Херакле, това е най-красивият от всички градове!

Пенка Калинкова

"Наистина, Херакле, това е най-големият и най-красивият от всички градове. Отдалеч блести красотата му и една голяма река тече съвсем близо до него - това е Хебър, а градът е дело на известния Филип".
                Лукиан Самосатски, II век


Повече от два века римляните се опитват да покорят Тракия. Редуват се кръвопролития и дипломатически ходове до 72 г. пр.н.е., когато римският пълководец Терентиус Варо Лукулус завладява цялото поречие на река Марица, включително и Филипополис, който римляните наричат Тримонциум (Трихълмие). Макар и покорени, траките запазват своята автономия до 46 г. от н.е., когато римският император Клавдий включва Тракия в пределите на империята. По-късно Тримонциум става център на огромната провинция Тракия Романа.
През II и III век от новата ера градът е обявен за метрополис на провинцията със собствен сенат и общотракийско събрание (койнон тракон), упълномощено да събира данъци и мита и да сече монети. Именно тогава градът достига своя икономически и културен зенит.
В Тримонциум се пресичали няколко стратегически артерии в Римската империя, от които първата и най-важна - Виа Милитарис, е главният военен път на Балканския полуостров. Римляните бързо оценили важното стратегическо местоположение на Тримонциум и предприели мащабно строителство на здрави, павирани с камък пътища.

Строят се още обществени сгради, храмове, бани, стадиони, театри. Градът напуска очертанията на Трихълмието и се разпростира в низината. Издига се втора крепостна стена, която да обхване разрасналия се град.
Може да се каже, че Филипопол е най-цялостно изясненият и най-голям античен град в българските земи. Небет тепе е люлката му. Тракийското селище, възникнало на хълма през второто хилядолетие преди Христа, е пряко свързано с историята на Пловдив от античността до наши дни. В многопластовата археологическа среда на терена на Небет тепе приоритетно значение имат градежите, принадлежащи на укрепителната система. Основният дял от разкритите крепостни градежи се отнася към елинистическата епоха от средата на IV век преди Христа до средата на I век след Христа - установяването на римската власт в Тракия.
На археологическия комплекс "Небет тепе" се работи още през 60-те години на миналия век. Всички консервационно-реставрационни работи досега са извършени от специалисти от НИПК - филиал "Тракия", Пловдив, под ръководството на арх. Вера Коларова. Неоценими остават нейните усилия за стриктно придържане към нормите на европейската реставрационна наука и следване на принципа "Намесата свършва, когато започва хипотезата".

Източната порта на Филипопол

Най-импозантният пловдивски паметник от античността е театронът, Античният театър. Разположението му в ската между Таксим тепе и Джамбаз тепе го прави естествена част от съвременната инфраструктура. Той е най-цялостно разкрит и изявен обект от останките на античния Филипопол. Беше открит случайно при укрепителните работи по южната крепостна стена. Близо 10 години се извършваха разкопки под ръководството на археоложката Лилия Ботушарова. При разчистването на обекта бяха отстранени 11 метра дебел земен пласт. След реставрацията и консервацията, извършени от екипа на арх. Вера Коларова, Античният театър беше открит през 1981 г., в чест на 1300-годишнината на българската държава.

Епископската базилика отвътре

От намерените надписи е установено, че е построен между 108 и 117-та година - последните години от управлението на римския император Траян - времето на най-оживеното театрално строителство, осъществявано в източните провинции на Римската империя. Театронът е разрушен през V век, когато хуните на Атила нападат Филипопол. В театрона са запазени 14 от 28-те реда амфитеатрално разположени седалки от обработен мрамор. В първоначалния си вид той е побирал до 7000 зрители. Сега във върхови моменти, каквито имаше по време на Европейския месец на културата през 1999 г., тук се събират с правостоящите и седящите по тревата до 4000 души.

