Хилядолетната традиция на Древен Египет

"Книга на мъртвите" е за древните египтяни онова, което за християните е Старият завет. Тя е наследник на хилядолетна традиция, която за първи път е документирана в епохата на строителството на пирамидите. Някои от заклинанията на книгата са част от "Текстове на пирамидите", записани в средата на III хил. пр. Хр. В основата си обаче тези заклинания принадлежат на епохата на Средното царство и са част от корпуса на "Текстове на саркофазите". В епохата на Новото царство заклинанията се появяват върху папирус като част от погребалния инвентар; те имат множество варианти, промени и грешки в преписването, затова е трудно да се говори за единно произведение - въпреки широката употреба на името.

Какво обаче се крие зад това име? Легендарният и древен религиозно-магически сборник "Книга на мъртвите", обясняващ вярванията на древните египтяни, е изграден от молитви, песнопения и заклинания, свързани с погребалните обичаи на една прежна и отдавна загинала, но все още провокираща ни с характеристиките си цивилизация. Създавана и редактирана в течение на векове, "Книга на мъртвите" поставя човека на едно особено място - според нея той е комплексно същество, състоящо се от различни аспекти. Самото наименование на енигматичната "Книга на мъртвите" пък произхожда от названието, което арабските търсачи на антики и търговци са дали на папирусите, намирани в гробниците на Новото царство. Германският египтолог и лингвист Карл Рихард Лепсиус - един от пионерите на съвременната археология, използва това наименование при публикацията на един от Туринските папируси през 1842 г. Тъй като това е първото научно издание на произведението, названието "Книга на мъртвите" (на немски "Das Totenbuch") се разпространява и запазва до наши дни. Древноегипетското название в действителност е "Заклинания за излизане през деня (в светлина)" и е свързано с точно обратната представа - тази за новия живот и за възраждането, а не за смъртта... Днес най-хубавите образци от този стар апокриф са от времето на 18-ата династия; папирусите са богато украсени и навремето са били притежание главно на жреци и на чиновници.
"Книга на мъртвите" е многократно превеждана и издавана на основните европейски езици, придобила е популярност в съвремието ни като емблематичен документ за древноегипетската цивилизация. Въпреки това даже и сега знаем малко за книгата, за нейното предназначение, за композицията и структурата й. От първото издание на "Книга на мъртвите" през XIX век до днес са минали близо два века, през които са се появили стотици проучвания, публикации и преводи на текстовете от нея. За българските читатели е събитие, че този превод е съвсем нов и е направен по основните йероглифни издания на "Книга на мъртвите", като са отчетени и други публикации, включително и версиите на заклинанията в "Текстове на саркофазите". Комбинацията от транслитерация с преводен текст превръща това издание в единствено по рода си сред многобройните издания по цял свят, научи ДУМА от Благой Иванов от издателство "Изток-Запад". Книгата е богато илюстрирана и съдържа фрагменти от оригинални египетски папируси.