Грешници

Осем загинали при катастрофа на автобус на магистрала "Тракия". 12 отнети детски живота при катастрофа на автобус при река Лим. Автобус помете 16 при Бакаджика. Това не е просто статистика. Това са почернените семейства на всички загинали нелепо. Да, и вчера политици поднесоха съболезнованията си за отишлите си на магистрала "Тракия". Да, и вчера България бе в траур. Да, и вчера управляващите се сетиха, че така не може. Ще се въвеждат камери за техническите прегледи, ще се въвежда ограничение за възрастта на автобусите, ще се слагат колани в рейсовете и т.н.
Няма лошо в тези намерения. Но защо отново трябва всичко да е "след дъжд качулка". Защото това не е нито първата трагедия, нито, дори да звучи като черно пророческо проклятие, ще е последната. Защото закони и сега има. Въпросът е обаче кой ги спазва. А още по-големият въпрос е кой следи за спазването им. Да, официално има наказани. Но това са поредните уволнени. И какво като са уволнени? Кой гарантира на хората, че следващите и следващите, и следващите няма също да бъдат уволнени? И защо трябва да се назначават непрекъснато някакви хора в разни институции, след като нещата продължават да се въртят в същия порочен кръг?
А кръгът от години е един и същ. И като в дежа вю слушаме същите приказки, същите намерения и при последната трагедия. Когато има трагедия, хората не се интересуват кой е поредният шеф на поредната автобусна фирма. В случая обаче той е не друг, а ексшеф на ДАИ-Бургас. И тогава възниква въпросът: колкото и камери да се сложат, дали пак един стар рейс убиец няма да премине успешно техническия си преглед? Възниква и въпросът как така уж се следи за маршрута на автобуса, а изведнъж се оказва, че се продават билети за спирки, на които той "не спира"? Как така се налага шофьорите сами да си ремонтират автобусите, а за по-старите дори нямало части? Къде е КАТ? Защото докато поредното ново ръководство на службата разказва за идеите си всеки ден да има различна акция на пътя, точно там - на пътя, си отиват нелепо хора. Къде е КАТ, когато тези автобуси хвърчат с безумна скорост, само и само да се надцакат с времето?
Кръгът е порочен. Но когато става въпрос за човешки животи, това, че някой допуска това да се случва, не е просто грешка. А прегрешение. По-старите хора, които са и мъдри, са казали: "Път време няма!"