Римски мозайки

Античният театър е любимо място на пловдивчани и гостите на града. Тук се провеждат Вердиевият фестивал, театрални спектакли от фестивала "Сцена на кръстопът", грандиозни концерти, кинопрожекции и дори партийни прояви.
При извършване на реконструкция на градската инфраструктура и провеждане на комуникационните магистрали в центъра на Пловдив през 80-те години на миналия век бяха разкрити много на брой и впечатляващи антични паметници. Проектите и дейностите по опазване се извършваха от специалисти от НИПК - "Филиал Тракия" в Пловдив под ръководството на арх. Вера Коларова. 

Античният театър в цялото си великолепие

Форумът или Агората на древния град е разположен под днешния централен площад на Пловдив. В продължение на 2000 години административният, икономически и културен живот на древния град запазват своето местоположение. Тук е бил съсредоточен животът на града. Безусловно е първенството и значимостта на Форума като пространство от 11 хектара, архитектурна композиция и духовно измерение. Някога от трите страни на древния площад са били разположени магазини с еднакви размери, а от северната страна са били обществените сгради.
Форумът е сърцето на града, център, около който се развива не само търговия, но и общественият живот на предшествениците ни. Към него са водели всички улици на античния град. Локализиран е през 1972 г. в процеса на разширението на Централна поща. Проучени са благодарение на известните пловдивски изследователи Христо Джамбов, Матей Матеев, Елена Кесякова югоизточният, северозападният и североизточен ъгли на ареата (откритото площадно пространство), магазините, оформящи източната част на комплекса, южният, източният и северен централен вход (пропилеи), сектори от антични улици.
В средата на 80-те години НИПК - "Филиал Тракия" извършва частична консервация и спасителни реставрационни работи по югоизточната част на Форума. Работата на проектантския колектив под ръководството на арх.Вера Коларова, проектант и на Античния театър, и арх. Румяна Пройкова съвместно с археолога-проучвател Елена Кесякова, е продължила до 1992 г., когато поради липса на средства е преустановена.
Форумът, обича да казва арх. Румяна Пройкова, ще представлява семиотичен код за съвременника и бъдещия гражданин на Пловдив при неговото пътешествие в античната история на града.
Тунелът до Централна поща, под площада, е прерязал археологическите пластове. Тук, предполага се, е била някога Палатата на съкровищата на античния Филипопол. Сградата е построена през 183-184 г. при император Комод, в северозападния ъгъл на Агората (централния площад) - в нея се пазят най-големите ценности на града. В началото на днешната улица "Княз Александър Батенберг" е разкрит фриз-архитрав с два латински надписа, които дават точна представа както за предназначението на сградата, така и за времето на нейното построяване. Засега остава единствената по нашите земи писмено и археологически засвидетелствана. Богата колекция от монети от нея се пази във фонда на Археологическия музей. 
Одеонът е в непосредствена близост до Античния форум в самия център на съвременния Пловдив. Под ръководството на археоложката Мая Мартинова и с 250 000 долара от фондация  "Левентис" се извършиха археологическите разкопки върху територията, на която преди години беше разположено едно от летните кина на Пловдив. Проектанти на реконструкцията са арх. Вера Коларова, арх. Румяна Пройкова и инж. Пейо Манов. Знае се, че за разлика от Античния театър сградата е била покрита, имало е 14 реда със седалки, които са били зидани и облицовани с мрамор. Одеонът е побирал около 300-350 души и се е използвал по-скоро за заседания на местния парламент (булевса, съвета), но и за театрални представления.
Сред най-старите запазени (пренесени през вековете) и разкрити материални паметници на културата е и Римският стадион от края на II и началото на III век. Построен е по времето на римския император Марк Аврелий по модел на Делфийския стадион. В света са запазени 12 като него. Разположен е между склоновете на Сахат тепе и Таксим тепе. Разкрита е северната дъга на това уникално спортно съоръжение на площад "Джумаята". Но то продължава под главната улица "Александър Първи" до монументалното стълбище до Пловдивския драматичен театър, където е бил главният му вход. 
