12 Ноември 2019вторник07:30 ч.

Речено-сторено

Хем на баня, хем на сгледа, хем на лаф моабет

Там ставали запознанства, пламвала любов, дамите обсъждали градските клюки, последната мода от Париж и Виена, докато днес сградите се рушат и бавно ще си отидат, ако не бъдат взети спешни мерки

/ брой: 176

автор:Ирен Танева

visibility 6378

По времето на нашите баби и дядовци, прабаби и прадядовци, на баня се ходело един път седмично - в събота. Тогава било рядкост някой да има баня в дома си. Изкарвали се няколко часа, дори и цял ден, посетителите закусвали и обядвали там. Затова били предвидени и стаи за отдих.
В баните ставали запознанства, пламвала любов, дамите обсъждали градските клюки, последната мода от Париж и Виена. Господата - политиката, държавните, професионалните, служебните въпроси.
От онова време е останал следният анекдот: Пред банята стояли двама търговци. Единият се провиквал: "Я-я-я-булки, я-я-я-булки", а другият: "Се-е-е-мити, се-е-е-мити". Първият продавал ябълки, вторият - вид хлебчета (симидчета). Но нека вървим поред...
Преди Освобождението в София имало четири минерални бани. От седемте извора в града използвали с построени сгради (бани) над тях четири - софийският, горнобанският и двата княжевски.
Най-популярна баня била софийската (Централната). Тя имала мъжко и женско отделение. В първото - стаички за преобличане и почивка - първа и втора класа. Хафузът (басейнът) бил покрит със свод, с отвори на няколко места, със стъкла, през които се осветявал. Заобиколен бил с широк хол, мраморни корита с течаща студена и топла вода. От всяка страна имало легла, на които къпещите се се измивали с или без помощта на теляк.
Зад мъжкото отделение било женското - по-малко по размери. А покрай него - обща пералня. Къпането - както в цялата Турска империя, било безплатно.
Софийският извор бил най-използван, имало и водолечебно отделение. А в по-ново време - лекарски кабинет, кабинети за лечебен масаж, парафинолечение и др. Окончателният план за комплекса е на виенския архитект Емил фон Фьорстер. По-късно с проектирането се заемат архитектите Петко Момчилов и Феликс Грюнангер. Техният проект е най-близък до първоначалния, а Фон Фьорстер дава положителна оценка за него. Каменната пластика е дело на скулптора Георги Киселинчев, декоративната украса - на декоратора Хараламби Тачев.
През 1908 г. започва да работи малката баня на ул. "Екзарх Йосиф". А на 13 май 1913 г. целият комплекс е открит официално. Пръв управител е арх. Петко Момчилов (съвсем заслужено).
През 1944 г. северното крило на голямата баня е засегнато от бомбардировките над София. По-късно банята е обявена за паметник на културата. Към края на 80-те години на миналия век хигиенната й функция постепенно затихва. През 1993 г. е затворена. Била е ограбвана няколко пъти, части от нея днес се разпадат и рушат.
Минералният извор в квартал "Овча купел" се появява след земетресение през 1858 г. В началото водата била с голям дебит. На страниците на "Цариградски вестник" Сава Филаретов (изтъкнат книжовник и общественик) го характеризира така: "Толкова много, колкото да кара три камъка воденични."
С овчакупелската баня е свързана и една любопитна случка. Разказва я френският политико-икономист Адолф Бланки в книгата си "Пътуване в България". Докато телякът го разтривал - един непознат нему мъж - управителят на София Осман паша, отваря и затваря чешмите с топла и студена вода, за да улучи най-приятната температура. Бланки потапя пръст, за да провери и сравни. Осман паша изскача уплашен, скарва му се, че е омърсил водата и опразва коритото. Но след това се извинява, обяснява, че вярата му му забранява да ползва вода, докосната от човек, изповядващ друга религия. Бланки се извинява на свой ред. А софийският архиепископ много се смял, когато чул историята, смял се и самият Осман бей.
