Хибридчици

Един истеричен поток на русофобското безсъзнание се лее като реката Нил из интернета, приижда на кални, мазни талази, завихря яростни въртопи - диви, разпенени, мръснословни, влачи всякакъв безграмотен боклук и стоварва цялата си безпросветна смрад, целия си хибриден бяс върху академик Дмитрий Лихачов, по-точно - върху неговия паметник, и още по-точно - върху неговия бъдещ паметник. В една градинка в кв. "Обеля".  
 "К'ъв е тоя Лихачов?! К'во толкова е направил? Гавра! Натрапват ни чужденец! Скандал! Комунистически академик! Изкуфял старчок! Мръсна русофилска политика! Горчива русофилска отрова! България е осрана със съветски паметници, още ли им трябват? Отврат! София прелива от съветски символи! Стига руско робство! Руската наглост, руското нахалство и руското безсрамие са бездънни! Докога ще тормозят българите! Паметниците и паметните плочи са за гробищата!"...
Един иска паметник "на Сулжиницин" (!); друг - "на хилядите избити от т.нар. Народен съд, който е руски геноцид спрямо българите"; трети, слънчасал в юлската жега, вика - "Паметникът на граф Игнатиев в Докторската градина е като да направят в Лион паметник на Клаус Барби", понеже графът бил "най-големият враг на България"; четвърти, сразен от топлинен удар, изпищява за 350-и път "Да сринем МОЧА!" МОЧА (Монумент на окупационната Червена армия) - така паторусофобите наричат Паметника на Съветската армия и воюват с него с клиничен неонацистки порив и плам.
Пети, сущи ариец, чистокръвен Uebermensch, вопие дръзновено: "И си набийте в главите, русофилистици гадни, българите НЕ СМЕ СЛАВЯНИ! За разлика от обърканата славянска душа, столетия изкарала като безпросветни мужици, българинът винаги се е бунтувал и образовал!!!!! Спасението на България преминава през Рубикон - осъзнаване на всеки българин, че Русия е враг номер 1 на България! И всички нейни подръжници са врагове!!!... България е суверенна европейска държава и е част от ЕС и НАТО!!!..."
Шести изписква: "Спрете този паметник!", седми го утешава: "Споко, бе! Още един паметник за боядисване. И целият да е осветен и окамерен, някоя сутрин ще се събуди в жълто. Дано го излеят от бронз, че братоците да се погрижат. Te само да го сложат този паметник, да видите как ще го гътнем, ще го унищожим, че и видеоклип ще направим!"
Осми и девети се надвикват дрезгаво, ще се изпотрепят кой е най-големият, най-първият, най-дръзновеният, най-кристалният русомраз и антипутинец: "Руската фашистка пропагандна машина залива България с фалшификати за "исторически събития"! ПРЕНАПИСВАНЕТО НА ИСТОРИЯТА Е АБСОЛЮТЕН ПРИОРИТЕТ! С ясно и отчетливо обусловени факти за руската и съветска агресия и окупация - и през 1878 г., и през 1944 г., само знаейки историята си, а не пропагандните клишета на болшевиките и руските фашисти!..."
Девети фейсбучат, десети фейсмучат войнствено: "Стига сме мълчали, да убием змията, щом толкова агресивно си надига главата!" И призовават ДАНС, прокуратурата и службите за сигурност да не гледат тъпо и безучастно "все по-нарастващото досадно нахалство на вражеска Русия", а най-сетне да дадат решителен отпор на "развилнялата се проруска шайка", "да разследват и озаптят чуждите шпиони, които манипулират нашата история в полза на чужда, неприятелска страна, каквато е Русия. Все пак сме в НАТО. Техните сборища следва да бъдат разследвани, защото не се знае какво ни готвят. Да не последваме Крим и Източна Украйна. Руските заселници по Черноморието не са малко..." И препоръчват строги, сурови мерки: "Достатъчно е десетина видни рубладжии да бъдат лишени от българско гражданство за антибългарска дейност и изгонени в любимата им Русия, и останалите ще мирясат. Не сме ли в НАТО и ЕС, все пак?!..."