Главната част на стадиона е писта с дължина един стадий - 600 римски стъпки. Запазени са 13 реда седалки. Стадионът е побирал 30 000 души. В него освен традиционните атлетически състезания и борби по подобие на Олимпийските игри някога са устройвани така наречените Кендрисийски, Питийски и Александрийски игри. Идвали са и състезатели от чужбина. При нападението на готите през III век населението се отбранява от стените му, тогава той е разрушен.
Под някогашното кино, днес бинго, "Балкан", под хотелите "България" и "Астория" са Римските терми от II век, възстановени отново през III век, съществували до IV. Площта на термите е около 700 кв.м. Те са устроени по типичен римски маниер. Отделните помещения са свързани с различните процедури на къпането: съблекални, помещения за обливане с хладка, топла и гореща вода, за мазане с благовонни масла, за почивка и разговори...
Втори терми е имало при днешния Понеделнишки пазар, изградени през IV век върху руини на стара римска сграда на площ 2500 кв. м, също с мозаечни настилки с растително-геометрични орнаменти.
За великолепието на античния град можем да съдим и по приказните мозайки. Пловдив притежава над 1400 кв.м. антични мозайки. По-голямата част от тях се пазят в складовете на Ателието за реставрация и консервация. Други са експонирани в подлез "Археологически". Югоизточно от тунела се е намирала жилищната сграда "Ейрене" или "Ирене" - богат филипополски дом от края на III до края на V век. Разкрита е при спасителни археологически проучвания през 1983-1984 г. Забележителна е изящната подова мозайка, в която преобладават геометрични и растителни орнаменти. В древногръцката митология Ейрене е богинята на мира. Художникът-мозаист Жорж Трак спечели концесия за подлеза с проекта за експонирането на мозайките в културен център "Тракарт".
При строежа на жилищен блок 22 на бул."Мария Луиза" е разкрита изключително интересната и богата перистилна жилищна сграда, наречена "Нарцис". Тя заема площта на една цяла инсула (квартал). Великолепни са многоцветните мозайки, едната изобразява мита за Нарцис с изключително високо художествено майсторство и използване на техниката на оптическия ефект. Жилищната сграда "Нарцис" със своята представителност съперничи на най-богатите жилищни домове в Римската империя.
Източно от Форума, срещу днешната католическа черква "Свети Лудвиг" и под нея, е била Епископската базилика на античния Филипопол, посветена на Апостол Павел. Тя е трикорабна сграда с атриум (предверие), заобиколен с портици, и открит двор. На изток завършва с масивна, издадена навън полукръгла абсида. В сградата се е влизало през два или три входа. Имала е богата вътрешна украса - всички помещения, включително и портиците, са покрити с многоцветна мозаечна настилка, от която са проучени над 700 квадратни метра. Преобладават орнаментално-геометричните мотиви.
Епископската базилика безспорно е най-забележителният паметник на раннохристиянската архитектура в българските земи. Дължината й е 86,30 м, ширината - 38,50 м., т.е. тя е най-голямата сграда от IV-VI век в нашите земи. Разрушена е вероятно през 577 г., когато по сведения на Менандър славяните нахлуват в тракийските земи и опустошават Елада. Открита е от археолозите през 1988 г. Част от мозайките са запазени под пясъчна покривка.
По булевард "Мария Луиза" е открита и Античната синагога на Филипопол от III до VI век... Молитвеният дом на еврейската общност във Филипопол е една от най-ранните синагоги (началото на III век) извън Палестина и единствена в българските земи от онова време. Тя е уникална с мозаечните еврейски символи - менора (седмосвещник) и лулаб, и с изписаните имена на дарителите.
Останки от крепостната стена, както и от Източната порта и казармени помещения са запазени в подножието на Небет тепе. Източната порта на Филипопол представлява най-монументалният архитектурен комплекс, включващ оформлението на самата порта с фортификационните съоръжения, улиците, които водят към нея, и казармени застройки. Комплексът е изграден в началото на IV век върху руините на укрепителните съоръжения от II-III век, без да повтаря техния план. Към портата води улица, широка 13.20 м. Това е най-широката известна досега улица на Филипопол и единствена със своето монументално архитектурно-художествено оформление.
Римското градоустройство придава голяма важност на водоснабдяването и канализацията на града. По иззидан на арки, подобно на огромен каменен мост, римски акведукт древният Филипопол се снабдява с обилна и чиста вода. Когато части от акведукта са намерени в центъра на града през 1983 г., водата вътре се оказва напълно годна за пиене!