Княжевската баня се намира на югозапад от София. Има два басейна - за мъже и за жени. Посещавала се много от столичани - и с лечебна, и с хигиенна цел. Водата извира наблизо, над самата сграда. Тя е бистра, прозрачна, приятна на вкус.
Изворът изпуска повече от 150 литра вода в минута. В началото на миналия век дотам се пътувало с електрически трамвай.
Близо до тогавашното село Княжево (сега квартал на запад от столицата) пък е Горна баня. Дотам се пътувало с трамвай и автомобил, а можело и с влак. Доктор Величко Георгиев в книгата си "Минералните бани в София и Софийско (Княжево, Горна баня, Банки и Панчарево). Наставления за болни и здрави", издадена през 1908 г., отбелязва, че водите в банята са "приспособени в басейнна система". Изворът изпуска повече от 240 л вода в минута.
В полите на планината Люлин има друго село с минерален извор - Банкя. От него избликват цели 1300 литра вода в минута, като част от тях се използват в малка, но модерна за времето си баня с два басейна и душове. Пътува се с конски трамвай или файтон. Водата има съвсем слабо горчив вкус. Топлината й е 37,1 градуса - температура, почти еднаква с тази на човешкото тяло. Затова е приятна за къпане - "човек може да стои в басейна 15-20 минути и дори 1/2 час, без да почувства някаква несгода".
Панчаревските бани са на един километър от селото, на река Искър, на югозапад от София. Тамошните извори са почти неизвестни до 1895 г. По инициатива на д-р Димитър Молов се правят разкопки около "топлото лековито кладенче". Открити са шест стари големи и малки римски басейна. Над два от тях е изградена солидна каменна постройка. Водата извира от скала и "посредством кюнци е въведена в двата басейна". Вкусът й е съвсем слабо стипчив, приятна е за пиене...
Така било някога. А днес - повече от век по-късно, тези бани за съжаление западат, рушат се. Има обаче "светлина в тунела", колкото и шаблонно да звучи този израз. Един млад фотограф - Здравко Йончев, решава да помогне, за да не се загуби това културно наследство. Водят го любопитството, любознателността. В сайта му в интернет прочитанията са над 26 000, а споделянията в социалните мрежи - над 6000.
Най-напред снима банята в "Овча купел" - през ноември 2013 г. После, по съвет на читатели от интернет, отива и снима и в Горна баня. Целта на Здравко Йончев е старите бани да се покажат, да се види, че са ценни, ние, българите, да не се интересуваме само от забележителностите в чужбина.
Идеята е да се включат възможно най-много страни и организации. Иска му се да има дискусия за използването им в бъдеще, като дискусията да бъде на фона на снимките - така ще е по-въздействащо. Замисля и две изложби - едната пред Народния театър.
С него работят още двама фотографи, единият прави и видеопредавания. Хрумването да се снима банята в Банкя идва пак от читател в интернет. Снимките стават с партньорството на общината.
Здравко Йончев вижда бъдещето на тези бани като синтез между културното пространство и използването на минералната вода. Следващата стъпка е възбуждането на медиен и обществен интерес. След време може да направи снимки и на банята във Вършец - банята на цар Борис III и царската фамилия.
И понеже ние, българите, все се съизмерваме със Западна Европа - по-богата, по-уредена, нека споменем, че в Берлин например се опитват да съживяват подобни сгради. Те биват предоставяни на общината и тя ги връща към живот. Берлинчани са намерили начин да ги използват - най-често в сферата на културата. Немската столица е известна с това. Защо да не се поучим от този пример (колкото и назидателно да изглежда). Та нали познатата максима ни уверява, че народ без минало няма бъдеще!