Крайно време беше! Той Роско отдавна бие барабана и вувузели тревожно, че руските летовници, дето уж се припичат на плажа и уж се плацикат в моренцето, всъщност не са никакви летовници, а едни щирлици, едни хибридчици, които наблюдават зорко през своите шнорхели кога на созополския бряг ще акостират руските подводници!
"К'ъв е тоя Лихачов?!", питат възмутени обелченци (обелци, обелянци, обелиски). "Преди 30 години го рекламираше социалистическата пропаганда", отговаря Владимир Шопов, съветник на външния Митов, а преди - на външната Нейнски. Постно отговаря съветникът. Без вдъхновение. Що така, съветнико? Дали още се води в Института за регионални и международни изследвания (ИРМИ) с шеф-директор Огиминчев?
"Лихачов е типичен пример за руснак, който придава някаква роля на България в създаването и оформянето на руската цивилизация. Признава, че кирилицата е изнамерена от българите, но... тезата му е, че българите са допринесли за нещо именно защото са славяни, че трябва да се чувстваме и представяме като такива, а това е дълбоко невярно и научно отречено", и това е нечистоплътният капан, в който ни вкарва Лихачов, понеже е като "един друг болен мозък - Юрий Венелин". Така отговаря пламенният русофоб Пламен Цветков, историк, Божем, и даже професор, защитил през 1980 г., в мрачния, злокобен тоталитар, в самото сърце на злото - Московския държавен университет (МГУ), дисертабелен труд "Советская политика коллективной безопасности и балканские страны 1933-1935 гг."
И изобщо: "Приносът на Лихачов за България е доста спорен и манипулативен. Той се прочу покрай първия конгрес по българистика по времето на Живков, 1981 година. Лихачов е просто един съветски учен, а комунистическият режим кого правеше академици - само верни служители на Кремъл. Другите изпращаха в Сибир", заключава велемъдро "известният историк".
Ако затварянето в лагер е единственият критерий за академични постижения, Лихачов изцяло отговаря на него. За разлика от българския дисертант на МГУ. През 1928 г. 22-годишният студент Дмитрий Лихачов е арестуван и изпратен в СЛОН (Соловецкий лагерь особого назначения), накратко - Соловки. За маниакалните русофоби няма значение, че Лихачов оцелява по чудо в Соловки, нито че през 1975 г. гласува против изключването на акад. Сахаров от Руската академия на науките - "това са съмнителни, уж дисидентски детайли", подпъхнати подло от инициаторите на "савецкия паметник".
 "Изборът на Лихачов е коварен опит неговите перестроечни изяви в СССР да парират съпротивата срещу монументализирането му в София", казва главният хибридчик Иво Инджев - и той от МГУ-то.
Според неуморния анти-МОЧА-борец Путин ни е отворил "хибридна паметникова война", а предателите-русофили "искат като териториално ловуващ хищник да маркират една все още девствена територия" ("Обеля"?) и поради тази причина (гнусна, естествено) са захванали една "кампания по сеитба на паметници от галерията на руско-съветската история, свързана или "пришита" към България" с цел "поддържането на мита за вековното доминиране на Русия в България териториално и ментално". Защото "Паметниците са преоткритото ново идеологическо оръжие на Кремъл. Те са като котви, с които Москва се надява да задържи мисленето, манталитета, чувствата на българите на собственото си евразийско дъно". И, заключава Инджев, "резултатът от тази политика е откровено предателство към европейското развитие на България чрез колаборация с Петата колона на Путин, чиято видима от всички цел е да дестабилизира и настройва проруски и антизападно страната ни".
Ах!
Тук нажалени русофобки и разсополивени русофоби ридаят неутешимо с люти бандеровски сълзи, а Порошенко и Яценюк мълчат посрамени, надминати в своето екзалтирано русомразие.