Милиони левове е вложила държавата ни, за да бъдат разкрити и консервирани недвижими и движими паметници на културата, с каквито всеки град по света би се гордял. Но през тежките години на прехода системата на опазването е разбита. На конференция в Пловдив, организирана от Общинска фондация "Пловдив 2019" и посветена на "Археологическия капитал на Пловдив - опазване, развитие и социализация", изключително интересен анализ направи арх. Румяна Пройкова, водещ специалист в момента по реставрацията на паметниците на културата от античността. Дълги години тя работеше в екип с покойната арх. Вера Коларова.
Според арх. Пройкова финансирането  на най-големия античен град у нас години наред е нулево. Консервираните паметници, лишени от елементарна периодична поддръжка, вече се рушат. Обществено отговорни служители наричат археологическите обекти "дупки" и "боклучарници", тиражирайки внушението и в медиите. Община Пловдив ги продаде и превърна тези паметници в парцели, квалифицирани безцеремонно като "празно дворно място". Продадени бяха и най-значимите археологически обекти - Форумът и Голямата епископска базилика.
Провалена бе възможността на Пловдив да притежава просторна музейна сграда в центъра на града (адаптацията на градските Хали, за която бяха направени проекти и преустройството беше започнало). Халите бяха продадени на смешно ниска цена за поредния мол, а Форумът - за мол с подземни триетажни гаражи. За щастие архитектурната колегия, научният и артистичен елит на града, подкрепени от обществото в страната и българите в чужбина, успя да отвоюва правото на един паметник на културата от национално значение да притежава своя законов статут - с режим "забранява се ново строителство".
Напомняме всичко това не от любов към безполезни критики, а осъзнавайки колко лесно власт и общество могат да предизвикат непростима загуба на национални ценности.
В Пловдив няма главен реставратор (или консерватор), оглавяващ екип от специалисти, отговорен и контролиращ не само многобройните и непрекъснато откриващи се археологически паметници, но и всички останали (общо над 800 на брой). Не е реално да се мисли, че специалистите на НИНКН (Национален институт за недвижимо културно наследство) от София могат ежедневно да помагат за спешното решаване на специфични проблеми, свързани със защитата на паметниците. Убедени сме, че нормалното организиране на дейността по опазването трябва да започне с изработване на местна конкретна политика, осигурена с адекватно действаща нормативна база и добре работещи регионални звена.
Загрижени за бъдещето на своя град археолози, историци, архитекти преосмисляха отново опазването, развитието и социализацията на археологическия капитал в двудневната конференция "Археология и градска среда". В един жив град като Пловдив най-сериозният въпрос е как да се направи баланс между опазване и развитие, каза във встъпителния си доклад проф. д-р арх. Тодор Кръстев.
Позицията на регионалния Археологически музей, изразена от неговия директор ст.н.с. д-р Костадин Кисьов и археоложката Мая Мартинова- Кютова, е да не се започват нови археологически разкопки и проучвания, докато не се спасят вече разкритите. Трябва да се довърши работата по Античния стадион и Малката базилика (проектант на новата реконструкция и на двата обекта е арх. Румяна Пройкова) и да започне работа по Голямата епископска базилика и Източната порта. Костадин Кисьов смята, че точно по-пълното разкриване на Голямата базилика има шанса да стане най-голямата атракция на културния туризъм в Пловдив.
 За пореден път бившият гл. арх. на Пловдив Емил Жечев поиска картографиране на всички археологически богатства и мораториум върху разпореждането със собственост, където има руини или паметници на културата. Пловдив е застрашен от опасността всеки администратор, който си самовнуши, че е недосегаем, да си загради за лично ползване някой археологически обект, каза още арх. Емил Жечев.
Делегатите на XXII Лимес конгрес, който за първи път ще се проведе в България, могат да бъдат поканени на разходка в Пловдив. Ще ги доведа през септември, за да видят столицата на римската провинция Тракия от първите векове, обеща участникът в конференцията д-р Тодор Чобанов, бивш зам.-министър на културата.
Предложенията на специалистите ще бъдат предоставени на община Пловдив. След това местната власт е на ход.