Хазарт по принуда

Бързите кредити бележат ръст от 10,5% за второто тримесечие. Отпуснатите от небанкови компании заеми са над 2,9 милиарда лева. Бързите кредити, които минават за "спасителен пояс" в морето от безпаричие. Трудното идва, когато трябва да се връщат. На всяка крачка вече има обещания за бързи пари, лесно връщане, отстъпки, промоции и преференции, без поръчители, без първоначална вноска, онлайн или на място... В коронакризата, когато хората масово останаха без работа и доходи, този тип заеми се превръща в начин за оцеляване поне за няколко месеца. 

Но това са дарове на влъхвите. И капанът щраква. Кредитомания - нова болест на българина, който, затънал в дългове, взема нов кредит, за да върне стари борчове. Ненапразно психолозите свързват проблема с хазартния успех - днес не спечелих, но следващия път - задължително! Хазарт по принуда, защото българинът вярва, че някой ден ще му се усмихне щастието и ще има пари да върне взетите заеми. Ако ли не - тегли втори, трети, четвърти заем. И блатото на кредити стига до брадичката. Но, когато неволята е на вратата, трезвите преценки остават за после. 

У нас зарибяването с лесни кредити е тотално. Защото и беднотията е тотална. Не остават бели пари за черни дни, особено ако се появят неотложни нужди, заболявания, пари за здраве и образование за децата, дори липсата на пари за изхранване на семейството. Затова и кредитите се теглят не толкова за потребление, а за покриване на неотложни нужди. Договорите за бързи и лесни пари крият много вратички и клаузи, в чиято "мъртва" хватка попадат кредитополучателите. Много от кредитиращите фирми вървят по ръба на закона и това още повече развързва ръцете им за сивкава дейност. Но вината не е само тяхна. За бедността най-голяма вина има държавата, липсата на социална защита и подпомагане на семействата и децата, данъчното облагане и социалното неравенство.

Живот назаем от заплата до заплата заради оцеляването. А живот ли е това изобщо?