Гузно спокойствие

Отношенията между Сърбия и Косово отново се нажежиха до червено. Причина за поредното напрежение се оказа една неочаквана и нечакана визита на косовския лидер Хашим Тачи в язовира "Газивода", който е част от сръбската енергийна мрежа. При това бе съпроводен от десетки въоръжени косовари, които набързо натръшкали присъстващите на мястото сърби, сигурно, за да не дразнят президентските очи. Косовската провокация очаквано ядоса Белград, който припомни, че според постигнатите международни споразумения влизането на въоръжени косовари в граничните територии трябва да става само с разрешение на международните сили КейФОР. Ухиленото лице на Тачи обаче за пореден път ни продемонстрира, че не тачи никакви споразумения.
Кому беше нужна тази провокация? Действията на Прищина не постигат някаква голяма цел. Косоварите просто за пореден път се опитаха да унизят отколешния си враг сърбите. А какво прави през това време международната общност, с която албанците в Косово постоянно се прикриват? Както в повечето случаи досега, и Евросъюзът, и КейФОР гузно замълчаха. От международните сили промърмориха, че извършват проверка на случая, а от Брюксел призоваха и двете страни да действат "спокойно и сдържано". Какво спокойствие, бе господа?! Косоварите нагло се изплюха в лицето не само на сърбите, но и на всички, които са се ангажирали да има поне някакъв привиден мир на тази земя. А вие говорите за сдържаност!
Противопоставянето за Косово не е от днес, то наброява стотици години. Територията, на която славяните живеят от VI век, неведнъж е преминавала от ръце в ръце. Сърбите обаче трудно ще преглътнат тази загуба днес. А след като виждат как Европа им обръща гръб, естествено е да потърсят помощ при приятели - в Москва. ЕС нека да си говори за спокойствие. А доскорошната европредседателка България, която се хвалеше, че е миротворецът на Балканите, блесна с това, че се покри по случая.