България е препикано ловно поле на Путин, Русия е вражеска държава, Лихачов е "болен мозък", е "петоколонник", е съмнителен перестройчик, е прост съветски учен, е хибридно оръжие срещу нашето национално самосъзнание, е по-страшен от цяла танкова дивизия, е бомба в сърцето на нашата национална идентичност, е идеологически бомбардировач на Кремъл, е страховита заплаха за нашето лъчисто западникакво бъдеще, гарантирано до припадък (нашия, естествено) от НАТО и ЕС.
В тая смердяковска канонада срещу Русия (по принцип) и Лихачов (в частност) избуяват хибридните призраци на Роско, на прочутия аграрнатовец, на външното министърче, на цяла орда кариерно незадоволени протестърчета, хонорувани антипутинисти и прочее геополитически амеби, които висят на Орлов мост с китка в ръка, чакат трепетно американските танкове-освободители, рецитират оди в стил "Който на теб, Вашингтон, измени, той на великата правда изменя!", жадуват натрошаването на Русия на 99 парчетийки, и "Москалiв - на ножi, Путиняку - на гiлляку!". Хибридната русофобия е тежко автоимунно заболяване на крехкия президентско-правителствен организъм.
Русофобите-хибридчици френетично ровят във всеки ред и междуредие, във всеки текст, подтекст и контекст, под всеки паметник и барелеф, и както свинята надушва трюфел, тъй и те надушват кървавата остроноктеста ръка на Москва, коварните козни на Кремъл и особено - Путиновия афтършейв, който, бас държа, е Bvlgari.


Словото на акад. Лихачов:

"Културата няма начална дата. Но началото на руската култура без съмнение е 988 г. (покръстването на Русия). Писмеността, която ни бе дадена от България - това е най-важното, което даде на Русия кръщението...
Ние в Русия изпитваме чувство на голяма благодарност към България за своя литературен език, за началото на руската литература и за ония забележителни идеи, които са били провъзгласени през Симеоновия век - общочовешките идеи. Църковнославянският език, пренесен в Русия от България не само чрез книгите, но и устно - чрез богослужението, веднага става в Русия своеобразен индикатор на духовните ценности. България даде на източните славяни висшия слой на езика, "полюса на духовността", който извънредно много обогатява техните езици, давайки им нравствена сила - способност да възвисяват мисълта, понятията, представите, емоциите.
Кирил и Методий съзнаваха, че техният труд ще принадлежи на цялото човечество. Те пред-видяха значението на своето дело за бъдещето, за славянския свят. В това е тяхното поразително величие... Те създадоха не само азбука. На основата на българския език те създадоха великолепен, тънък литературен език, способен да изразява най-сложните идеи... Кирил и Методий са символ на единението между хората. Културният феномен, който те създават през Ранното средновековие, принадлежи на цялото човечество. На България се пада водещото място... Старобългарската литература достига високо развитие много по-рано, отколкото литературите на другите славянски страни. Тя е с едно столетие по-древна от руската литература.
Поразяваща е тази особеност на старобългарските писатели - тяхната загриженост за общочовешките проблеми. Българските писатели се обръщат не само към българските читатели, а към всички хора и към всички народи. Те знаят, че пишат на език, разбираем за всички славяни. България за старобългарските автори е преди всичко част от света, част голяма и значима... Българското самосъзнание е преизпълнено с жива увереност в световното значение на България. България е най-важният етап в разпространението на християнството в целия свят... Това чудо се обяснява не само с гениалността на Кирил и Методий. Чудото е в народа, способен да развие тези идеи, тази висока култура.
Плътта на българската държава създаде Аспарух, нейния дух - Кирил и Методий. И чуждите завоеватели не можаха да победят тази държава на духа, защото в защита на българския народ в плътен строй стояха езикът, писмеността, литературата."