15 Септември 2019неделя23:59 ч.

Календар

Грешници и праведници, започвайте постите!

Дори да не сме религиозни, те дават възможност на организма да си отдъхне. След тях се чувстваме пречистени не само физически, но и духовно

/ брой: 262

автор:Ира Георгиева

visibility 2377

Какво представляват Великите коледни пости - многовековна традиция, християнска повеля, потребност или мода? 40 дни, в които според църковния канон трябва да пречистим душата и тялото си, да възстановим приоритета на духовно-нравствените човешки стремежи.
В своя дълговечен път християнската религия е осмислила и обвързала църковните празници с рационалното хранене и природосъобразния начин на живот. Затова и определените дни за постене през годината са около 200, включвайки многодневни (каквито са Коледните, Великденските, Петровските, Богородичните пости) и еднодневни (сряда и петък). Ако погледнем на това от позициите на рационалното хранене, ще установим, че строгият ритуал е подкрепен не само с определено меню, но и с периодичен ритъм.
Какво конкретно трябва да знаем за Коледните или Рождественските пости? Те започват на 14 ноември и завършват на 24 декември - Бъдни вечер. Приема се, че и постилият само през седмицата преди Рождество е проявил достатъчно усърдие да се доближи до Христа. Коледният пост не е обикновена диета. Затова при започването му е добре да получим благословия от духовник. За да се сдобием с нея, най-напред трябва да изповядаме греховете си пред свещеник.
По време на постите не се консумират ястия от животински произход - месо, мляко, сирене, яйца, кашкавал. Позволени са боб, соеви продукти, ядки, плодове и зеленчуци, приготвени с растителни мазнини.
Всеки залък се дъвче продължително. Преяждането е недопустимо. Не съществуват ограничения за пиенето на билкови чайове с мед, както и за натурални плодови и зеленчукови сокове. Интересно е, че мекотелите - миди, охлюви, октоподи, се смятат за постни храни. Затова любителите на морски дарове, решили да постят, могат да си позволят по-разнообразно меню.
Преди постите е добре да се подготвим. Храните трябва да се изключват постепенно - първо се ограничава храната от животински произход, като се компенсира с повече плодове и зеленчуци. Месото се отказва също постепенно - то се заменя с риба, яйца, извара. Трябва да сме наясно, че християнската религия не налага постенето, а дава възможност на всеки сам да избере дължината на поста според вътрешната си нагласа, желание и воля. Т.е. постът е индивидуален акт и личностна потребност.
Разбира се, той трябва да бъде съобразен с физиологичните параметри на организма. При постенето се постига диуретичен почистващ ефект, стимулира се разграждането на мазнините от мастните депа, което води до намаляване на теглото. В този период организмът се освобождава от токсините. Повлиява се благотворно състоянието на кръвоносните съдове, на сърцето, бъбреците, стомаха, червата и други органи и системи.
За диабетиците, хората с подагра, със свръхтегло и нарушена мастна обмяна, както и с хронични бъбречни, жлъчни и чернодробни проблеми е препоръчително след консултация с личния лекар да направят един дозиран по време и строгост период на постене. Страдащите от анемия, често боледуващите от остри инфекциозни заболявания като грип, простуди, стомашно-чревни разстройства (т.е. с намалена имунна защита), трябва внимателно да включат постите в стила си на живот. Постите не са препоръчителни за "рисковите групи" от населението - деца, бременни, кърмачки и възрастни, както и за тези, прекарали тежки заболявания или страдащи от хронични болести, също и за болни след сериозна оперативна интервенция.   
Постите са предвидени, когато на християните им предстои да посрещнат коледните празници и януарските именни дни - тях всяко семейство празнува с богата трапеза. Според християнския календар два пъти в годината има велики пости - веднъж преди Коледа и веднъж преди Великден. Въпрос на духовна и здравна култура е колко дни да определим за себе си. Здравият човек може да си позволи 40 дни пости, но даже и в този случай християнската религия предвижда на Никулден обогатяване на менюто с риба.
Добре е да не предприемаме дълго постене, ако не сме сигурни в своя организъм. Лишаването от животински храни ощетява организма от някои жизненоважни хранителни вещества, налични само в животинските храни и много оскъдни в растителната природа. За да бъде максимално намален рискът от дефицит в организма, във всяко хранене трябва да присъства поне един представител от всички групи храни по пирамидата на здравословното хранене - от групата на въглехидратите (пълнозърнест хляб, ориз, картофи, царевица, жито, овесени ядки, макаронени изделия), бобови храни, зеленчуци и плодове (пресни, консервирани или топлинно обработени), гъби, маслини, захарни изделия, халва, пчелен мед.
Примерно: на закуска - 1-2 филии хляб с лютеница, 4-5 маслини с костилките и 1 ябълка; обяд - леща, хляб, салата от зеле и моркови, компот; вечеря - спагети с доматен сос и босилек плюс - цитрусов плод. Растителните храни са обемни, но с ниско съдържание на енергия и хранителни вещества, а с високо съдържание на вода и влакнини. По тази причина човек се насища бързо, но и бързо огладнява. Това води до често и безконтролно похапване. Затова постите трябва да бъдат съобразени както с калорийното съдържание, така и с количеството на храната за деня. В противен случай не би могло да се разчита на редуциране на теглото.     
Ние, българите, имаме сезонен модел на хранене. Най-богато на витамини и минерали е храненето ни през есента. През зимата консумираме по-малко пресни плодове и зеленчуци. Включваме в менюто си приготвените през есента консервирани плодове и зеленчуци, компоти, конфитюри, туршии, кисело зеле, замразени плодове и зеленчуци. Специалистите съветват да увеличим консумацията на типичните за нашите климатични условия зимни зеленчуци като кореноплодните моркови, ряпа, цвекло, алабаш, гулия, праз лук, които са незаменими по състав на витамини и минерали, богати на фибри, органични киселини и антиоксиданти.
Туршиите, които сменят пресните зеленчуци, не са полезни за всички. С тях се приема от два до три пъти повече сол и затова хипертониците и хората с бъбречни проблеми трябва да ограничат консумацията им.
С една дума - подредете менюто според здравословното си състояние и вкус - с много плодове, зеленчуци, ядки, сушени плодове, хляб и т.н. и не допускайте усещане за глад. Усилието си струва!...

