Грешката е вярна

Интересна новина, която преобръща целия политически пейзаж, се появи в информационна агенция вчера и стана причина много политолози да накъсат трудовете си на малки парченца. В информация за проведена среща на Политическия съвет на Коалиция за България можехме да прочетем, че Минчо Минчев, лидер на "Нова зора", е от Политическия съвет на БСП. Пак към тази интересна (и несъществуваща) структура на социалистическата партия бяха причислени комунистът Александър Паунов и председателят на Движението за социален хуманизъм Александър Радославов.
Нека да не бързаме с хулите срещу журналистката, която е написала това. Всъщност дамата е много права и трябва да бъде поздравена за политическото й озарение. Грешката е вярна. Как да не причислиш към БСП хора, които не говорят нищо на никого, лидери на партии от по 15 души. Съвсем естествено е да се обърка човек. С тях или без тях - има ли разлика?
БСП води удивителна коалиционна политика. Тя е политическият еквивалент на това да си имаш въображаем приятел. Толкова въображаем, че трябва да си голям фантазьор, за да се убедиш, че го има. И ефектът вече се вижда с просто око - младите журналистки от информационните агенции съвсем не могат да се оправят в този лабиринт от въображение. БСП е силната партия и съвсем естествено всички край нея са вписани в членската й маса.
На места дописката в информационната агенция звучи почти като откровение. Например има едно изречение, което е потресаващо със своята честност: "Коалиционният партньор на БСП Тома Томов". Това е добра диагноза на търсенията на социалистите за съюз. БСП се сдружава с партии, които могат да бъдат описани чрез един-единствен човек и нищо повече. Какъв изобщо е смисълът от това блуждаене в пространството? Защо трябва БСП да се коалира в името на самото коалиране? Политическата математика е коварно явление - в нея постоянното прибавяне съвсем не увеличава резултата. Точно обратното - предизвиква недоумение, странни дописки и нервен кикот.
И какво се оказа накрая.
Много хора са се събрали край масата, но само един от тях е реален, всички останали са въображаеми. Ех, ако избори се печелеха с въображение...