Хем боли, хем сърби

Из медиите тече някакъв, да го наречем, странен спор - гарантира ли БДС, че консумираме сирене с български произход. Всички сме наясно, че стандартът, макар да копира името на някогашния БДС, който някои още помним от времето на нашите баби и родители, не е същият. Най-малкото, защото в голямата си част тези продукти не се произвеждат от българско мляко. Даже, съвсем уместно, един браншови лидер нарече "Българския държавен стандарт" марка.
Та на БДС бива противопоставян друг един стандарт, който се пръкна миналата година под името "Защитено наименование за произход" (ЗНП). Напълно излишно.
От официална информация на Българския институт за стандартизация обаче става ясно, че продуктите по БДС и ЗНП са напълно идентични по отношение на суровините, материалите, основните физични, химични, микробиологични характеристики, наименованията, методите за изпитване и технологията на производство. Единствената, но съществена разлика е изискването за производство на продуктите със защитени наименования за произход да се използва сурово мляко с български произход, включително 80% от използваните фуражи за храна на млекодайните животни да са с български произход.
По време на прехода агростопанството ни бе превърнато в разграден двор. Нито милиардите от ЕС помогнаха на най-тежкия сектор - "Животновъдството", нито пък видяхме смислена аграрна политика от цяла поредица правителства. Не успяхме да защитим собственото си производство, даже чак сега се престрашихме да поискаме изравняване на субсидиите. Но основният ни проблем остава калпавата ни собствена политика в сектора. Сами се закопахме.
Така че спорът кой стандарт е по-по-най - БДС или ЗНП, е абсолютно излишен. Щото излиза, че хем боли, хем сърби. С помощта на ЕС и собственото си управленско малоумие съсипахме животновъдството си. И 20 нови стандарта да въведем за производство с български суровини, реално няма как да произвеждаме такива продукти. Животновъдите са малко, животните са малко, млякото не достига.