Манолова иска ревизия за отпадъците в София

автор:Дума

visibility 88

/ брой: 177

Анелия Клисарова е кандидатът на БСП във Варна

автор:Павлета Давидова

visibility 88

/ брой: 177

Корнелия Нинова: ГЕРБ ги е страх от нас

автор:Павлета Давидова

visibility 94

/ брой: 177

Българите са най-недоволни от работата си

автор:Дума

visibility 65

/ брой: 177

Обмислят енергиен данък за авиокомпаниите

автор:Дума

visibility 55

/ брой: 177

Пускат юбилейна монета за БАН

автор:Дума

visibility 61

/ брой: 177

Национализират "Дунарит"

автор:Дума

visibility 50

/ брой: 177

Джонсън не бил вярвал в Брекзит

автор:Дума

visibility 72

/ брой: 177

Йеменски бунтовници атакуваха саудитски рафинерии с дронове

автор:Дума

visibility 57

/ брой: 177

В САЩ нарочиха Корбин за човек на Русия и Иран

автор:Дума

visibility 78

/ брой: 177

Киев подготвя спорни предложения за Донбас

автор:Дума

visibility 58

/ брой: 177

Малко ученици и учители, много промени за първия звънец

автор:Деси Велева

visibility 87

/ брой: 177

Лов на вещици

visibility 93

/ брой: 177

Медийна солидарност

автор:Павлета Давидова

visibility 83

/ брой: 177

Вечер на мъдрост и духовност

автор:Трифон Митев

visibility 60

/ брой: 177

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