Хайл!
/ брой: 16
С "жертвите на комунизма" стана както с досиетата - в единия случай омазаха наравно с доносниците достойни хора, дали много на България. Сега по волята на МС ще се прекланяме еднакво пред отявлени убийци и мародери, верни слуги на нацизма, и пред жертви на политическа репресия, доста от които, реабилитирани още при социализма, не само след 1990 г. ГЕРБ, в паника от общата вече опозиция, реши да прави реверанс към сините и употреби за целите си една от най-неизживените болки на обществото - адската непримиримост между жертви и убийци, сменяли местата си в тежката ни история. И вкарва българите в нова мелачница на омразата. Тя е шанс за властта.
Да избереш деня на Народния съд за почит пред "жертвите на комунизма", значи да разчиташ на късата памет на по-възрастните и на невежеството на по-младите. Господа, Народният съд у нас бе създаден по заповед на Великите сили (Техеран, 1943 г.), победили хитлеризма, на който ние бяхме сателит. Напъхахме се в котилото на Фюрера и бяхме победени. И Парижкият мирен договор, и Лондонското споразумение от 1945 г. одобриха решенията на Народния съд. Защото ние си имахме и съдружници на Хитлер, и изверги. Но като ще се кланяме ведно пред тях и пред жертвите, защо ГЕРБ не поиска и от ЕС да стори темане пред жертвите на Нюрнбергския процес? А ден за поклон пред жертвите на това управление не ни трябва. Всеки ден е такъв. Хайл!