Хем сърби, хем боли

Дали държавата е на автопилот? Едно само е сигурно - извънредното управление на д-р Борисов с извънредни брифинги и декрети ще продължи и в бъдеще, а всяка промяна, която може да очакваме, ще е на принципа "проба-грешка". Т.нар. разхлабване на мерките се оказва хаотично и създава "успокоението", че има някакви облекчения, а накрая, ако не дадат резултат и се стигне до влошаване на ситуацията, виновни пак ще излязат хората.

Иска му се на Борисов да е добрият вестоносец, само че без да носи отговорност за последствията. Никак не обича да не го обичат! От няколко дни насам не спират новините (и слуховете в аванс) как отпадали ред ограничения. Първо бяха парковете, после маските на открито, следват КПП, ресторанти, басейни... Всичко обаче е до "второ нареждане". Защото е придружено с маса забрани и изисквания. И така трябва да е. Но дори тези, които стриктно следят за всяка промяна на правилата, вероятно са объркани какво се маха и какво се въвежда. И по-важното - защо се прави. 

Разбрахме, че ген. Мутафчийски е твърд привърженик на строгия режим. А Борисов твърди, че постоянно се вслушва в съветите на експертите около него. И парадоксално - върши точно обратното. Защо? 

По каква логика например Борисов затвори парковете при първите 30-40 случая, а реши да ги отвори, когато станаха 1500? А колко "мъдрост" има в забраната да не се сяда на пейките, но да е позволено да се сяда в градския транспорт? 

А какво ще стане, ако заради празниците и масовото напускане на столицата наистина се стигне до нов пик на заразата, за която предупреждават от щаба? Разбрахме също, че Горанов настоявал за отварянето на заведенията. Той ли е определящият фактор за Борисов? Това ли е сред приоритетите сега?

Помисли ли Борисов за далеч по-важни проблеми, като например този с родителите, на които трябва да се осигури допълнителен отпуск, за да гледат децата си. Може ли държавата да поеме изплащането на този отпуск, както в други страни?

Икономиката? По думите на Томислав Дончев, работели 50% от нея. Ако въобще я има, разбира се. В същото време по официални данни безработните за времето на извънредното положение са нараснали със 100 000, като е възможно да се появи втори пик с нова вълна безработни. Какви мерки, освен кредити, предлага държавата? По тези въпроси днешната власт не дава сериозни отговори. Няма и стратегия какво да се прави. 

Май у нас всичко взе да се измерва в пикове. Пик на безработицата, пик на глада, пик на самоубийствата, пик на полицейщината... От всичко, което чухме, се разбра, че диктатурата, прикрита зад противоепидемиологичните мерки, ще продължи дълго - поне още година-две... Готвел се нов закон с "узаконяване" на мерките на тази диктатура, без тя да се нарича "извънредно положение". Прозвучаха и заплахите - ако няма дисциплина, мерките ще се затягат. Останалото е Пунта Мара за наивници и нахалство без мяра.