Грозната истина

Ина МИХАЙЛОВА

Живеем в абсурдни времена и в държава на абсурдите. Без бюджет. Без правителство. Без еврокомисар. И очевидно без прокуратура.

Държава, в която по особено изящен начин висшите представители на съдебната власт се изповядват публично. В стила на онези с меките шапки, дебелите пури и пресипналите гласове. Без грам покаяние, разбира се. Важно е... да са живи и здрави.

Държава, в която дроновете обикалят и влизат в терасите, а някои се правят на ощипани госпожици за последните десетилетия на ненормалност.

Защото не е нормално нищо от това, което ни поднася сапуненият сериал по върховете на прокуратурата.

Всичко, което знаехме, сега ни го казват от тв екрана. Поднасят ни го по абсурден начин онези, които до вчера се надцакваха кой по-добре се прави на луд. Които си говореха на "шефе" и "брат ми". В държавата на "ти си го избра" и "Ало, Ваньо". На опраскването и на онова "с 200 в час", което в крайна сметка отнасяме всички.

Лъсна грозната истина за Модела, който трови всички и скапва държавата.

И по-добре да не ни насаждат абсурдното мнение, че трябвало да избираме на чия страна да застанем.

Заставаме на страната на държавата. Нея трябва да отвоюваме. Най-напред от мутрите. Защото това, че играта продължава, не е изход от абсурда. Унизително е. И позорно. 

И е време да спре.