Хан Крум слага началото на пощенски съобщения у нас

Който мисли, че пощенски съобщения и пощи има от 100-200 години, дълбоко се лъже! Преди много хилядолетия в Египет, Персия, Китай, Индия, Елада, Рим са осъществявали добре организирани щафетни пеши или конни връзки. За пример може да бъде посочен маратонският бегач на дълги разстояния - древногръцкият воин, който пробягал от селището Маратон до Атина точно четиридесет и два километра и сто и деветдесет и пет метра, за да съобщи радостната вест за победата на гърците над персите, и след като произнесъл заветната фраза "Победихме!", рухнал мъртъв.
По-късно пощите се развили доста добре и то най-вече на европейския континент. Отначало съобщенията били привилегия на царе, крале, князе, висши духовници, богати търговци и видни учени, които поддържали собствени конни или пеши куриери за връзка, а през ХVI-ХVII век те били заменени с модерните за времето си и бързо станали твърде прочути дилижанси.

Марки от различни времена и различни държави

За пренасянето на писма с кратко съдържание се използвали и гълъби, които по-късно били наречени "пощенски". В онази епоха добре устроени пощенски съобщения имало във Франция, Англия, Швеция, Полша. В Русия още през Х век е съществувал така нареченият повоз - специална повинност на населението да осигурява конски впрягове за княжеските пощенски куриери.
Пешите пощенски куриери са едни от първите, които са установили с доста голяма точност разстоянието между много градове и села по своите маршрути, въпреки че разполагали с примитивни измервателни уреди. В определянето на разстоянието им помагал въведеният през ХVI век от чешкия крал Рудолф II "крачкомер", който се прикрепвал към бедрото на куриера.

Пощальонът дойде

През ХVII век, известен още като "период на господство на пощенския дилижанс", била открита и пощенската кутия. Тя е изобретение на французи. По онова време още не са съществували пощенските марки и таксата била заплащана от адресата.
В онези далечни години важен атрибут на куриера на пощенския дилижанс била извитата медна тръба, която известявала за пристигането на пощата. Като чуели подаваните с тръбата звукови сигнали (общо дванадесет на брой), всички други превозни средства трябвало да дават път на пощенския дилижанс.
Пощенските куриери също имали големи привилегии, ползвали се със специален международен имунитет. Трябва да бъде отбелязано, че и техните задължения никак не били малко на брой.

Дилижанс

Като пример може да бъде посочен правилникът на Съюза на пешите пощенски куриери в полския град Вроцлав, който задължавал куриера да достави пощенската пратка от град Вроцлав до град Лайпциг в Германия за шест дни през летния период и за седем дни при зимни метеорологични условия. В случай, че закъснеел с един ден, пощенският служител-куриер се наказвал с глоба един талер, за два дни - с два талера, а ако закъснеел с три дни, бил освобождаван начаса от заеманата длъжност в пощенската служба.
В епохата на пощенския дилижанс правилникът предвиждал освен изброените санкции и други, целящи подобряването на пощенските услуги в онова далечно време. Правилникът предвиждал например писмо от Вроцлав до столицата Варшава или обратно (около 400 километра) да бъде доставено за четиридесет и два часа, което означавало, че ако се пуснело писмото в пощенската кутия в сряда, крайният получател вече го имал в петък до обяд. Коментарът е напълно излишен!
Нещо повече: има ли какво да кажем в наша полза, ако направим сравнение между днешното състояние, специално на българските пощи, на съобщенията, и някогашните пеши вестоносци или конни дилижанси...
Интересно е да се спомене, че в България начало на организирани пощенски съобщения може да се каже, че е поставил още хан Омуртаг (началото на IХ век) град Плиска е бил свързан с различните краища на страната посредством станции, разположени на точно определени разстояния.
По време на петвековното турско робство почти всички големи градове имали постоянно действаща връзка с Цариград, която била поддържана от така наречените бързоходци, казвали им "улакси". През годините на национално-освободителните борби от османско иго много български историци съобщават за силно развитите тайни пощенски съобщения у нас.
След края на освободителната Руско-турска война от 1877-1878 г. руският княз Черкаски поставил основите на българската гражданска поща.
През 1874 г. се състоял Първият международен конгрес на пощите с участието на представители на 22 страни и е учреден Пощенски всеобщ съюз. Четири години по-късно, през 1878-а, бива сключена Световната пощенска конвенция, уреждаща всички въпроси, които са свързани с международната кореспонденция.
В резултат на тези усилия у нас на бял свят се появяват пощенските марки и пощенските картички. Първата пощенска марка е била отпечатана в нашата страна през 1879 г. На нея е изобразен лъв, изправен на задните си крака, и марката има стойност в сантими.
През същата 1879 г. България става член на Световния пощенски съюз.
Днес, когато ползваме електронна поща и интернет, възниква логичният въпрос дали пощенските картички, писма и марки ще изчезнат и ще останат навеки в историята - там, където са се родили?