Гърците и римляните били най-изкусните строители


ТЕРМИТЕ (от гръцки - термос - "горещ") са антични бани в класическа Гърция. В елинистичния период са били ползвани от цялото градско население. В Древен Рим са възникнали по гръцки образец и са станали център на обществения живот. Оттогава понятието "терми" се свързва с големи имперски къпални комплекси. Обикновено се изграждали с тухлена зидария. Вътре били покривани с мрамор, украсявани с мозайки, скулптури и мраморни колони, прозорците и вратите били с бронз.
В термите имало следните помещения, през които се преминавало последователно при къпането: съблекалня, зала с басейн със студена вода, зала с басейн с топла вода и зала с басейн с гореща вода. Някои бани имали и парно отделение. Съществувала специална отоплителна система за затопляне на водата и за отопляване на помещенията.
Голямо предимство за строеж на терми имали местата в близост до топли минерални извори. Известни терми в България са одесоските, пауталските и в Диоклецианопол - на територията на днешен Хисар.

Минералните извори в България

В България има над 225 находища на минерални извори с общ дебит повече от 5 хиляди литра в секунда. На територията на Южна България са 148, а в Северна - 77. В Южна България преобладават естествените находища, а в Северна - тези чрез сондаж.
Общият годишен обем на експлоатационните запаси на минералните води е 109 милиона кубични метра. Според температурата се делят на студени (до 37 градуса - температурата на човешкото тяло), топли (от 37 до 60 градуса) и горещи (над 60 градуса). В Северна България преобладават студените, в Южна - топлите и горещите (хипертермалните) води.
Хипертермални минерални води има предимно в долините на реките Струма и Места и в северното подножие на Западните Родопи. Най-горещият минерален извор в страната е при Сапарева баня (101,4 градуса). Много горещи (50-90 градуса) са находищата във Велинград, Кюстендилска, Долнобанска котловини.
В страната преобладават находищата с температура от 37 до 50 градуса. По химичен състав минералните води биват: без балнеологични съставки, сулфидни, радонови, сулфатни, хидрокарбонатни, хлоридни и въглекисели.
Лечебните им качества са познати още в дълбока древност. Край минералните извори са строени балнеолечебници: Хисар - древна Аугуста, Кюстендил - Пауталия, Бургаски минерални бани - Акве калите, по-късно - Термополис, Сапарева баня - Германея, Сливенски бани - Танзос, София - Улпия Сердика.
Българските минерални води са средно и силно минерализирани. За питейно балнеолечение се прилагат при бъбречно-урологични, стомашно-чревни, чернодробно-жлъчни, ендокринно-обменни заболявания и хронични интоксикации. Сулфатните минерални води са особено ефективни при чернодробно-жлъчни и кожни заболявания. Сулфатно-железните дават добър лечебен ефект при анемии. Солните минерализирани води са най-подходящи за външно балнеолечение при ревматични, дегенеративни и възпалителни заболявания, както и при травматично-ортопедични, неврологични и гинекологични.

Княжевската минерална вода лекува... 203 болести

Старата баня в Овча купел не работи от 80-те години на миналия век

Има следи, че сградата е горяла отвътре

Поражения от времето и от човешкото нехайство
  Снимки Здравко Йончев и интернет

14 папки с нарушения на вота внесе Манолова в ОИК

автор:Деси Велева

visibility 68

/ брой: 217

Предизвестеният избор на Гешев е на 14 ноември

автор:Дума

visibility 65

/ брой: 217

Нинова благодари на новите кметове и общинари

автор:Дума

visibility 59

/ брой: 217

Борисов обещава газ от целия свят

автор:Дума

visibility 107

/ брой: 217

Над 50% от българите ще пазаруват на "Черен петък"

автор:Дума

visibility 71

/ брой: 217

Всяка шеста бучка сирене с палма

автор:Дума

visibility 72

/ брой: 217

Отварят пристанище Варна за най-тежките кораби

автор:Дума

visibility 51

/ брой: 217

Гърция отваря пътя на Китай към ЕС

автор:Дума

visibility 64

В Берлин се договориха за пенсионната реформа

автор:Дума

visibility 88

/ брой: 217

Социалистите печелят изборите в Испания

автор:Дума

visibility 63

/ брой: 217

Башар Асад: Америка губи хегемонията си

автор:Дума

visibility 72

/ брой: 217

"Мини Марица изток" поглъщат нови села

автор:Юлия Кулинска

visibility 89

/ брой: 217

Здраве му кажи!

автор:Аида Паникян

visibility 80

/ брой: 217

Датата

автор:Дума

visibility 52

/ брой: 217

30 години преход - 30 години скандали

автор:Евгени Гаврилов

visibility 471

/ брой: 216

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