Хърватия - факти и цифри

На 1 юли Хърватия се присъединява към Европейския съюз. В столицата Загреб се проведе официална церемония, но нямаше мащабни празненства, както бе при предишните разширявания на блока в бившите комунистически държави от Източна Европа. Присъединяването към ЕС като цяло се приема положително в страната, но в същото време има опасения относно икономическото състояние на Евросъюза. На фона на петата поредна година на рецесия и рекордната безработица в страната от 21% не много хървати са в настроение за празненства.
Ето и няколко интересни факти и цифри за новата страна членка на ЕС.

Положение: Хърватия се намира в Югоизточна Европа, на запад граничи с Адриатическо море, на северозапад със Словения, на североизток с Унгария, на изток със Сърбия и на юг с Босна и Херцеговина и Черна гора.

Територия: Страната е разположена на 56 542 квадратни километри, притежава 1185 острова. В централната част е планинска и в североизточната част има равнини.

Население: При преброяването през 2011 г. населението в Хърватия е 4,2 млн. жители.

Столица: Загреб

Религия: 89,6 на сто от населението са католици.

Официален език: хърватски.

История: През 16 век голяма част от днешна Хърватия минава под влиянието на Хабсбургите, докато далматинската част (по протежението на Адриатическо море) остава под влиянието на Венеция до 18 век. В края на Първата световна война, 1918 г., Хърватия става част от Кралството на сърби, хървати и словенци, което по-късно, през 1929 г., ще бъде прекръстено на Кралство Югославия. То ще съществува до 1941 г., когато Хърватия провъзгласява своята независимост под ръководството на националиста Анте Павелич. През 1945 г. Хърватия става една от шестте републики на Югославската федерация. При провъзгласяване на независимостта си от бившата Югославска федерация през 1991 г. Хърватия беше въвлечена във война със сърбите, живеещи в страната, подкрепени и насъсквани от Белград, които се противопоставят на тази независимост. Конфликтът, приключил през 1995 г., отнема живота на 20 000 души.

Националистът Франьо Туджман и неговата партия - Хърватска демократична общност, ръководи Хърватия през войната и до неговата смърт през декември 1999 година. След смъртта на Туджман на власт идват лявоцентристите, а Стипе Месич е избран през февруари 2000 г. за държавен глава. Той дава европейска насока на страната, а през 2005 г. е преизбран. Третият президент след обявяването на независимостта на Хърватия е социалдемократът Иво Йосипович. Той е избран през януари 2010 година. Ново лявоцентристко управление е избрано през декември 2011 година. На 9 декември 2011-а Хърватия подписва споразумението за присъединяване към Европейския съюз. През април тази година хърватите избраха първите си европейски депутати.

Армия: Военният състав на страната е от 17 000 души.

Икономика: От 2009 г. хърватската икономика е почти в постоянна рецесия. През 2012 г. годишният БВП спадна с 2 процента. За 2013 г. правителството предвижда ръст от 0,7 на сто. Благодарение на Адриатическо море туризмът е основният източник на доходи (15,4% от БВП за 2012 г.).

Парична единица: куна (HRK)

Средна месечна заплата: 5478 куни (730 евро) по данни на НСИ за месец април 2013 година.

Безработица: По данни на НСИ за месец май - 19,6 процента.

Инфлация: Средно за 2012 г. 3,4 на сто.

Външен дълг: 44,9 млрд. евро или 102% от БВП (2012 г.).

Международни връзки: През 2009 г. Хърватия се присъедини към НАТО, а през юни 2011-а приключи преговорите за членство в ЕС.