса в референдума. Ще бъде голяма политическа грешка, ако БСП реши да си приписва изцяло крайния резултат. Голямата заслуга на социалистическата партия е, че инициира първия такъв референдум в новата история на България.
С оглед предстоящите т.г. парламентарни избори БСП трябва да се замисли дали направи всичко възможно, въпреки условията, да изведе до урните по-голяма част от своите симпатизанти. На практика социалистическата партия мобилизира 450-500 000 души.
- Какво е вашето обяснение за ниската избирателна активност?
- Очевидно опитите да се обезсмисли и омаловажи резултатът от референдума в неговото навечерие са успели да демотивират недотам мотивираните. Климатичните условия, особено в някои области на страната, които в нормално време са с по-висока избирателна активност, също не трябва да се подценяват. Принос има и стилът на разяснителната кампания. Тя не беше най-подходящата. Прекалено значима роля беше отредена на политици - и за едната, и за другата кауза. Срещу развитието на ядрената енергетика се включи дори държавата, чийто изричен ангажимент е да осигури разяснителна кампания, а не да отстоява една от позициите с целия ресурс на държавния апарат.
Очевидно се случи и нещо друго. Фактът, че гласува по-образованата и граждански активната част от населението на страната, означава, че кампанията не успя да стигне до значителна част от българите, чийто живот е в режим на оцеляване. Говорим за по-ниско образованите, по-бедните, хората в селата, в периферията на страната. Тези хора, които в своето битие са принудени, особено в зимните месеци, да съществуват в условия от доелектрическата епоха, очевидно не бяха запалени със стратегическия въпрос за развитието на ядрената енергетика. Когато мисълта ти е как да оцелееш и да вържеш двата края, не е лесно да те ангажират с казус, отнасящ се за следващите 20-30 години. Това можеше и да стане, но предполагаше друг тип кампания и послания.
Внимателен анализ на резултатите от референдума ще бъде полезен на партиите за адекватна оценка на възможностите им и ефективните начини за спечелване на доверие и мобилизация на симпатизанти.
- Изводът за активния граждански вот звучи оптимистично, но в комбинация с високия брой на традиционно негласуващите и обичайната "ярост" на кампанията за парламентарни избори какви хоризонти чертае за предстоящия вот?
- Сега гласува най-активната, мотивирана, загрижена за бъдещето на страната част от населението. Слава Богу, че има такива хора! Това са 1,5 млн. души, които активно участват в живота на това, което наричаме гражданско общество. Има едни други 1,5 млн., които никога не гласуват. Те няма да гласуват и на следващите избори. Въпросът е за останалите 3 млн., които са колебаещи се, обезверени. Те са притиснати до земята от условията на живот, в плен са на усещането за безнадеждност. Те са с чувството, че "самолетът е без пилот". Тези хора ще решат съдбата на предстоящите парламентарни избори.