Хартиен тигър

Да се сеща някой от уважаемите читатели през последните 20 години у нас да е имало поне една успешна икономическа стратегия? Аз лично не си спомням за такава. Какви ли не планове имаше през изтеклите две десетилетия - то не се тиражираха намерения за производство на леки коли, за изграждане на важни транспортни коридори, за стратегически енергийни трасета, за превръщане на страната в енергиен център на Балканите и пр. високопарни приказки. Всяко правителство и подопечните му чиновници произвеждаха тонове хартия с приоритети, цели, планове, стратегии, анализи и т.н. Накрая от цялото многословие излизаше голямо нищо. Днес нито се произвеждат коли у нас, нито през страната ни минават енергийни коридори (не се и очертава в близко бъдеще да има такива), а транспортните ни трасета са заприличали на разбити и прашни централноафрикански писти.
Досега нито една от постсоциалистическите стратегии у нас не е произвела положителни резултати. А всички те бързо девалвираха и нямаха стойността дори на изразходената за напечатването им целулоза. Така че имаме основателна причина да се съмняваме, че новоприетата икономическа стратегия на кабинета (виж стр.6) ще се окаже поредният хартиен тигър за заблуждаване на населението, че в тази държава някой наистина мисли за развитието й.
Новият модел на правителството за стопанско развитие е ориентиран към стимулиране на производство и износ на изделия с висока добавена стойност, а не на икономика, основаваща се на евтината работна ръка. Но това звучи като клише от учебник по икономика, макар констатациите и амбициите в тази насока да са принципно правилни. Убеден съм, че до това прозрение са стигнали всичките над 200 правителства на земята, без преобладаващата част от тях да знаят как реално да постигнат тази трудна цел. Особено когато става въпрос за бедни, слабо конкурентни и неиновативни страни като нашата.
През последните 20 години България се деиндустриализира, инфраструктурата вече е в окаяно състояние, загубихме по-голямата част от научния потенциал, не разполагаме нито с необходимия финансов ресурс, нито с достатъчно образован човешки фактор за такъв скок. А да се разчита при тези изключително неблагоприятни реалности у нас, както и в условията на днешната глобална финансово-икономическа криза, на големи външни инвестиции в иновативни технологии е наивно.
 Много по-вероятно е всичко да се окаже поредният документ, който няма да бъде изпълнен поради ред обективни причини. А със "стратегията" правителството като че ли се опитва да си прави пиар от неща, които са реално извън възможностите му за въздействие върху икономиката.