Гулю-гулю-гулю!

Ако си мислите, че журналистиката е престижно и приятно прекарване на времето в кулоарите на властта и в ложето на парите; 

Ако питаете възхита към овластените "безцветни и спекулативни личности, според понятията на които патриотизмът е средство за прехрана, революцията - средство за обогатяване, а свободата - средство за постигане на високи почести и слава";

Ако аплодирате техните пътеводни принципи, а именно - че "мъдростта е парата, вярата е дебело прасе, надеждата е пълната гуша";

Ако разхвалвате в захлас "тези народни пиявици", "баснословни невежи", "безподобни амфибии" и "народни хермафродити" с "дървените мозъци" и с "бегемотски кожи", "каквито са нашите чорбаджии" - тази "непорината воня, коя продаде и съсипа народа, а днес носи на шия ключовете на неговите окови"; 

Ако браните с обнажена гръд вашите господари от всеки, който дръзне да изобличи техните "несъществующи благодеяния", "безгранична подлост" и "харемна политика", "коя докара  българския народ до най-скотско положение" и го превърна в "роб, роб безусловен!";

Ако псувате "с хамалски виражения" и наричате "шпионин и народопродавец" всеки, който не припада от любов към вашите благодетели; ако ката ден съчинявате доноси, "че той е продал совестта си и перото си на японците, на абисинците - това е се едно";

Ако се подхилквате угоднически на овластената простащина и невежество и чакате да ви забележи със своите "слепи очи";

Ако благоговеете пред тия "мудрословеснейши патки", пред тия "духовни хермафродити" с "гладичките умовце", "страдающи от мозъчни ревматизъм"; 

Ако отвръщате щастливо поласкани (гулю-гулю-гулю!), кога ви нарекат кокошки, гъски, мисирки и прочее;

Ако наместо икона над главите ви виси портретът на "падишаха" и нему благодарите сутрин, обед и вечер, щото той е "предводител на гъските, цар на кокошките и защитник на българския народ";

Ако разменяте свободата на словото и съвестта за "топла соба, самун хляб и парче сланина"; 

Ако за вас журналистиката е "пълна гуша и дебело прасе";

Ако при вас е така, то вие не сте журналисти, а "литературни зеленчуци и политически бурени", избуяли връз общественото бунище, които "сънуват настрадинходжовски сънища и чакат да съмне, че да ги разкажат на своята революционна Пенелопа и на нейните сополиви любовници".

Ако при вас е така, Христо Ботев не ви трябва, защото неговата публицистика е "неразбираема и неактуална", "предизвиква ужас и отвращение", "няма ангажимент към красивото и доброто" и "не говори на езика на толерантността", както казват "гладичките умовце". 

Ако при вас е така, Ботев не ви трябва. Вие сте направили вашия избор. Не знам какъв е, не го разбирам, но си е ваш. 

А сега се изстъпете гордо връз "общественото гюбре", сложете си "важните кокоши физиономии", спретнете вълнуващо есенце за свободата на словото, изгрейте в телевизора и дръпнете една прочувствена възхвала на същия този Христо Ботев! Който погина.    

PS: За сведение на "мудрословеснейши патки" - всички цитати са на Христо Ботев.